Резултатите на Вашингтон показват, че той е по-добър във воденето на войни, отколкото в справянето с последствията от тях

По-малкият брат на Джордж Буш-младши е объркан. "Значи ти си албанка?" попита Нийл Буш бившия посланик на Косово във Вашингтон Вльора Читаку по време на вечеря в най-добрия хотел в Прищина през юли миналата година. "Да", казва тя на брата на бившия американски президент, който само няколко часа по-рано е пристигнал с черен Range Rover с шофьор от съседна Северна Македония.

"Но ако всички вие сте албанци, защо вашата страна се нарича Косово?" недоверчиво пита Буш. Той е изненадан да научи, че брат му е смятан за герой в Косово заради това, че през 2008 г. като президент се застъпва за неговата независимост.

Не че това има някакво значение. Подобно на парада от други видни американци, които са профучали през страната през последния четвърт век, Буш не е в града, за да научи за Косово. Той е тук, за да печели пари като част от група, водена от пенсионирания генерал на САЩ Уесли К. Кларк, която иска да инвестира в енергийния сектор на страната.

През годините Косово - балканска страна с размерите на пощенска марка, която Вашингтон и съюзниците му от НАТО откъснаха от Сърбия през 1999 г., за да спрат разрастващия се геноцид срещу етническото албанско население - е видяло своя дял от американски ловци на богатство.

Магистралата, по която антуражът на Буш е минал на път към Прищина от Северна Македония този ден, например, е построена от консорциум, ръководен от американския строителен гигант "Бехтел", на стойност над 700 милиона евро. Но подобно на други големи инфраструктурни проекти, ръководени от САЩ в страни, в които Вашингтон е влязъл с оръжие в ръка, 65-километровата пътна отсечка е засегната от преразход на средства и корупция. Миналия месец косовският министър, който е контролирал сделката, беше осъден на три години затвор за това, че е платил за пътя с над 50 млн. евро повече.

Въпреки миризмата на скандал, няма съмнение, че Косово е добър залог за много от американските предприятия, които работят тук. Дали самото Косово наистина е спечелило е по-сложен въпрос, който и Вашингтон, и Украйна би било добре да обмислят, докато Киев се опитва да убеди американците да продължат да се ангажират в страната, включително като помогнат с огромната задача за възстановяване на инфраструктурата, разрушена от Русия.

Американската помощ се смята за изключително важна не само докато траят боевете, но и след тях - независимо от формата й. Все пак Украйна трябва да е наясно и с обвързващите фактори. Във всеки конфликт, в който САЩ са участвали през последните десетилетия, от Ирак до Афганистан и малко Косово, екипът по почистването е бил ръководен от America Inc. С течение на времето обаче политическата воля на Вашингтон да продължи да се ангажира в чужди държави обикновено избледнява, след като големият бизнес е изстискал каквото може от американското присъствие.

С наближаването на втората годишнина от тоталната инвазия на руския президент Владимир Путин американската подкрепа виси на косъм, а Конгресът е разделен по въпроса дали да изпрати повече военна помощ.

"Какво според всички ще се случи в края на руско-украинската война?" попита Джо Скарбъроу, бивш конгресмен от Републиканската партия на САЩ, превърнал се в телевизионен водещ, в предаването си тази седмица, докато излагаше аргументи в полза на изпращането на повече помощи за Киев. "Кой ще възстановява? Еквадор няма да възстановява Украйна... Съединените щати ще бъдат там. Предприятията на Съединените щати, предприемачите на Съединените щати, както и да ги наречем. Ние ще бъдем там и ще помагаме за възстановяването на Украйна, а американците ще печелят много пари от това".

За Украйна задачата да поправи разрушената си инфраструктура ще представлява тежко предизвикателство за поколенията. За корпоративна Америка това ще бъде просто още една бизнес възможност. И ако Косово е някакъв ориентир, украинците трябва да внимават какво си пожелават.

"Това е една от най-големите загадки: Как може страна като Америка, която влага значителни ресурси и политически капитал, за да се увери, че Косово е функционираща държава, просто да изпусне топката?" - попита бивш косовски министър, който от десетилетия наблюдава действията на САЩ в своята страна. "Американците просто забравиха за Косово."

След оръжията

Постиженията на САЩ в чужбина през последните десетилетия показват, че те умеят по-добре да водят войни, отколкото да се справят с последствията от тях. Един от трайните спомени за нахлуването и окупацията на Ирак от САЩ например е тясното сътрудничество между елита на Вашингтон, външнополитическата върхушка на страната и американски фирми като инженерния гигант Halliburton и охранителната компания Blackwater.

Неуспехът на американското изграждане на нация може да не е твърде изненадващ на места като Ирак или Афганистан, където местното население не е било особено доволно от навлизането на американските военнослужещи. Но Косово е друго нещо.

От една страна, държавата е малка, приблизително една трета от размера на Белгия, с население от 1,8 милиона души, което е доста по-малко от това на брюкселския метрополис. С БВП от около 10 млрд. долара икономиката на Косово е по-малко от една четвърт от тази на Върмонт - най-малкият щат в САЩ по отношение на БВП. С други думи, за да се постигне промяна там, САЩ няма нужда да инвестират трилионите, вложени в Афганистан и Ирак.

