В сравненение с десетилетие по-рано, днес по-малко хора по света са склонни да се бият за страната си

Всеки втори по света заявява, че ако има война, би се сражавал за страната си, една трета не биха, а останалите не са сигурни.

Основният извод от резултатите от ново проучване на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“, проведено в 45 държави по света и представително за повече от половината от световното население, гласи, че по-малко хора по света са склонни да се бият за страната си днес в сравнение с времето преди десетилетие.

Изглежда, че заявената готовност за участие в битка за страната е намаляла след избухването на няколкото конфликти в различни точки от земното кълбо през последните години. През 2014 година, например, след анексирането на Крим от Руската федерация, нагласите по същия въпрос показаха, че 61% от населението в глобален мащаб е готово да се бие за страната си, при 27%, които изразяват противоположното мнение.

В световен мащаб сега се наблюдава ясно разделението между глобалния Юг/Изток и глобалния Север/Запад. Докато гражданите на ЕС (32% там заявяват, че биха се били), САЩ (41%) и Канада (34%) са в много по-малка степен готови да се включат в сражение, ако страната им е във война, то хората в Западна Азия (77%), Близкия Изток (73%), където напрежението в момента също е високо, както и в Индия (76%), са в много по-голяма степен готови да се сражават за страната си.

Изключенията в Европа – където хората заявяват по-голяма готовност да се бият за страната си при война – са в държавите, които са извън ЕС: около 60 на сто в тези държави са готови да се бият.

Що се отнася до конкретни страни, най-голяма готовност за участие в бой за страната си (отговори „да“) изразяват хората в Армения (96%), Саудитска Арабия (94%), Азербайджан (88%), Пакистан (86%) и Грузия (83%). Най-малко склонни да се бият за своята държава при война са хората в Италия (78% отговори „не“), Австрия (62% „не“), Германия (57% „не“), Нигерия (54% „не“) и Испания (53% „не“).

В Русия 32% (намалят от 59% преди десет години) казват, че са готови да отидат на война за страната си, 20% не са, а значителен дял от 48% отговарят „не знам“. Но трябва да се отбележи и, че това е въпрос, зададен в страна, където противопоставянето на войната в момента е на практика престъпление. В Украйна хората са по-склонни лично да защитят страната си (62%) – без промяна през последното десетилетие. Но и там 33% заявяват, че не биха участвали в сражения за страната си. В страната мирните преговори в момента на практика са забранени със закон.

30% у нас казват, че биха се били за страната ни, ако има война, 42% не биха, а останалите от запитаните у нас се колебаят и не знаят как да отговарят.

Българите като че са по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните – отново, както и преди десет години. През 2014 г. у нас 25% са отговорили, че биха се били, ако страната ни участва във война, а 47% декларират, че не биха.

Кънчо Стойчев, президент на Световната Асоциация „Галъп интернешънъл“:

„Технологическият напредък винаги е бил ключов фактор за войната, но в исторически план като фактор не бива да се пропуска и мотивацията. Западните елити може да са склонни да адресират проблеми чрез подкрепа на военни решения, но западните граждани са два пъти по-малко склонни да носят оръжие, в сравнение с гражданите в останалите държави от света. Наративът в Г-7 плюс държавите от ЕС, че войната в Украйна е също и тяхна война, изглежда не е в корелация с желанието на гражданите на тези държави за воюване.“

Общо 46 138 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.