През Страстната седмица
Избрано 09.04.2012 11:30
Далеч е още до зори.
Все още в тъмнината
тъй силно звездното гори
небе с елмазени искри,
че и Великдена дори
проспала би земята...
Далеч е още до зори.
Такава ранина е,
че сякаш вечността цари
в площади и градини
и утро ще огрее чак
след хиляди години.
Все още голите гори
и тъмните върхари
не ще прошумолят дори
пасхалните тропари.
Но след съдбовната межда,
Великия четвъртък,
бушува в мрака, ври вода,
бразди в земята кърти.
И боровете на тълпи,
замислени, сурови,
стоят с наведени глави
пред Страстите Христови.
Прилични в своя скупчен лес
на шепа богомолци,
надничат дървесата през
църковните прозорци.
И в погледа им има страх,
мъчителна тревога:
всемирът се руши на прах,
земята чака своя крах,
светът погребва Бога.
И виждат вътре светлини,
тамян, забулени жени,
страх, сълзи, гроб и пръст —
и изведнъж честният кръст
пред портите проблясва
и две брези околовръст
му правят тозчас място.
И богомолният народ
обхожда с него двора,
и връщайки се, носи от
земята мирис на живот,
на хладина и звезден свод,
на нега и умора.
И март раздава своя сняг
ненужен, никому не драг,
на просяците пак и пак
като пиян или глупак...
Но още дълго ще цари
възбуда, и ще дирят
Жениха мъртъв до зори,
дор ги нощта не измори
до смърт върху Псалтиря.
Дор не прекъсне в полунощ
жалейната им песен
вестта, пронизна като нож,
че Господ иде като вожд,
за да погуби с древна мощ
смъртта в мига възкресен.
Превод: Андрей Романов /pravoslavie.com
Все още в тъмнината
тъй силно звездното гори
небе с елмазени искри,
че и Великдена дори
проспала би земята...
Далеч е още до зори.
Такава ранина е,
че сякаш вечността цари
в площади и градини
и утро ще огрее чак
след хиляди години.
Все още голите гори
и тъмните върхари
не ще прошумолят дори
пасхалните тропари.
Но след съдбовната межда,
Великия четвъртък,
бушува в мрака, ври вода,
бразди в земята кърти.
И боровете на тълпи,
замислени, сурови,
стоят с наведени глави
пред Страстите Христови.
Прилични в своя скупчен лес
на шепа богомолци,
надничат дървесата през
църковните прозорци.
И в погледа им има страх,
мъчителна тревога:
всемирът се руши на прах,
земята чака своя крах,
светът погребва Бога.
И виждат вътре светлини,
тамян, забулени жени,
страх, сълзи, гроб и пръст —
и изведнъж честният кръст
пред портите проблясва
и две брези околовръст
му правят тозчас място.
И богомолният народ
обхожда с него двора,
и връщайки се, носи от
земята мирис на живот,
на хладина и звезден свод,
на нега и умора.
И март раздава своя сняг
ненужен, никому не драг,
на просяците пак и пак
като пиян или глупак...
Но още дълго ще цари
възбуда, и ще дирят
Жениха мъртъв до зори,
дор ги нощта не измори
до смърт върху Псалтиря.
Дор не прекъсне в полунощ
жалейната им песен
вестта, пронизна като нож,
че Господ иде като вожд,
за да погуби с древна мощ
смъртта в мига възкресен.
Превод: Андрей Романов /pravoslavie.com
CHF
|
1 | 2.09157 |
GBP
|
1 | 2.23166 |
RON
|
10 | 3.84031 |
TRY
|
100 | 3.88827 |
USD
|
1 | 1.66086 |
Последни новини
- 19:35 Представят първите 8 български изтребителя F-16 Block 70 на официална церемония в Трета авиобаза
- 19:28 7 немски градчета, които ще ви впечатлят
- 19:20 19FortyFive: С-500 "Прометей" - руската система, заради която нервничат пилотите на F-22 и F-35
- 19:13 Какво се случва със сметки, кредити, депозити, лизинги и инвестиции с въвеждане на еврото
- 19:05 Нова забрана на Тръмп удря по още два участника на Мондиала
- 18:57 Зелено за Лъва, виолетово за Стрелците: Ето кой цвят ще ви донесе късмет в новогодишната нощ
- 18:50 Путин пред колегията на МО: Армията се подсилва, фронтът неумолимо върви напред
- 18:42 Киара обвини Краси, че искал да заложи пръстена, който й даде; той отрече, иска детектор на лъжата