Преди 26 години на този ден българското търпение се изчерпа. Тътенът на недоволството беше толкова силен, че управляващата БСП, начело с Жан Виденов и Георги Първанов, се скри и пусна доберманите да хапят „на месо“. Освирепелите милиционери, в чиито глави все още не беше дошъл 10 ноември 1989г., докарани с автобуси, бяха почти на нивото на своите колеги от времената след 9 септември 1944 г.

Това, което изненада всички, е, че този път разбитите глави, свистящите палки и тропотът от удари върху щитовете не успяха да уплашат хората. Защото на хората им беше омръзнало. Писна им да бъдат управлявани от професионални мошеници и крадци, от министри, които успешно вкараха България в черния Шенгенски списък, и отново след падането на Желязната завеса българите останаха зад затворени граници. Писна им след кражбата на 14 милиарда долара (под формата на външен дълг) да бъдат ограбени и последните им спестявания от фараони, пирамиди и постоянно фалиращи банки.

Днес се случва нещо подобно. Историята, уви, има свойството да се повтаря, като се променят само цифрите.

В наши дни България отново е оставена пред портите на Шенген заради един вдигнат юмрук, който нарече 12-годишно проевропейско и проатлантическо стабилно управление - мафия! След това последваха множество политически марионетки, упражняващи невежеството си върху гърба на българския народ. А той, народът, объркан от канонадата от избори, вече забрави кой кой беше, кой кой е и кой с кого е. Така най-лесно се краде.

Докато българинът се чуди този с какво беше известен, цената на газа стигна рекордни цени, а Андрешко остава онемял на касата в супермаркета.

И така 26 години по-късно - нищо не се е променило. Крачките, които България направи напред, след като СДС зададе правилната посока и очерта пътя на Родината ни към един по-добър свят, само за две години некадърно управление на втурналите се да превземат властта политически проекти и откровено невежи хора, бяха занулени. България отново е в положение на недоимък, фалирали бизнеси, слаба икономика и обезверен народ.

Политическият проект, настояващ, че "Продължава промяната", донесе на страната ни поредната вълна от кризи, а този, който ги създаде, спечели нов петгодишен мандат. Така цялата власт в България вече две години е в ръцете на президента Румен Радев. Не за това се бореше и продължава борбата СДС. Вредно е за демокрацията властта да бъде в ръцете на един човек. Но изход не се вижда и цялата тази размяна на мандати все повече осветлява датата на нови предсрочни парламентарни избори. Поредните!

СДС започна и извърши тежките реформи след 10 ноември 1989 година. Иван Костов така осъществи процесите на приватизация, че "сините" и днес понасят негативите от действията му. И всички удобно забравят, че точно той разби СДС, но днес пак се подвизава в парламента и се бори за власт. Не го прави в лично качество, а ползва "умните и красивите", които на моменти се осмеялват сами да се наричат "почтени". Точно той е - Иван Костов с неговото ДСБ, което е част от коалцията Демократична България. Колко къса е паметта на българите?!

Когато погледнем случващо се днес, става ясно, че е много къса. Колко точно, ще стане ясно на новите избори, които се подават зад ъгъла.

А откраднатите милиони от джобовете на хората от "Промяната", тъмните им сделки и всички престъпни дела, излизат на светло всеки ден.

Преди 26 години СДС сложи край на едно мракобесно и престъпно управление. Бъдете сигурни, че предстои отново "синята" партия, заедно с партньорите си в коалицията ГЕРБ-СДС, да постави край на политическата шарлатания.

Защото историята се повтаря.

Днес се навършват 26 години от 10 януари 1997 г. - денят, в който недоволството срещу правителството на Жан Виденов достигна връхната си точка. Недоволните демонстранти обградиха парламента, а част от тях нахлуха в сградата.

Полиция и вътрешни войски, пратени от властта да разпраснат множеството, употребиха сила, вследствие на което десетки протестиращи бяха ранени.

Зимата на 1996 -1997 г. е една от най-трудните за българите в най-новата ни история. Държавата е във фалит, левът се срива, спестяванията на гражданите са стопени, а хиперинфлацията и опашките за хляб са ежедневие. Стига се до там, че сутринта хлябът струва 400 лв., а само часове по-късно, на обяд, цената му вече е 450 лв.

Жанвиденовата зима, както е известна, довежда до това, че на 28 декември 1996 г. парламентът гласува оставката на правителството на Жан Виденов. То обаче продължава да изпълнява функциите си до избора на нов кабинет. На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на внесената от опозицията "Декларация за спасение на България". На 10 януари гласуването на декларацията отново е отложено.

В същото време тече процедура по съставяне на нов кабинет. БСП на 8 януари номинира за премиер Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета на Виденов. Чак на 4 февруари става ясно, че БСП няма да има второ правителство в рамките на управленския мандат и предстоят предсрочни парламентарни избори.