Най-лошият дебат в американската история

Въпреки че изсипа поредица от лъжи, Тръмп се справи по-добре от Байдън

Вероятно това ще бъде най-цитираната реплика на вечерта: „Наистина не знам какво каза в края на това изречение и не мисля, че и той знаеше.“ Проблемът на президента Джо Байдън е, че много преди Доналд Тръмп да каже горните думи, привържениците на Байдън от единия край на страната до другия си казаха същото.

Не искам да поставям твърде силен акцент, но това беше най-лошото представяне на кандидат за президент на общите избори в дебат в съвременната американска история. Нищо в миналото – нито потта на Ричард Никсън през 1960 г., нито уклончивото поведение и неуслужлива памет на Роналд Рейгън през 1984 г., нито празното безразличие на Барак Обама през 2012 г. – нищо не се доближава до това, на което бяхме свидетели и в което се взираха милиони очи.

Представянето на Байдън, от първия му прибързан, нефокусиран отговор за икономиката до несвързаното му заключително изказване, подсказва, че той е напълно неподготвен да изложи последователни аргументи за втория си мандат. Усилията на Байдън да се противопостави на Тръмп  и неговите лъжи –  заля ни цунами от измислици, като започнем от нелепата представа на Тръмп, че всеки конституционалист иска да сложи край на решението Роу срещу Уейд (бел. ред. решение, което позволяваше по-широкото прилагане на аборти в САЩ), до твърдението му, че никога не е наричал военнослужещи и жени „негодници и неудачници“, въпреки че бившият началник на кабинета му твърди това - често бяха толкова трудни за разбиране, колкото и основните му тези.

Екипът на Байдън нямаше търпение да проведе дебат, за да докаже, че техният 81-годишен кандидат има всичко необходимо, за да служи като президент още четири години – и че ще изглежда особено добре до полудял авторитарен човек като Тръмп. Вместо това, минути след началото на дебата започнаха да валят призиви към Байдън да се оттегли от номинацията на Демократическата партия.

Но има още един момент, който си струва да се отбележи, тъй като е вероятно да бъде пропуснат насред всеобщите оплаквания за представянето на Байдън: Доналд Тръмп беше дисциплиниран и целенасочен.

Не мога да повярвам, че току-що написах тези думи, но противно на уверените твърдения на много наблюдатели на Тръмп, той беше сравнително умерен. Понякога той прибягваше до нещо, наподобяващо политически аргументи, а още по-често успяваше да „заобиколи“ трудните въпроси. Например, запитан дали е нарушил клетвата си на 6 януари, 2021г. (бел. ред. когато тълпата атакува Капитолия), Тръмп посочи ниската инфлация, пълната заетост и като цяло слънчевите условия на този ден. По въпроса за абортите той имаше ясно изразени умерени аргументи, отбелязвайки, че някои щати са възприели либерална политика, други не толкова, докато обвиняваше демократите, че са екстремисти и се опитват да наложат единна политика на всички. Що се отнася до имиграцията, той подчерта разходите на данъкоплатците и въздействието върху чернокожите и испанците.

Дали някои от тези отговори бяха придружени от лъжи? Разбира се. Не, Нанси Пелоси не каза, че е „отговорна“ за безредиците на 6 януари. Да, 6 януари беше въстание, подкрепено от Тръмп. Байдън се опита да забие Тръмп в темата, но доста неубедително и неуспешно.

Имаше моменти, в които Тръмп не можеше да устои да не бъде себе си и верен на стила си нарече Байдън престъпник, после се опита да смекчи заканата си за „възмездие“, обяснявайки защо е най-добрият президент на всички времена и предизвиква наистина глупав спор за това кой има предимство в голфа. Но ако си спомните уверените прогнози на анализаторите буквално допреди дни, че Тръмп ще изпадне в бяс и няма да се спре дори като му изключат микрофона, обективно погледнато Тръмп остана овладян и контролиращ се. Ако можем да намерим някаква утеха за привържениците на Байдън, тя е, че Тръмп не успя да спечели по-широката периферия от избиратели, тъй като не си спести директните конфронтации, нито пък успя да се сдържи да не прибягва до лични нападки (някои от които са отвъд здравия разум).

Привържениците на Байдън ще забележат не толкова силното представяне на Тръмп, а по-скоро неговите увъртания. Те ще поискат да знаят защо модераторите не са проверили фактите, които той излага, в реално време. (това не е тяхна работа, това е работа на кандидата опонент; всъщност Джейк Тапър и Дана Баш от CNN свършиха първокласна работа). Те ще твърдят, че Байдън се е справил по-добре в хода на дебата, въпреки че в заключителното си изказване той влезе в противоречие с първите си думи. Най-острите им критики обаче трябва да са насочени към екипа от опитни специалисти по подготовка на дебатите, които сега трябва да търсят в гугъл как се влиза в програмата за защита на свидетели, за да се спасят от гнева на привържениците на Байдън.

Що се отнася до останалата част от Демократическата партия, подозирам, че сега панически ще има разглеждане на подробностите за правилата за провеждане на Конгреса и колко обвързани са делегатите със задължението да подкрепят Байдън.

Джеф Грийнфийлд, politico.com

Превод за "Гласове": Юлия Семир Ал-Хаким