Дали днешните наследници на бившата комунистическа партия, които поставят червени линии, най-напред не трябва да се откажат от миналото на своите предци, които имат най-голяма вина за случващото се днес между България и Република Северна Македония, пита президентът на България (1997 - 2002)

"Сянката на Държавна сигурност беше навсякъде". Това заяви президентът на България (1997 - 2002) Петър Стоянов и разказа конкретни истории от своята биография, в които е бил спиран по различни направления заради досието на баща му.

"До завършване на гимназията в моето семейство не се говореше за миналото на моя баща. Очевидно са ме предпазвали. Бях влад, буен, неразумен. Да не би някъде на публично място да спомена нещо, което допълнително ще утежни моята биография. Баща ми почти веднага след 9 септември е съден. Основното обвинение е национализъм. Влиза в Софийски централен затвор. По ирония на съдбата, баба ми след години ми разказваше, какъв късмет всъщност е имал, че е влязъл в затвора, защото след 9 септември много хора са избити без съд. А в затвора все пак има известн иправила. След излизането си от затвора го изпращат в концлагер. Междудругото там са били също Димитър Талев и професор Михаил Арнаудов.  Димитър Талев също е съден за национализъм. В анкетната карта, която е попълнил, е бил задължен да пише чужд език - "македонски". Много се чудя на днешните наследници на бившата комунистическа партия, които поставят червени линии, дали най-напред не трябва да заклеймят или да се откажат от миналото на своите предци, които имат най-голяма вина за случващото се днес между България и Република Северна Македония.

Но - сянката на Държавна сигурност беше навсякъде. 

Току-що бях завършил право. Участвах в един конкурс. Бях със съвсем пресни знания представих се много добре. Комисията от трима професори ме остави след изпита, за да ми каже: "Вие сте един от хората, които очевидно печелят конкурса". Ставаше въпрос за специализация в Западна Европа. "Нямаме подготвени специалисти по застрахователно право, затова искаме да изпратим млади, добри специалисти, които да научат тази материя. Чаках, чаках, чаках, попитах един-два пъти. Отговориха ми доста уклончиво. Майка ми, която е доста амбициозна, успя да намери някакви връзки, за да разбера, че това просто няма да стане. Години по-късно, мой съученик - журналист, който беше близък до тези кръгове, ми каза: "Да знаеш, някои хора са били склонни да те пуснат, но какво е това досие на чичо Стефан? Какво толкова е направил?" Питаше ме за баща ми. Под досие разбирам онези досиета от комунистическата Държавна сигурност, където всичко е добре и надлежно обяснено - кой си, откъде произхождаш и така нататък. 

 Месеци преди ноември 1989 г. пловдивската телевизия имаше интересно предаване "Адрес 4000" и ме бяха поканили да давам от време на време кратки интервюта, свързани с бракове, с разводи и така нататък. Единият от водещите по едно време се издигна, стана партиен секретар. И те едва ли не ме поканиха за съводещ. Пуста суета - аз приех. И изведнъж  - мълчание. Преди това комуникирахме по два пъти на седмица. Разбрах за какво става въпрос. Доста по-късно съпругът на една от водещите почти полунощ в една пловдивска кръчма в състояние на откровеност каза: "Да знаеш, братко, всички искаха да останеш, да бъдеш част от това предаване, но дойдоха от Държавна сигурност и казаха: "Не, не може". Те са те защитавали, казвали са че предаването е на запис, винаги може да се спре, че става въпрос за бракове и разводи. "Не, не - дума да не става. С това минало той не може да върви напред.

Казвам всичко това с ясното съзнание, че не съм бил репресиран. Още по-малко пък съм бил герой по времето на комунизма. Бих оприличил нашия живот на живота на онези стада, дето днешните животновъди ги обграждат с тъй наречения електронен пастир. Ако се движиш в определената територия, в твоето пасище - преживяваш, жив си. Ако обаче се докоснеш до електронния пастир, ако опиташ да излезеш от тази територия, той те връща, защото по него тече ток", разказа Петър Стоянов в интервю за "Нова Нюз".

По думите му през януари 1996 г. СДС води разговор за президентската кандидатура, но предвид доминацията на БСП, няма много желаещи. "Не успях да убедя Петър Константинов, а аз харесвах и Йордан Соколов. Един ден Иван Костов ми каза, че жена му и дъщеря му са ме смятали за подходящ. Лутайки се какво да правим, СДС - София ме номинира за кандидат, а оттук нататък нещата се развиха по ясен сценарий", разказа Стоянов.

Той говори за комунизма, за прехода, за кризите. 

След три дни се навършват 26 години от събитията на 10 януари 1997-а. Тогава България беше на ръба на гражданска война. Спестяванията на българите изгоряха във фалиралите банки. Хиперинфлацията обезцени лева до степен, че един хляб струваше 400 лева. При това само сутринта.

Вечерта, същият този хляб вече струваше вече 450 лева. Някои може би са забравили какво бедствие беше сполетяло страната.  Тогава, през 1997 година Петър Стоянов току-що беше избран за президент и става единственият държавен глава още от царско време, който не е бил член на БКП. Най-голямата криза в новата история го заварва още преди да е пристъпил прага на президентството.