В състава на 49-тото Народно събрание има твърде много привърженици на лошата идея, че България може да се управлява като стартъп

Преди година и половина, малко преди да бъде внесено за гласуване в Народното събрание предложението за министерски съвет на четворната коалиция, бъдещият тогава премиер Кирил Петков даде няколко интервюта за български радиа. На 4 декември 2021 г. пред „Дарик радио“ бъдещият тогава и провален в последствие министър-председател, казва следното: “Тези два процента [……] които могат да са всичко [……] отиват там, където правилата ги насочват, където те могат да максимизират своя статут в обществото [……] Ако много от мафиотите, които 90-те години са се образували в България, се бяха родили в Калифорния, щяха да станат предприемачи на стартъпи, мултимилиардни компании в момента да управляват [……] Нашата задача е същите два процента [……] ние не трябва да ги заменим [……] същите 2% да решат, че за продължат да просперират в България, трябва да променят начина по който си правят бизнеса[……] Аз не казвам, че ще хванем всичките в затвора, ще ги вкараме [……] не, аз казвам, че с новите правила, където корупцията се толерира на нула процента, същите хора ще трябва да измислят как да бъдат успешни[……] Ако това направим, тези 2% натурален талант ще почнат да движат България в съвсем различна посока…”
Кирил Петков пред „Дарик“, 4 декември 2021 г.

Запознатите с материята веднага уловиха в това му изказване, че изповядва добре известната неолиберална, дарвинистка по същността си теория на Йозеф Шумпетер. Накратко: Шумпетер достигнал до извода, че едни 2% определени най-талантливи и най-кадърни хора са в основата на развитието на всяко общество. Кой и как определя кои ще са тези два процента, е друга тема. Въпросните „най-най-…“ се стремят към богатство, за да може да отговорят на личната си вътрешна потребност, диктувана от самочувствието им, затова се впускат да направят всичко, за да го постигнат. Дали подбират средствата за постигането на целите си – пак тема за други разговори. В крайна сметка, в теорията на Шумпетер хората, които са бездарни, не изпитват същото страстно влечение към парите, което ги обрича на бедност и така лъсва ясно, кои са онези „талантливите“.

В интервюто си за „Дарик“ бъдещият провален министър-председател Кирил Петков в почти прав текст изрече същността на идеологията, която той и обкръжението му имат намерение да следват: не искаме да променяме олигархичните зависимости, които опитват да влияят на легитимно избраната политическа власт. „Промяната“, която искаме „да продължаваме“, се свежда до мерака ни да сменим правилата, по които се дава право на олигархични кръгове да влияят на властта.

Има логика в подхода и идеологията, която изповядва възпитаникът на Харвардската бизнес школа. В бизнес начинанията това е приложимо. Когато ти си шефът, ще гледаш да подбираш такива служители, които няма да са по-запознати от теб с проблемите на ръководене на бизнеса. Ще търсиш мнението и съветите на 2% от „най-най-талантливите“ си работници и ще се надяваш работите да вървят към развитие. В политиката това е лоша идея. Много лоша идея, която може да хрумне само на слабо подготвени политици – да си създадеш, под формата на закони, правила за избор и назначаване на „най-най-отбрани“, които да са ти удобни, и на които да позволяваш да ти влияят.

Демокрациите винаги съществуват между чука на овладяването им от олигарси (т.е. от „най-най-избраните“), които да ги доведат до аристократичен тип управление и наковалнята на охлокрацията. Затова е трудно да се поддържа баланса, който осигурява развитието им. Трябва да знаеш правилата, по които се движи политиката. Когато си бизнесмен с повърхностни познания по философията на управление на обществото, не е учудващо да прибягваш до лаишко прехвърляне на допустими за бизнеса методи в политическото пространство.  

Затова в настоящия парламент е толкова трудно да се постигат компромиси. В състава на 49-тото Народно събрание има твърде много привърженици на лошата идея, че България може да се управлява като стартъп*, в който си подбрал и назначил най-удобните ти „най-най-ковци…“

Проблемът е още по-голям, защото същата схема, при това в аматьорско изпълнение на ниво кръжочник, завладява умовете на хора, решили да се докопат до властта на местно ниво в общините на държавата.

* В едни отминали времена, преди англоезичните заемки да диктуваха модата, днешните „стартъпи“ се наричаха кръжоци, а хората, които посещаваха кръжок – кържочници.