Пред Euronews политици и историци на РСМ очакват България да се срамува

Избрано 21.07.2021 18:23 Снимка: ДНЕС+

Пред Euronews политици и историци на РСМ очакват България да се срамува

В очите на настоящите български политически елити Северна Македония не заслужава да бъде членка на Европейския съюз, докато не се съгласи, че езикът, който нейните хора говорят, не е македонски - южнославянски език сам по себе си - а всъщност произлиза от български, пише Euronews. 

България, която е държава-членка на ЕС от 2007 г., държи бъдещето на Северна Македония в ЕС като заложник, независимо от това как цяла съседна нация се чувства от това. Това противопоставяне между двете страни разкрива фатален недостатък в процеса на членство в ЕС.

Всяка стъпка по пътя на присъединяване изисква пълен консенсус от всички 27 държави-членки и България използва най-значимата власт, предоставена на държава-членка - тази за налагане на вето за присъединяване на кандидат - като се придържа към своето вето през 2020 г. за започване на преговори за членство на Северна Македония с ЕС.

Това се случва, въпреки че всички останали страни се съгласяват, че двумилионната балканска държава е повече от готова.

България, която поставя под съмнение правото на страната да формира собствената си идентичност и история, само създава огорчение в една от най-проевропейските държави на континента, казва Никола Димитров, заместник министър-председател на Северна Македония и основният преговарящ на ЕС за страната.

"Да се поставя под въпрос македонския език отговаря ли на това, което Европа отстоява? Не трябва ли Европа да бъде континент, който се грижи за езиковото и културното многообразие и където всички нации се третират с достойнство и уважение?", обяснява той пред Euronews.

"Въпросът за това кой си и на какъв език говориш не е ли въпрос за засегнатите хора и само за засегнатите хора?"

Северна Македония вече преодоля значителни препятствия, за да покаже своя ангажимент за присъединяване към съюза. След като постигна пълна държавност през 1991 г. едва след разпадането на Югославия и първо трябваше да се справи с южната си съседка Гърция, като наложи вето върху използването на името "Македония" за страната - твърдейки, че те имат регион със същото име.

Разрешаването на спора за името отне 11 години. След заявлението си за членство в ЕС през 2004 г. Северна Македония бе определена за регионален фаворит, но тя трябваше да намери решение на гръцкото вето, на което бе подложена от 2008 г.

През 2018 г. онова, което тогава се наричаше Република Македония, се съгласи да стигне дотам, че да промени името си на Северна Македония, за да преодолее ветото от Атина, което възпрепятства присъединяването на страната към ЕС и НАТО и подписа Преспанското споразумение с Гърция.

"Загубихме поколения в чакалнята на ЕС", обясни Димитров. "Започнахме нашето европейско пътешествие след Словения и преди Хърватия. И двете станаха държави-членки преди години и ние все още се борим за откриване на преговорите за присъединяване. И точно когато най-накрая разрешихме въпроса със Споразумението от Преспа, затрупано с големи международни похвали и обещания за преговори за присъединяване към ЕС, се появява друго голямо препятствие".

Дори след последното разочарование неговото правителство не планира да се откаже от стремежите за ЕС и ще продължи активно да търси решение, каза Димитров пред Euronews. Но ветото се смята за вредно както за добросъседските отношения, така и за доверието в съюза.

"Ако има политическа воля и лидерство от страна на България, мисля, че можем да намерим европейско решение, което би било добре за македонско-българското приятелство, за европейското обещание за региона и за Северна Македония. Но има "ако", защото вече направихме всичко възможно ", продължава той.

"И честно казано, ако моят майчин език, македонският, е причината да не можем да се приближим до ЕС, така да бъде. Тогава ЕС всъщност не е това, което сме си мислили - общност на ценности", каза Димитров.

ЕС остави на изчакване перспективата за присъединяване пред Албания и Северна Македония - чийто процес на присъединяване е свързан - години наред, преди да реши да започне преговори през март 2020 г., с всички 27 държави-членки в съгласие и без никакви предварителни условия.

Тогава България се промени.

България изпрати бележка до останалите членове с искане ЕС да се признае македонския като "писмена регионална норма на българския език". Тя също така издаде вето върху откриването на преговорите, така че всички да знаят, че приема това сериозно.

