Не знам дали някой управляващ ще се сети да каже нещо по въпроса, може би, ако го запитат, ще сътвори поредното уверение, че проблемът е аха решен, след като държавата поддържа 2000 места за безплатно метадоново лечение. При обявена цифра от 30 000 зависими от опиати, това е просто поразително.
Знаете ли, най- малко от всичко ме интересува това, което ще се говори на 26 юни. Световният ден за борба с наркотиците. Денят, в който преди години на червен светофар в Ирландия е убита в упор от наркодилъри журналистката Вероника Герин. Смъртта и не е напразна. В нейно име в Ирландия приемат закон, според който имуществото, придобито от престъпна дейност от трафик на наркотици, да бъде отделяно за лечение на зависимости.

Какво става у нас?
Нищо не става.
Малкото програми, които работят, изнемогват и са пред прага на затварянето. Обещаното отделение за деца със зависимости в Суходол не може да тръгне, защото няма необходимия щат лекари. Никой не говори дори за нови програми, за нови услуги, защото и тези, които ги има в момента, са почти обречени. Както стана и с Дневния център за юноши в София.

Самият министър на вътрешните работи скоро официално заяви това, което ние си знаем от години. Че държавата държи чадър над наркотрафика. Държавата пази убийците на децата ни. И се чувства некомфортно, направо се дразни, ако я запиташ какво прави по въпроса. Прави единствено програми за метадон, а те в голямата си част са частни. Родителите като непресъхващ извор на пари са една премълчана резерва в очите на всички. Ама са болни, пенсионери, безработни- няма значение. В очите на тези, които искат пари, те ще намерят отнякъде. Няма значение откъде. За лечението на децата се дава всичко. Ако го има обаче.

Преди две седмици и повече написах шест писма с молба за подкрепа на един малък, но със сигурност ефективен проект на сдружението*. Искаме да предоставим оборудването за къмпинг, което купихме в рамките на проект "Рестарт" на две програми за лечение, за да направят едноседмичен сървайвър в Стара Планина и Рила. Става дума за "Ново начало" и БЕТЕЛ. Всяка голяма компания има задължение и в сферата Социална отговорност. Молих ги за дребна за тях сума- 1500 лв. За да осигурим и храната на участниците, както и транспорта на оборудването до и между програмите. Познайте, получих само един отговор и той беше отрицателен. От ЕВН. Останалите дори не отговориха.
Тия дни съм особено омерзена. Заловиха полицай от отдел "Наркотици" от РПУ в Раковски в търговия с амфетамини. Колко от вас имат деца, които са станали неузнаваеми от тази гадост? последният ни случай е момиче на 17 години, което тежи може би 30 кг, олюлява се и е не бледо, а сиво направо. Онзи полицай, чиято работа е да лови дилърите и да пресича пътя на отровата, печели от ей това дете.

Два пъти сме ходили в Раковски да говорим пред хората. Душата си отварям, за да предпазя някого. Вече не знам кой как ме слуша.

Министърката на здравеопазването Десислава Атанасова беше в Пловдив. Зададох и въпроса кога ще бъдат преведени парите от Националната стратегия за борба с наркотиците. С тях миналата година бяха осигурени по 5 безплатни бройки в 4 платени програми. Както каза Рада Наследникова от "Пеперуда", програмите се напълниха изведнъж. Значи има желание за лечение, просто няма достъп. Тази година финансирането закъснява. Министър Атанасова дори не беше чула за това. Боя се, че не разбра изобщо за какво я питам. И аз млъкнах, защото има ли смисъл да питам и за клинична пътека, и за детокс, и за програми за лечение...Няма смисъл.
Та така за 26 юни. Горчиво и омерзено. И преди, и след него. Веселина Божилова /zonabg.info

*Авторката е председател на сдружение "Майки срещу дрогата"