Преднамерените спорове за същността и измеренията на правата и свободите на българските граждани от ромски произход станаха не само моден начин на публична изява на европейски и български партийни деятели и манипулатори, а и отработен инструмент за оказване политически натиск за решаване на себични корпоративни задачи. Раздухваните посредством подобни похвати проблеми са обвързани със стратегически домогвания на държави с преобладаващо влияние върху световните дела. Осъществяваните под благовидни предлози специални програми, спонсорирането на фондации, комитети и други поръчкови формирования са насочени предимно към продължаващото дестабилизиране и дезинтеграцията на страната.
Двусмислените размишления за морал, справедливост и толерантност са често използвани за отричане на утвърдената от европейското културно наследство ценностна система и за пренебрегване действащите у нас конституционни норми. Прокарват се специфични за доброволно сегрегиралите се ромски групи обичаи, традиции и мирозрения, които предопределят екстремното в много случаи поведение към другите граждани.
Създаваните по такъв начин бариери и разделителни линии, подхранвани от претенции за привилегии, дискриминират по същество огромното мнозинство български граждани.
Така поощряваното социално напрежение дава повод за внушения, че са нарушавани принципите на демокрацията. Твърди се за липса по отношение на ромите на равнопоставеност пред закона. Правят се констатации, че България все още не е правова държава. Все по-отчетливо се появява заплахата да бъде отречена нейната принадлежност към западната културна и духовна общност. Това означава отлагане на присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Непристойна роля в това отношение имат някои среди от междуправителствените и парламентарни организации на Стария континент. Характерно за техните действия е негласното отричане принципа за двупосочност при интегриране на населението в единна политическа общност. За това свидетелстват последователно предявяваните претенции за съблюдаване изключителните "права" на ромите, съставляващи 4.6% от населението, без да се вземат под внимание техните конституционни задължения и нарушаването правата на 95% от другите граждани. Такава едностранчивост на фона на налаганите от "прехода към демокрация" бедност, стопанска разруха и духовна потиснатост може да бъде тълкувана единствено като провокиране на социално напрежение. И което е особено опасно коварен подход за противопоставяне на присъединяването на България към ЕС.
Така, в разпространения през януари т.г. трети доклад на Комисията за борба срещу расизма и нетърпимостта на Съвета на Европа, България е упреквана за неизпълнение на много от направените през 2000 г. препоръки. Според доклада у нас все още има дискриминация на ромите, сегрегация на ромските деца в училищата, прекомерна употреба на огнестрелно оръжие при залавяне на роми-закононарушители.
В годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване се внушава наличие на "ромско малцинство" и нарушаване на колективните му общности права. И то в противоречие на чл. 1 на Маастрихтския договор от 1992 г. и чл. 6 пар. 1 на консолидирания договор за ЕС от 1997 г., които постановяват зачитането на индивидуалните права на човек, без да се урежда статут на никакви "малцинства" в държавите-членки. Такива уредби няма нито в приетата през декември 2000 г. в Ница Харта, нито в Европейската конституция от 2003 г. Третирането на тези въпроси поначало противоречи на принципите на Римското право. Според него институциите на ЕС не могат да приемат актове, които не са предмет на институционните договори, нито могат да превишават определените в тях правомощия.
В случая е уместно да се припомни провежданият от столетия в старата Европа геноцид спрямо придошлите на гребена на отоманското нашествие цигани. Процесът на поголовното им изтребване стига своя апогей с унищожаването на 500 хиляди души от тази "непълноценна" раса в хитлеристките концлагери, събирани от завладените от Вермахта територии. Така проблемът с циганите в Западна Европа е бил радикално "решен".
В наше време метастазите на расовата ненавист продължават да разяждат рекламния хуманизъм на западноевропейските държавници. В Резолюция № С 172/153 от 1984 г. се констатира: циганите са все още жертва на дискриминация поради техния начин на живот, неподдаващ се на традиционни класификации"! В същата резолюция се дават указания на държавите-членки на ЕС: "Да се координират подходите относно допускането на цигани на своята територия". В друг документ ЕС № 1566/73 се посочва: "Бедността, ужасните жизнени условия, затрудненият достъп до образователната система и до пазара на работната сила пораждат особена загриженост." А в Препоръка на ПАСЕ от 1933 г. е констатирано: "Живеейки разпокъсано по цяла Европа, не можейки да докажат своята привързаност към дадена страна, която да считат за своя, циганите не отговарят на определенията за национално или етническо малцинство." Посочва се също, че "нетолерантността спрямо циганите винаги е съществувала".
У нас определена категория граждани от ромски произход възприемат различни от европейската ценностна система разбирания. Присъщите им нравствени възгледи толерират нарушенията на обществения ред и законовите разпоредби. Смятат за допустими извършваните кражби, бягството от образование, ненавистта към труда, склонността към битуване на гърба на другите, стремежа за присвояване социални фондове и заделяните чрез данъчното облагане приходи на лоялните граждани.
За преодоляване изостаналостта на ромите в областта на образованието, културата, жилищното настаняване и социалната закрила от няколко години се осъществява Рамкова програма и План за действие, насочена по презумпция към интегрирането им в българското общество. Само за 2004 г. за тяхното изпълнение са осигурени 87 милиона лева включително 60 млн. от държавния бюджет и 27 млн. от външни източници. И то без да се отчитат изразходваните суми за заплати и издръжка на отделните министерства, служби и обществени организации. Това означава, че на всяко лице от ромски произход у нас се предоставят над 200 лева само по линия на споменатия план за действие. Към тях трябва да се прибавят отпусканите социални помощи и загубите за страната от извършваните престъпни деяния спрямо държавната и общинската собственост.
По повод даваните от Съвета на Европа и ЕС препоръки е уместен риторичният въпрос: дали фактически на ромите в България не се предоставят привилегии и доколко дискриминацията не е насочена към огромната част от населението на страната?
Милко Бояджиев
в-к “Монитор”, 12 февруари 2004г.