Най-скорошното вето се появи по-рано това лято, по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел през юни.

Докато заместник-министърът на външните работи Румен Александров се опита да бъде дипломатичен в изявление на заседанието на Съвета по общи въпроси на ЕС на 22 юни, подчертавайки, че България е "отворена за конструктивен диалог ... за намиране на взаимно приемливи решения", други бяха по-откровени.

"Не можем да кажем "да", преди да сме убедени, че съседът ни няма да изгражда своята идентичност, като краде от историята на България", каза българският президент Румен Радев на срещата на върха на Съвета на ЕС само няколко дни по-късно, обещавайки да запази вратата към Присъединяването на Северна Македония към ЕС твърдо затворено.

Времето също не е на македонска страна. Понастоящем българските политици попадат в политическа безизходица след изборите през юли - разклащане, което остави страната без ясен фаворит. Това се цитира и като една от причините да не се отмени ветото на преговорите за присъединяване на Северна Македония през юни.

Въпреки това, следващото правителство в България е малко вероятно да отмени ветото или да промени позицията на страната по отношение на македонския език, независимо от вътрешнополитическото сътресение.

България проведе два избора в рамките на три месеца, като вторият бе през юли 2021 г. Резултатите отразяват резултатите от април, като същите шест партии и коалиции преминаха задължителния изборен праг.

На предсрочните избори през юли популистката консервативна коалиция, водена от партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, се класира на второ място. Провъзгласената за партия сещу елита "Има такъв народ", оглавявана от телевизионен водещ и музикант Слави Трифонов, излезе начело.

Въпреки победата се очаква партията на Трифонов да се бори с формирането на правителство. Други партии, прекрачили прага, като "Демократична България" и "Изправи се" вече обявиха, че няма да се присъединят към нито една правителствена коалиция, ръководена от "Има такъв народ".

Ветото през 2020 г. срещу Северна Македония бе възприето от мнозина като изчислен ход на бившия премиер Борисов да успокои своите националистически коалиционни партньори - все по-успешен изборен трик в Централна и Източна Европа - преди изборите през 2021 г.

Този ход не даде резултат. Нито Борисов, нито крайнодесните националисти, които градят платформата си върху това, като Красимир Каракачанов, чиято партия ВМРО не прекрачи прага на парламента, не постигнаха електоралния успех, който очакваха и на двата тазгодишни избора.

Каракачанов, шумен български националист, стигна дотам, че заплаши с изпращане на военен полк в Северна Македония, за да премахне всички плочи, отразяващи българската фашистка окупация по време на Втората световна война.

Въпреки това, неговите националистически послания се провалиха. Но българският проблем се превръща в проблем на ЕС.

Димитър Бечев смята, че това е така, защото въпросът с македонския език не е толкова поляризиращ в България, колкото смятат политическите лидери.

Бечев, старши сътрудник в Атлантическия съвет, смята, че за да привлекат достатъчно внимание за да спечелят, популистите на политическата сцена трябва да имат нещо, срещу което да се борят.

Но никой не се противопоставя на преобладаващото убеждение, че македонците всъщност говорят български.

"Това е ниша", каза Бечев. "В резултат на това имате консенсус и освен това, тъй като това е такъв бутиков проблем, имате най-радикалните гласове, доминиращи в дебата, просто защото няма критичен глас."

Това също означава, че България не бърза да търси решение. "Ако всички са съгласни по този въпрос, това е нещо като заден план. И това е лошо за македонците, защото това означава, че няма усещане за спешност да се реши сега".

Това, което казва Бечев, е, че проблем, който държи една държава за заложник, всъщност не възпламенява хората в другата страна. Освен че бъдещето на цяла държава, в случая, Северна Македония, зависи от приемането на тази тема в България.

Според Бечев, тъй като Борисов най-вероятно е излязъл от властта, малко се знае кой ще поеме този въпрос в София. В допълнение към създаването на въпроса, Борисов се позиционира като ключ към неговото решение и най-вероятно планира изход за Северна Македония, обяснява Бечев.

Борисов е политически актьор, който мнозина в ЕС не разбират.

