Прехвърлихме горещия картоф в РСМ

Избрано 29.06.2022 10:13 Снимка: ДНЕС+

Прехвърлихме горещия картоф в РСМ

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Миналата седмица Народното събрание даде мандат на Министерския съвет да одобри предложението на Френското председателство за Република Северна Македония (РСМ).

„За” проекторешението, внесено от Христо Иванов, председател на „Демократична България” (ДБ), гласуваха 170 народни представители, 37 бяха "против", a 21 гласуваха с „въздържал се”.

Според приетия проект на ДБ, правителството в оставка може да одобри предложените от Председателството на Съвета на ЕС Преговорна рамка и Заключения на Съвета, само ако бъдат изпълнени няколко условия:

1. Двата документа да се прецизират така, че да гарантират вписването на българите в Конституцията на Северна Македония там, където са споменати други народи и на равна основа с тези народи.

2. В двата документа да стане ясно, че нищо в процеса на присъединяване на РСМ в ЕС не може да бъде тълкувано като признание от Република България на съществуването на „македонски език”.

3. Да се дадат гаранции, че добросъседството остава хоризонтален критерий до края на преговорите на Скопие за еврочленство, като за изпълнението му Еврокомисията регулярно ще информира Евросъвета.

4. Четвърто - периодичният преглед на изпълнението на договора за добросъседство със Северна Македония трябва да бъде оповестяван и в рамките на преговорния процес.

Още в началото, когато коментираме това предложение, трябва да сме наясно с едно – целта му, съвсем логично, е вдигане на ветото, което страната ни наложи върху началото на преговорите на РСМ за членство в ЕС.

Това е и един от аргументите „против” – няма как нашите искания да са напълно удовлетворени, при положение, че Франция се опитва да балансира между двете позиции, за да получи консенсусно решение.

Френското предложение за разрешаване на спора между България и РС Македония се състои от три независими елемента.

Според първия документ - проектозаключенията на Съвета, темата „двустранни отношения Скопие-София” ще бъде част от преговорния процес. Той, както и вторият документ - преговорната рамка, водят към трети документ - двустранен протокол, продукт на договореност между Външните министерства на двете страни. Това е пътната карта с конкретни ангажименти и етапи, които Скопие трябва да изпълни в замяна на това България да вдигне ветото.

Двустранният протокол засяга темата за историята като условие в преговорния процес. Преди свикване на 1-ва междуправителствена конференция, Скопие се задължава да приеме вече приетата от Смесената историческа комисия формулировка, касаеща цар Самуил, като български цар, като смени незабавно табелите и надписите на неговите паметници в страната, както и на Самуиловата крепост в Охрид. Това се отнася и за смяна на текста, касаещ Самуил в учебника за 7-ми клас, както и представяне на примерен урок отразяващ новата формулировка, постигната в съответствие с компромиса. В двустранния протокол се предвижда и останалите спорни исторически теми да бъдат решавани по подобен начин.

В документа, изпратен от Френското председателство, е записано, че „преговорите за присъединяване предвиждат специално внимание да се обърне на защитата и недискриминационното отношение към граждани от малцинствените групи и общности в Северна Македония”. За да се гарантира това, напредъкът по този въпрос ще бъде следен внимателно от Европейската комисия, която ще изготвя доклади за Съвета на Европейския съюз. Поставен е и въпросът с борбата срещу речта на омразата и дискриминацията. РСМ ще трябва да приеме и План за действие, посветен на защитата на правата на малцинствата, в сферите недискриминация, борба срещу речта на омразата, образование, създаване на ефективни мерки, механизми за докладване и определяне на отговорни институции, а прилагането на тази пътна карта и План за действие ще бъде постоянно следено и редовно обсъждано на Междуправителствените конференции по време на процеса по присъединяване.

Така поднесени параметрите по споразумението, звучат разумно и приемливо за нас. Вероятно именно по този начин им се е строило и на РСМ, които побързаха да го отхвърлят.

„В сегашния си формат предложението не е приемливо за мен, за правителството и за президента на Република Северна Македония”, заяви премиерът им Димитър Ковачевски. Според него „Северна Македония и Албания, както и регионът не трябва да допускаме да тъпчем на едно място заради държава-членка на ЕС, която просто не успява да координира и да осигури отблокирането на нашия европейски път".

Ковачевски постави и няколко условия:

1. Ясна формулировка за македонския език и защита на македонската идентичност

2. Историческите въпроси не могат да са критерии в преговорната рамка

3. Преговорите между Северна Македония и ЕС трябва да започнат преди процеса за конституцията;

4. Ясни гаранции, че България няма да има още искания;

5. Всяко решение да е консултирано с институциите на Северна Македония.

„Със сила преговори под никакви условия не са се случвали”, каза и президентът Стево Пендаровски. Тоест последната дума да е на Скопие, на което явно те много държат.

Лидерът на най-голямата опозиционна партия в македонския парламент ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, който нееднократно е правил антибългарски изказвания, остро отхвърли предложението на Франция, като призова правителството да направи същото и поиска предсрочни избори да се проведат още това лято.

„Това не е нищо друго освен капитулация без отлагане”. Което ще рече побългаряване на Македония на части или дипломатически нокаут, каза Мицкоски по време на демонстрация в Скопие

Във връзка с искането за включване на българите в македонската конституция като условие за започване на преговори с ЕС, Мицкоски каза, че ВМРО-ДПМНЕ няма да подкрепи промяна на Конституцията и че без тях няма мнозинство от две трети за промяна.

Не по-различни са позициите и на останалите партии в РСМ.

В България, изключвайки реакциите на Възраждане и ИТН от парламентарно представените партии, донякъде и БСП, които в по-голямата си част гласуваха „въздържал се”, и ВМРО – от извънпарламентарните, реакциите спрямо това проекторешение, в частност – спрямо Френското предложение, бяха по-скоро положителни.

Според лидера на „Възраждане” Костадин Костадинов се касае за национално предателство, а ВМРО смята, че приемането на френското предложение за РСМ е отстъпление от позицията на България, одобрена от парламента – „едностранен компромис с опасни последици”, беше формулировката им.

Всъщност това предложение, както и решението на Народното събрание, а от друга – острата позиция „против” на РСМ, са в наш плюс. До момента ние бяхме в ролята на неразбраните, на спъващите присъединяването на РМС, на лошите. Сега палачинката се обърна, показвайки нещата от по-различен ъгъл – донякъде именно от нашата позиция, защото и на западните ни партньори започва да става ясно, че проблемът явно не е в нас, а инатливия ни по-малък брат, който като капризно дете, се тръшка на пода.

И от този момент нататък, ние винаги бихме могли да кажем – ето, приехме френското предложение, „за” диалог сме, искаме РСМ в ЕС. Вероятно точно с такива мотиви са гласували в подкрепа на предложеното на Франция и много от нашите депутати – познавайки добре мисленето на отсрещната страна, са преценили отлично, че те ще бъдат „против”. Каквото и се случи. И в момента горещият картоф не е у нас, а в РСМ, което беше умел ход.

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.

CHF CHF 1 1.89243
GBP GBP 1 2.34167
RON RON 10 3.95517
TRY TRY 10 1.22252
USD USD 1 1.79648