Започва поредната предизборна кампания. Петата за последните 2 години, което е мрачен рекорд. А президентът Радев се превърна в рекордьор по най-много назначени служебни правителства. Отбелязахме рекорд и по най-ниска избирателна активност.

Всичко изброено дотук сякаш прави неизбежно постигането (най-после) на парламентарно мнозинство, което да застане зад редовно правителство. Прекалено много станаха проблемите и във вътрешен, и в международен план, които не търпят отлагане, или временни решения на временно правителство.

Ако перифразираме една максима за мира и войната, след толкова много служебни кабинети, тя би звучала така: „И най-лошото редовно правителство е по-добро от най-доброто служебно“. За съжаление не съм оптимист, че това ще се случи.

В навечерието на официалната предизборна кампания различни допитвания и сондажи сочат, че в обществото цари недоверие и песимизъм по въпроса за съставяне на редовно правителство. А съвсем малко са онези, които виждат възможност за широка евроатлантическа коалиция между ПП/ДБ и ГЕРБ/СДС. Според „Алфа Рисърч“ те са едва 5% срещу 30 на сто на обратното мнение.

Тези настроения не са изненадващи. Стартовите позиции, от които тръгват партиите и коалициите в предизборната борба са същите, каквито бяха и на финала на предишните избори. Без промяна е и избирателната активност. Има почти пълен паритет между оформилите се 2 основни политически сили, или както вече ги определят консервативното срещу либералното. Новото всъщност е официализираната предизборна коалиция между ПП и ДБ с две цели: първо място на изборите и генерална репетиция за съвместното явяване на местния вот.

На обратната страна на везната – за постигане на парламентарно мнозинство, което да подкрепи редовен кабинет - има цяла камара „тежести“: приемането ни в Шенген, продължаване на усилията ни за влизане в Еврозоната, закони по плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/, редовен бюджет, край на поредицата служебни правителства под ръководството на президента. И една немаловажна причина – натискът за преодоляване на политическата криза от западноевропейските ни партньори.

Иначе казано – обществото иска редовно правителство, но не вижда как ще бъде постигнато.

Отделните политически сили изглежда също не виждат такава възможност. В двата големи коалиционни блока вече се допуска идеята за бързо раздаване на мандатите и насрочване на пети поред предсрочни избори през лятото, ако резултатите им на 2 април са близки и съставянето на мнозинство се окаже невъзможно.

Разбира се, в търсене на варианти за излизане от този блокаж се споменават и възможностите за т.нар. „експертен кабинет“ или дори парламентът да превърне това служебно правителство в редовно, но те винаги са политически, доколкото изискват подкрепата на парламентарно мнозинство. И никога не се знае колко /не/устойчиви могат да бъдат.

Разбира се, извън аргументите дотук са възможни и всякакви изненадващи варианти, ако си припомним, че животът е най-добрият сценарист. Ние не знаем например дали „Левицата“ и „Български възход“ ще влязат в парламента и с какъв резултат. Не знаем дали и с колко те могат да победят реформаторските сили и дали като лявоцентрискта коалиция не биха намерили път именно към левите сили. Но това са все възможности, които засега изглеждат малко вероятни.

В заключение – на старта на предизборната кампания поне в едно има съвпадение между общественото мнение и политическите позиции: и двете „страни“ искат да има правителство, но не виждат как това може да се случи.

Евгени Петров, 24 часа