Това е цитат от интервю на  Христо Иванов  за Политико тази седмица:

,,Брюксел и Берлин трябва да поемат своята отговорност за това, че са помагали българското правораздаване и други ключови институции да бъдат сграбчени от олигархичната мафия в страната. С мекушавия си надзор над правосъдните реформи, в комбинация с раздухването на корупцията с европейски средства, в ЕС имат да отговарят на много въпроси“.

А той, човекът критикува Брюксел и Берлин за проблеми в правосъдието, част от които са личният му принос в съдебната реформа.

Този същият човек вчера, прегърнат с човека на Маджо, посече на две Висшия съдебен съвет и от  орган за управлението на трисъставна структура, каквато е съдебната система, го превърна в два обикновени професионални кръжеца.  Днес обаче се изправя да критикува други за собствените си неуспехи като правосъден министър.

Съдебният кръжец е непрекъснато атакуван от интересите на организираната съдийска общност, овладяла пет от общо 14 места. Тази общност продължава агресивно  да се бори за всяка  длъжност  на административен ръководител. Борбата основно е за ръководните постове, които разпределят власт и информация. Тази енергия води само до едно, до капсулиране на  съда в интересите на  съществуващите лобитата.

Прокурорският кръжец, по същество неформален отдел във ВКП, застрашава независимостта на прокурорите, защото само с 6 гласа всеки неудобен прокурор може да изгуби мястото си на магистрат.

Въведеният ИВСС и широките му правомощия  за вътрешна репресия, вариациите и избирателност в дейността му сломи увереността и куража на магистратите да отстояват позицията на закона и истината.

Можеше ли да прозре, какво постига бившият правосъден министър с реформите, които проведе. И да е искал не може, защото без ден професионален стаж в съдебната система,   няма как като външен експерт от грантово НПО  да познава същността на процесите в съдебната система. Поразиите, които Христо Иванов направи, са съизмерими с  ампутиране на сонара при морските и океански обитатели, чрез който те се ориентират в собствената си среда. Разделяйки съвета на две, министърът предпостави объркване, дезинформираност,  липса на координация, противоречия, напрежение и откровени скандали, на които българският народ е пряк наблюдател.

Този същият правен специалист е дръзнал да критикува Брюксел и Берлин без грам самокритичност и уважение към ЕС и Германия. В този случай заслужава да му бъде напомнено да се погрижи за гредата в собственото си око, а не да гледа прашинката в очите на Брюксел и Берлин.

Оправданието – „аз исках да постигна едно, а стана друго“, нима не звучи незряло. Ами, ако и сега искаш едно, а стане друго?

„Правен свят“