Нещо повече, населението обича САЩ, на които приписва прогонването на омразните сърби по време на войната на Косово с много по-големия му съсед през 1999 г. Страната е пълна с паметници, булеварди и площади, посветени на американски служители, които са помогнали за извоюването на независимостта ѝ - от бившия президент Бил Клинтън и неговия държавен секретар Мадлин Олбрайт до Кларк, който е върховен съюзен командващ на НАТО по време на войната в Косово. В един момент правителството сериозно обмисля да нарече езеро на името на Доналд Тръмп.

В столицата Прищина има улица и паметник, посветени на Боб Доул, починалия американски сенатор и някогашен кандидат за президент на Републиканската партия (до голяма степен забравен в Америка), който защитаваше каузата на Косово.

Дори обикновените американци, които посещават страната, са посрещани с ентусиазъм, който определено не е европейски. Косоварите обичат да разказват на американските посетители истории за всички деца, родени след войната, кръстени "Клинтън" и "Мадлин".

Привързаността е взаимна. За едно поколение американски служители Косово е пример (според някои единственият пример) за това как Вашингтон се е притекъл на помощ в криза и е осъществил правилно чуждестранната си намеса. "Това е част от онова, което смятаме, че сме постигнали в дипломатическата служба", каза ми ветеран от Косово, който е прекарал по-голямата част от кариерата си на по-прочути места.

Това усещане за постижение е още по-осезаемо след прибързаното оттегляне на САЩ през 2021 г. от Афганистан - друга страна, в която много американски дипломати с блестящи очи вярваха, че "могат да променят нещо".

Макар че САЩ хвърлиха много пари за страната, по-внимателният поглед показва, че приоритетите на Вашингтон са били обусловени по-скоро от краткосрочни американски бизнес интереси, отколкото да предоставят на страната това, от което тя наистина се нуждае, за да се развива.

Най-яркият пример за този провал е енергийната инфраструктура на страната. Поколение след войната със Сърбия електроснабдяването на Косово все още зависи от две нестабилни електроцентрали на въглища, по-старата от които е пусната в експлоатация през 1962 г. с използвани турбини на Westinghouse и General Electric. Централите, разположени в непосредствена близост до Прищина, се смятат за най-мръсните в Европа и изхвърлят непрекъснат поток от смог, който превръща града в един от най-замърсените на континента.

Казано по-просто, дори и след десетилетия на американска помощ и подкрепа, страната продължава да бъде икономически и политически кошмар. Безработицата в Косово е сред най-лошите в Европа, като през десетилетието до 2022 г. тя е средно над 27%, отчасти защото много хора работят на черно. Въпреки че напоследък този процент е намалял, безработицата продължава да бъде основен проблем.

Лошите икономически перспективи накараха младите хора да напуснат страната на тълпи, като около 800 000 нейни граждани живеят в чужбина, повечето от които в други части на Европа. Въпреки че много от тях изпращат пари у дома в Косово, отливът е довел до това, че икономиката на страната зависи от паричните преводи - ненадежден и неустойчив източник на доходи, който представлява около 15% от БВП. Миграционните проблеми на Косово вероятно ще се задълбочат тази година, след като Европейският съюз отмени визовите изисквания за косоварите, посещаващи блока.

"Косово продължава да бъде една от най-бедните страни в Европа. Огромните социални и икономически проблеми спъват развитието на страната", заключава германската агенция за международна помощ в неотдавнашен анализ на перспективите на страната, който представлява мрачно четиво.

Косово не само има един от най-ниските БВП на глава от населението в Европа и над 20% равнище на бедност, но и е измъчвано от корупция и политически сътресения.

Хашим Тачи, популярният бивш лидер на страната, когото президентът на САЩ Джо Байдън веднъж нарече "Джордж Вашингтон на Косово", в момента е подсъдим в Хага за предполагаеми военни престъпления. Отношенията между косовско-албанското правителство и сръбското малцинство в северната част на страната само се влошават през последните години, въпреки присъствието на мироопазващи сили на НАТО, които наброяват близо 4500 души.

Миналата седмица министър-председателят на Косово Албин Курти и сръбският президент Александър Вучич пренесоха враждата си в ООН в Ню Йорк, където сърбинът обвини косовското правителство в "кампания за етническо прочистване", след като централната му банка даде мандат само на еврото. (Въпреки че косоварите вече използват еврото като своя фактическа валута, много сърби в северната част на страната все още водят бизнеса си в сръбски динари).

През следващия месец се навършват 25 години от водената от САЩ интервенция в Косово. Въпреки това за всички намерения и цели страната, която обяви официалната си независимост от Сърбия през 2008 г., остава американски протекторат.

Най-голямата военна база на САЩ на Балканите е разположена на около час път южно от Прищина на площ от близо 1000 хектара, известна като Camp Bondsteel. Въпреки че капацитетът ѝ е за около 7000 военнослужещи, обикновено там са разположени само около 1000 американски и съюзнически войници.

Отдалеченото местоположение и скромните размери на "Бондстийл" са причина гарнизонът да получи прозвището "забравен батальон" в американската армия, но войниците там са почти единственото нещо, което стои между Косово и Сърбия. Косово все още е в процес на изграждане на собствена армия - с помощта на САЩ. Очаква се силите да наброяват около 5 000 военнослужещи на активна служба и 3 000 резервисти.

Въпреки че Косово има парламент, министър-председател и президент, повечето косовари, с които разговарях, твърдят, че истинското седалище на властта в страната е посолството на САЩ.