Само половин година след влизането във властта, в коалицията тече упорит процес на преразпределяне на порциите. Партньорите не крият по никакъв начин, че гледат лакомо в чинията на другарчето, а ИТН вече си поискаха своето и заговориха за нечестност при местата в комисии, които са им дали.

Най-тлъстите пържоли са сервирани на БСП, а най-вкусните хапки са пред ПП, което обаче остави „гладни“ партиите на Слави Трифонов и Христо Иванов.

Христо Иванов вече даже не крие, че не е успял да прилапа истински апетитните порции. Дори преди дни пред БТВ, попитан защо има такова „делене на баницата” в коалицията, Иванов каза: „В този дух на говорене трябва да кажа, че министерствата, които ние имаме, са едни изключително „постни дробчета“. Това е по принцип възникнало като израз за Министерството на правосъдието, което е неблагодарно, знам го на собствен гръб“, оплака се Иванов.

И въпреки, че всеки в коалицията си иска, но никой не казва, че ще напуска, от изказването му стана ясно, че вече и ДБ се канят да вадя коза „червена линия – или… или напускаме“.

Метафората с дробчетата не остана незабелязана от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който се пошегува с кулинарните щения на ДБ, но успокои – няма да се махнат толкова лесно от властта.

„Христо Иванов каза, че за тях дали само постни дробчета. Това се води карантия бе, Христо. Те, докато не откраднат соларните паркове, докато не вземат всички комисиони, ще се крепят“, прогнозира бившият премиер пред симпатизанти в Пловдив.

Хранително-вкусовите метафори не са измислени от Иванов, а коалиции от разностранни субекти, обединени от обща цел, са управлявали България и в миналото. За разлика от т.нар. „широки коалиции“ в Западна Европа обаче, в България провалът им досега изглежда предварително обречен – вероятно поради особености на народопсихологията.

Преди десетина години например големият д-р Тони Филипов беше написал в „Култура“ един материал за същите „постни дробчета“, актуален и сега, и тогава, и преди 100 години.

„… коалицията, наречена Народен блок, която управлява в периода 1931-1934 г., е максимално, дори невероятно „широка”. Поради раздробения изборен вот в нейния състав са влизали направо изключващи се по дефиниция партии – най-едрите буржоазни партии (Демократическата, Радикалната), бившите стамболовисти, яростни врагове на демократите (Националлибералната), плюс някои земеделски крилца или перца, изявени врагове на старите партии (БЗНС-Врабча 1 и др.). Какво, освен властта, е могло да сплоти тези довчерашни врагове? И то не задълго. Котерийните страсти и партийните назначения на държавни служби довеждат дотам, че в третото правителство на Никола Мушанов няма министри на просвещението и правосъдието, просто защото коалираните партии не могат да си поделят министерските портфейли. Никой, видите ли, не искал за неговата партия да останат постните дробчета (образованието и правосъдието, където службите били по-малко апетитни)“, припомни тогава той.