- Г-н професор, какво е мястото на проф. Иван Дуйчев в българската историческа наука?
- Най-големият български медиевист след проф. Васил Златарски е несъмнено Иван Дуйчев, който е последен от плеядата големи довоенни учени като Петър Ников и Петър Мутафчиев. Негови последователи са учени като проф. Димитър Рангелов, Васил Гюзелев. Но може би най-много допринесе за изучаването на българското средновековие проф. Иван Дуйчев. За разлика от всички свои колеги той прави едно блестящо изключение – има само една единствена монография, посветена на Йоан Рилски. Но пък за сметка на това 1000 статии, студии и най-вече публикации на извори, което го прави един от най-продуктивните наши историци. Той се е докоснал до всеки един детайл от българското средновековие и благодарение на неговите проучвания, особено на публикуваните извори за българската история, днес може да се състави една обобщена картина на този важен период от нашата история.

- В този смисъл какво е наследството, което е оставил Иван Дуйчев?
- Онова, което в най-голяма степен заслужава внимание в творчеството на Иван Дуйчев, е, че той популяризира българската историческа наука пред Западния свят. Никой български учен не е публикувал толкова много на чужди езици – основно на френски, италиански, немски и английски. И ако Европа познава българското средновековие в някаква степен, то това го знае чрез неговите публикации. Особено на големия сборник Medioevo Bizantino Slavo, което излезе в Италия, а след това и у нас.

- Как се създаде Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”?
- Центърът се създаде след смъртта на Иван Зуйчев в 1986 г. по повод на неговото завещание, с което той предостави на Софийския университет своята къща, заедно с прилежащия й парцел, библиотека и личен архив. Всичко това беше безвъзмездно завещано за създаването на един център по славяно-византийски проучвания, това беше неговата воля. Тогава неколцина души, между които проф. Аксиния Джурова и аз, започнахме да формираме екип, който да приведе в изпълнение завещанието на професора. За три години това стана напълно възможно.

- Какво прави този Център сега, какво е мястото му в академичния свят в момента?
- В момента това е единственият специализиран център за славяно-византийски проучвания в България и той е едно научно звено на Софийския университет, има много широка мрежа от връзки в цяла Европа и извън Европа, познат е на всички слависти и византинисти от цял свят, които са в кореспонденция с Центъра и идват, работят в неговата библиотека, оставят свои трудове и поддържат творчески контакти.

- Бихте ли казали нещо повече за този том IV с научни студии, който се представя на настоящата конференция?
- Тази книга съдържа голяма част от работите на проф. Иван Дуйчев, които е почти невъзможно да бъдат издадени в няколко тома, тъй като са изключително обемни, трябва да се създаде цяла поредица. Стремежът е бил да се извади най-значимото и особено онова, което вече е публикувано на чужди езици в Западна Европа.

- А защо във Варна се прави тази международна научна конференция?
- Във Варна се прави, първо, поради, нека употребя тази стара българска дума – иждивението на варненския и великопреславски митрополит Кирил, както и на любезното съдействие на Варненската община, която предостави терен за провеждането на тази конференция. Но и най-вече поради факта, че от тук тръгва България, в региона на Плиска, Мадара и Преслав, където ще бъде един от обектите на участниците на конференцията, като тема.

- Кои са по-интересните присъстващи учени и доклади, които ще бъдат изнесени?
- Аз бих казал, че всички заявени доклади са интересни, тъй като са разпределени в областта на историята, археологията, литературата и книгознанието. Тоест във всяка една от тези области докладите представляват интерес за определена група учени.

- На неспециалиста например ще направи впечатление доклада за Тайната книга на Енох (на Север Войку от Ватикана, б.а.)?
- Не познавам съдържанието на този доклад, но познавам всички присъстващи учени и мога да кажа, че това са хора, които отдавна работят в тази проблематика и в момента представят най-същественото от своите трудове. Това не са съвършено нови публикации, но публикации, които формират насоката на заниманията на даден учен в определено направление.

- А можете ли да посочите нещо по-съществено, което българската медиевистика е извадила през последните години, нещо което е убягвало на по-широката публика или пък дори в научния свят?
- Въпреки огромните приноси на учени от ранга на Иван Дуйчев напоследък се появиха нови факти, които бяха извън полезрението на учените от миналия век. Това са проблемите, свързани с произхода и началото на българите. Днес не е приемлива тезата, която беше защитена в миналото, за тюркския и хунски произход на българите. Има достатъчно факти, които отвеждат началото на българите към индо-иранската група, тоест европеидите, които се родеят със славяните и траките – всъщност двата народа, които влизат в компонентата на българската народност през средновековието.