Темата за достъпа на осиновените деца до информация за биологичния им произход най-накрая стана актуална и у нас. За съжаление тази актуалност все още е само на ниво лична драма и конкретна история. Професионален дебат по темата като че ли все още не се е състоял или поне не публично.

Липсата на дискусия по въпроса имат ли право осиновените деца да получат достъп до информация за биологичния си произход, доколко и кога да стане това, очевидно се е отразила на текстовете на проекта за нов семеен кодекс, внесен преди няколко месеца за обсъждане в Народното събрание.

Общото право на достъп до лични данни на всички граждани е уредено от Закона за защита на личните данни. Това обаче няма как да важи за осиновените деца, тъй като веднага ще им бъде противопоставено правото на биологичните родители за защита на техните лични данни, а стои и проблемът с промяната на ЕГН при осиновяванията. Допълнително семейният кодекс (СК) загатва за правото на осиновения да научи за произхода си, но тази разпоредба е крайно недостатъчна.

Осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Това означава, че ако липсват "важни причини", достъп до личната информация няма да бъде получен.

Очевидно сегашното законодателно решение е крайно незадоволително

Нека направим уговорката, че СК урежда правото на информация само на онези деца, които са осиновени. Останалите, които са оставени със съгласие за осиновяване или са изоставени, но не са осиновени - разполагат с оригиналните си актове за раждане, откъдето могат да научат данните на биологичните си родители. На осиновените се издава нов акт за раждане, сменя се ЕГН-то и с това изведнъж данните за биологичните им родители се превръщат в защитени данни на трети лица.

Смяната на самоличността на детето при неговото осиновяване носи белезите на старото схващане на акта на осиновяване - таен акт, който трябва да бъде завинаги забравен. Тази практика, макар и съществуваща в някои европейски държави, постепенно бива реформирана.

Въпросът имат ли право изоставените и впоследствие осиновени деца да научат кои са биологичните им създатели е изключително деликатен, емоционален и е трудно да се даде еднозначен отговор. Още по-трудно е правото да даде обща рецепта за всеки конкретен казус. Необходимо е обаче да има общи разпоредби, които да дадат еднаква уредба за всички изоставени деца. В каква посока ще бъде тази уредба е въпрос на законодателно решение.

Ето как е решен въпросът в някои страни

Норвегия - Законодателят не предвижда възможност данните на майката да не бъдат регистрирани. Законът задължава осиновителите да съобщят на детето за факта на осиновяването, като изберат подходящия момент за това след консултация с психолог. С навършване на пълнолетие осиновените имат безусловно право да научат биологичния си произход.

Германия - Законодателството дава възможност на биологичните майки да запазят своята анонимност, ако те пожелаят това. Съществува възможност данните на родилката изобщо да не бъдат записвани. Тази практика е отскоро и все още не е утвърдена.

Франция - Предвижда се механизъм за разкриване на самоличността на майката, но при изричното съгласие на майката и на детето. Значително се облекчава възможността за установяване на биологичния произход чрез Национален съвет за достъп до данни за личния произход - независим орган, съставен от магистрати, представители на институции и професионалисти. Новоустановеният механизъм има незабавно действие и позволява осиновените да получат информация за самоличността на биологичните си родители, при условие че те дадат съгласие за това, така че да бъдат защитени интересите и на двете страни.

Каква уредба предлага проектът за нов семеен кодекс

Единствената разпоредба, която говори за право на достъп до информация, е в чл. 110, който гласи: "Навършилият 14 години осиновен има право да получи информация за произхода си от дирекция "Социално подпомагане". Право да получат информацията имат и осиновителите, ако важни причини налагат това." Текстът поставя най-малко три въпроса:

1. Адекватно ли е решението право на достъп за произхода да се дава на деца, навършили 14 години. Възможността да научиш за биологичния си произход несъмнено следва да бъде гарантирана, но още по-несъмнено следва да бъде преценена възрастта, на която това е подходящо да се случи. Предлаганата в проекта възраст едва ли е най-удачната с оглед на психическото развитие на децата и характерната чувствителност и силна емоционалност точно в този период. Във Великобритания, Норвегия, Германия, Белгия, Дания право на достъп до информация, свързана с произхода им, се дава на осиновени лица, навършили 18 години.

2. Липсва яснота относно съдържанието на понятието "информация за произхода". Трябва да бъде разграничена информацията, съдържаща се в социалното досие, от личните данни на биологичните родители. Необходимо е българският закон да направи такова изрично разграничение, както и да реши въпроса достъп до кои данни ще бъде предоставен.

3. Липсва ясна процедура или препращане към такава, която да описва начина, по който ще бъде предоставена информацията. Не е предвидена и възможност за съдебно обжалване на решението на службите "Социално подпомагане", които са натоварени да предоставят достъп до личните данни на осиновените деца.

Проблемът за търсене и установяване на биологичния произход и свързаният с тях достъп до лични данни е сериозен, многопластов и не би могъл да бъде решен по неясния начин, който предлага проектът за СК. Това законодателно решение следва да бъде съобразено и със съществуващата практика на Европейския съд по правата на човека.
Фани Давидова/В-к "Дневник"
Авторът е юрист във фондация "Програма Достъп до информация"