Бечев твърди, че Борисов вероятно е предвидил сценарий за разрешаване на проблема със Северна Македония, който той да подкрепи - особено като се има предвид сравнително добрите му отношения с правителството в Скопие в миналото - но всички обещания, дадени на македонското правителство преди, сега са на животоподдържащи системи.

"Борисов има опит в това как Борисов дава обещания на хората и след това ги хвърля под автобуса. Което направил с македонския премиер Зоран Заев", заяви той.

Тъй като неговата партия не успява да сформира правителство след изборите през април и сега пада на второ място, връщането на Борисов на власт е почти невъзможно. Той се смята за твърде токсичен дори от собствените членове в партията, които предпочитат някой друг да поеме юздите.

"Дори и да се върне, няма да му пука толкова за въпроса със Северна Македония, защото е заложено неговото оцеляване. Просто няма никой от българска страна, който да е готов да рискува. Така че ние сме пленници на този въпрос", каза Бечев.

Заев нашумя в Северна Македония, когато в интервю за българската информационна агенция БГНЕС миналия ноември той предположи, че България не е окупационна сила по време на Втората световна война.

Заев направи скъпа вътрешна хазартна игра - привидно за нищо, според Бечев. На Заев все още се гледа в негативна светлина в България.

"Стигна до крайности, за да угоди на София. И сега той е злепоставен като някакъв антибългарски политик", каза Бечев.

По своята същност този спор произтича от последиците от Втората световна война, когато Северна Македония и България са поставени на противоположни страни.

По време на междувоенния период районът на днешна Северна Македония е част от Кралство Югославия. Наречена е Вардарска Бановина, административна единица, еквивалентна на провинция. В духа на таговашното развитие самото име Македония е забранено.

Кралство Югославия се предава на силите на Оста през 1941 г., а България получава по-голямата част от Северна Македония от нацистите, както и части от Южна Сърбия и Северна Гърция, за администриране.

Силите на Оста изпълняват нереализираните етнонационалистически желания на своите съюзници на континента и по този начин изпълняват дългогодишните български националистически стремежи да контролират днешна Северна Македония.

След освобождението си през 1944 г. Социалистическа република Македония се превръща в една от шестте републики на Социалистическата федеративна република Югославия, водена от Йосип Броз Тито.

За разлика от Югославия, след Втората световна война България става част от ръководения от Сталин комунистически блок и остава верен съюзник на Съветския съюз до падането на топ функционера Тодор Живков през 1989 г. и първите многопартийни избори през следващата година.

България и Северна Македония в рамките на Югославия са в конфликт, започващ през 1948 г., когато едната страна приема либерална форма на социализъм при Тито, а другата отстоява твърдия комунизъм по Варшавския договор.

Демократизацията ги накара да станат отново приятелски настроени. България бе първата държава, която призна това, което тогава беше известно като Република Македония, когато обяви независимост от бивша Югославия през 1991 г.

Спорът от югославската епоха сега се използва като аргумент от българска страна, като се твърди, че македонската идентичност и кодификацията на езика през 1944 г. е начин Югославия и Тито да минимизират българското културно значение.

"Аргументът за Югославия е начин за рационализиране на случилото се. Защото е трудно от националистическа позиция да разберем, че хората, които са имали тази връзка преди няколко поколения, внезапно са развили отделна национална идентичност", добавя Бечев.

"Това е човешки рефлекс, да обвиняваме външни сили като конспирации, а не да разглеждаме сложността на процеса. "Вината на някой друг" е политическа машинация", обяснява той.

Северна Македония подписа договора за добросъседски отношения с България през 2017 г., който включваше създаването на съвместна историческа комисия. Целта на комисията - подобни на които съществуват другаде в Европа и по света - е да разреши въпроси, отнасящи се до важни исторически личности или препратки към учебници, които потенциално биха могли да предизвикат негативно възприятие или стереотипи за другите.

Македонският историк Петър Тодоров, член на комисията, казва, че оттогава работата на комисията е спряла поради разликата в подхода.

"Нашият принцип от самото начало беше да изготвим предложения за двете правителства, които отразяват важното за двете общества", каза Тодоров.

