Често се случва по време на политически или чисто предизборни кампании една-две теми да се превърнат в лайтмотив на надпреварата. Тук или там по света като такива теми се е случвало да изпъкнат например Априлското ни въстание и зверствата след него (в тогава все още съществувалата Британска империя и Франция, да речем), заветът на отците-основатели САЩ да не се намесват в европейските дела и да странят от Стария свят като от чума (това е било актуално отвъд океана, както всеки ще се досети), икономическата криза и “лошотията” на евреите (във Ваймарската република, която малко след последната и най-успешна кампания в този смисъл се преквалифицира в Трети райх.)

Едва ли за някого е тайна това, че предизборната кампания в България вече е започнала, както и обстоятелството, че тя тече заедно с няколко скучновато-еднообразни политически кампании, провеждани от разнообразни по етикет, но като че ли извадени по един и същи калъп политически формации.

Не е тайна и фактът, че - както личи по всичко - лайтмотивът напоследък в Отечеството е “Промяна на политическата система и изборното законодателство”.

За промяна на политическата система и на изборното законодателство плачка всеки… и всеки се бие в гърдите, че изначално той и само той е прозрял въпиющата необходимост от всичко това.

За това неистово настоява президентът, чиято болна амбиция да продължи да представлява първостепенен фактор в политическия ни живот и след края на последния си мандат се нуждае, обаче, не толкова от промяна на политическата система и изборното законодателство, а от окончателното заличаване на добрия вкус в българското общество. Което (нека Гоце бъде спокоен) не е недостижима цел, тъй като и без друго самото му избиране на този пост бе проява на най-обикновена обществена безвкусица, тоест, за целите си той може да разчита на една вече положена стабилна основа.

За това плямпат и представителите на управляващата тройна коалиция, това любимо изчадие на типичната българска електорална немарливост. Те, разбира се, не бързат да се превърнат в бек-вокали на напористия ни президент (Ако ТЕ станат такива, все пак… с какво ли ще оправдава след това съществуването си на общественото поприще пепелява натура като Иванчо Гранитски??? С предварително обречени опити да озаптява хиперактивния си брат-бизнесмен ли?). Те несръчно изместват и променят и без друго несръчните президентски послания, за да ни накарат да повярваме, че хем са съгласни с него, хем нямат намерение да претворяват идеите му в дела… Но си го обичкат и му вярват.

За това - под път и над път - бръщолеви и опозицията, в парламентарните си и извънпарламентарни превъплъщения. Като че ли ако се намери представител на опозицията, който все още гръмко да не е декларирал, че той много, ама много, наистина много отдавна, не е предложил първи така нужната на Татковината промяна на политическия модел и изборното законодателство, този представител директно би бил изстрелян в книгата на рекордите “Гинес”.

Нека си го признаем. Дупедавците-презноглавци от родния ни така наречен “политически елит” очевидно ни имат за идиоти.

За сурови наказания срещу купувачи и продавачи на гласове призовават политически функционери и партийни лидери, които – БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ – са се занимавали неведнъж със същото това безобразно деяние в своята кариера.

За промяна в начина на финансиране на партиите реват андрешковци, които отдавна са измислили всички възможни и невъзможни начини да заобиколят тази промяна, когато – и ако – тя бъде наложена.

За мажоритарна система или силен мажоритарен елемент в системата (не че всичкото това е лошо!), проповядват тези, които вече са си направили сметката как и къде да си подредят мажоретките, както и онези, които ще платят цялата фиеста.

За запазване на пропорционалната система пък реват такива, които отдавна вече са надскочили природно отредените си личностни и партийни пропорции.

Първите явно не си дават сметка, че са необходими промени в Конституцията, за да бъдат осъществени предложенията им. Например, според текст в същата тази Конституция, ако един действащ народен представител стане министър или напусне парламента, на мястото му трябва да влезе в НС следващият в ЛИСТАТА на партията. Как ли ще преодолеят този текст ентусиастите-мажоретки?

Вторите пък се надяват, че паралелната Вселена на партийните реалности ще им осигури добруване и подходящи позиции и в тази, нашата Вселена, независимо доколко са опротивели и омръзнали на автохтонното население. Поне още веднъж.

Нека не бъда разбиран неправилно.

Не съм нито против промяната на “политическия модел”, нито срещу промените в изборното законодателство. И едното, и другото – очевидно е – отдавна не просто плачат, те надават кански ревове да бъдат променени.

Но днес сме свидетели как същите тези субекти, които направиха страната ни за срам както пред света, така и в собствените ни очи, са запретнали ръкави да мъдруват за начините, по които биха могли да променят това или онова.

По същия начин, по който тъкмо гнъсните комунисти след 1989-та измислиха как точно да протече така нареченият ни преход.

Всъщност, не по същия начин – просто сега си продължава същото, което си беше и преди това. Наскоро гледах в национална телевизия как пелтечи необремененият от прекомерен интелект Андрей Бунджулов - съветник на не особено блестящия ни президент по връзките му с гражданското общество.

N.B. – Андрейчо Бунджулов бе гост от комунистическа страна на първото издание на студентското предаване Ку-Ку, което бе заснето на територията на Софийския университет. От двете страни на една маса за тенис (тогава бяхме толкова тъпи и неопитни, че това ни се видя добра идея) бяха той – като изтъкнат представител на престъпния елит на Комсомола и Васко Петров – като един от лидерите на опозиционното студентско дружество.

Живо си спомням как в това предаване днешният гражданско-обществен съветник на бившия агент на ДС поде класическия рефрен: Може би имаше отделни грешки, но нека не забравяме построеното от БКП………..

Това е то! Това са хората, тръгнали да ни променят и модела, и законодателството.

Едно е сигурното – те ще се ОСЕРАТ.

Друго е тъжното – обществото ни не успя да излъчи алтернатива, ние дори не поискахме (или не посмяхме) да се опитаме да го направим.

Затова не ни остава нищо друго, освен да мърморим, както правя аз в момента и да търпим онова, което сме заслужили… включително и задаващата се “промяна” на политическата система и изборното законодателство. След която всичко ще си продължи постарому.
Жоро Георгиев