"За съжаление другата страна има подход, който подчертава само това, което е важно за българската перспектива и само за българското общество. Не можем да приемем това решение, защото то не би представлявало съвместно пространство, а по-скоро създава друг проблем в отношенията на двете страни."

"България е чувствителна към това да бъде представена като фашистки окупатор във Втората световна война", каза той. "Вярвам, че това е вътрешен проблем на българското общество и те трябва открито и самокритично да обсъждат сътрудничеството на България с фашистите през Втората световна война."

"Но същността на помирението, независимо дали между страните или в рамките на едно и също общество, може да дойде само от критично преразглеждане на миналото. И ако се опитате да го скриете, да го забравите, тогава процесът е обречен на неуспех", посочва Тодоров.

Но това е и по-широк въпрос на континента, според него. "След края на комунизма в Европа се появи антикомунистическо движение, което е много критично към социализма", каза Тодоров.

След падането на Желязната завеса бившите комунистически страни, търсещи приемане от западните държави, бързо поставиха фашизма и комунизма на еднакви основи - като паралелни тоталитаризми - които посяха семената на историческия ревизионизъм, вариращ от реабилитация на нацизма до комунистически престъпления, които са сведени до минимум.

През 2009 г. Европейският парламент издаде резолюция, осъждаща "всички тоталитарни режими от миналия век". Този пакет от комунизъм заедно с нацизма и фашизма има "споделено наследство".

"Мисля, че това насърчи крайнодесните движения да постигнат резултати със социализма, като същевременно релативизира всички престъпления, извършени през Втората световна война", обяснява Тодоров.

Рзкази, включващи фашисткото или комунистическото минало на страната - или и двете - са трансформирали процеси като интеграцията в ЕС, които обикновено са били чисто бюрократични в миналото.

Това противоречи на самата роля на политиците. "Тяхната отговорност е да създадат условия за нашата работа, в смисъл, че политиците не са тези, които интерпретират историята и определят кое е вярно и кое не", заключава Тодоров.

Журналистът и анализатор Сашо Орданоски вярва, че макар българското вето да отразява политическите позиции от периода на Живков, то също така разкрива геополитическата неоходимост, в която се превърна интеграцията на Северна Македония в ЕС.

"Състезанието между Гърция, България и Сърбия за това кой ще управлява Северна Македония е състезание за "Сърцето на Балканите", каза той.

"И не за първи път се генерира този вид енергия, защото който управлява Северна Македония, може свободно да твърди, че доминира на Балканите."

Гърция не постави под въпрос македонската идентичност покрай името на страната, както доказва самото споразумение от Преспа. В споразумението езикът се нарича македонски: "Това е международен документ, спонсориран от ООН, който не оставя съмнения относно идентичността на нацията и нейния език. Споразумението, което също беше оценено в международен план, закрепи и двете", обяснява Орданоски.

По ирония на съдбата, като южнославянска нация, македонците се чувстваха по-малко изгонени от България. Гърция беше препятствието, което те очакваха.

"Въпреки че отношенията ни с България никога не бяха развити, нямаше негативна енергия. След последните месеци на много ожесточена българска офанзива, където се говориха всякакви неща, обществеността в Северна Македония беше скандализирана и объркана", каза той.

"Мнозина казват, че трябва да се откажем и какво, ако го направим. Ако влезем в ЕС, влизаме в него, ако не влезем, добре, това не трябва да е цената на нашето влизане. И е срамно, че българите сами попаднаха в ситуация, в която поколение македонци реагират негативно", каза Орданоски.

Страда не само българският образ. Самата идея за Европейския съюз е под въпрос, смята Орданоски.

"Ясно е, че този спор е резултат от много въпроси без отговор, които притесняват Европа от стотици години. ЕС трябваше да бъде рецептата и решението за разрешаване на спорове веднъж завинаги, като всички стават част от голямо семейство без граници, където ще обменяме своя опит и култури", каза той.

"Срамно е, че тази рецепта - единствената, която може да работи, защото всичко останало е по-лошо - е доказано невъзможна за прилагане от самите европейци."/news.bg

CHF CHF 1 1.81062
GBP GBP 1 2.29841
RON RON 10 3.97421
TRY TRY 10 1.93698
USD USD 1 1.6565