Колко крайно десни правителства трябва да бъдат избрани, за да признае ЕС, че има проблем?

Запазете спокойствие и продължавайте. Това изглежда е мотото на Брюксел след поредната победа на крайнодясна партия на избори в Европа, този път в Австрия.

Херберт Кикъл и неговата антиимигрантска и приятелски настроена към Русия Партия на свободата победиха, но вероятно няма да бъдат допуснати до управлението. Дипломати от ЕС и на свой ред омаловажиха прякото въздействие на изборите в Австрия върху Европа.

"Каквото и да се случи по отношение на коалицията, австрийската политика едва ли ще се промени много", каза един дипломат от ЕС, отразявайки общото настроение в Брюксел. Дипломатът, както и както и други участници в този материал, пожелаха анонимност, за да говорят свободно.

"Тонът ще бъде различен, но по същество може да има по-скоро приемственост, отколкото радикална промяна." Високопоставен дипломат от ЕС изрази подобна позиция, като заяви, че Брюксел и преди е виждал подобни резултати от изборите и че те не са имали пряко въздействие върху формирането на европейската политика.

В понеделник Ерик Мамер, главен говорител на изпълнителния орган на ЕС, отказа да коментира резултатите от изборите в Австрия, но подчерта, че "Европейската комисия изпълнява своята мисия. През последните пет години тя го прави в изключително сложен международен контекст и както видяхме, както лидерите на Европейския съвет, така и членовете на Европейския парламент преутвърдиха председателя [Урсула] фон дер Лайен за втори мандат, което означава, че със сигурност правим определен брой неща правилно."

Но докато Брюксел свива рамене, напливът на крайно десните популистки сили не дава признаци на отслабване.

По-рано този месец антиимигрантската Алтернатива за Германия отбеляза силни успехи на регионалните избори, а миналата година антиислямският популист Герт Вилдерс спечели националните избори в Нидерландия. Крайно десните сили също така постигнаха значителни успехи в целия блок на изборите за Европейски парламент през юни, като Националният сбор на Франция спечели на европейските избори, а по-късно стана най-голямата самостоятелна партия в националния парламент на Франция.

Тези изборни резултати подхраниха наратива на приятелски настроения към Русия и антиимигрантски настроения унгарски премиер Виктор Орбан, който от години е трън в очите на основните европейски политици.

Победата на австрийските избори показва, че тенденцията за влизане на радикални, авторитарни и проруски партии в правителствата на ЕС в никакъв случай не се ограничава само до Унгария, казва Даниел Келемен от университета в Джорджтаун.

"ЕС е уязвим за проникване и изнудване от режими тип "троянски кон", които обслужват интересите на стратегически противници като Путин. Заради силата на националните правителства в структурата на ЕС Съюзът като цяло може да дерайлира, когато правителство на страна членка попадне под контрола на подобна партия", казва Келемен.

Досега ЕС до голяма степен успяваше да извършва обичайната си дейност. Промяната в дясно в Европейския парламент не попречи на фон дер Лайен да си осигури още пет години начело на Европейската комисия, а самите радикали са разединени, което ограничава тяхното влияние и власт.

"Най-високите постове в Европа отидоха при голямата коалиция от консерватори, социалисти и либерали", казва Катрин де Врис, професор по политически науки в университета "Бокони". "Освен това крайно десните групи в Европейския парламент често не си сътрудничат. Така че като цяло е смесено, когато става въпрос за влиянието на крайната десница в европейската политика."

Във всички европейски столици сложният процес на коалиционна политика често е възпрепятствал най-радикалните политици да влязат в правителството или поне е отслабил влиянието им.

В Холандия например Вилдерс не е част от холандското правителство и също така отстъпи от някои от своите евроскептични и антимиграционни позиции, за да постигне споразумение с коалиционните си партньори. Подобен сценарий може да се разиграе и във Виена, където АПС вероятно ще влезе в правителството само ако се дистанцира от Кикъл. Партията може дори да бъде изключена от управлението, ако дясноцентристката Австрийска народна партия успее да сглоби тристранна коалиция със социалдемократите и либералната Нова Австрия.

Междувременно в Италия Джорджа Мелони оглавява най-дясното правителство на страната от Втората световна война насам. В Европейския съвет обаче Мелони не се оказа толкова обструктивна, колкото се опасяваха много от водещите политици, което означава, че когато се събират 27-те национални лидери на ЕС, Орбан е сравнително изолиран (с изключение на случайната подкрепа на словашкия премиер Роберт Фицо). Но това може би ще се промени: Ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през ноември, Орбан несъмнено ще се почувства окуражен. "Както бяхме прави за миграцията, така ще се окаже, че сме прави и за войната [в Украйна]", заяви Орбан пред унгарския парламент в понеделник. Унгария отдавна тласка миграционната политика на ЕС в дясно с антиимигрантската си реторика.

Дори и крайната десница да не спечели властта веднага, победите на екстремистките партии оказват влияние върху европейския политически пейзаж, казва Висенте Валентим от Оксфордския университет, автор на книгата "Нормализирането на радикалната десница".

В европейските общества победите на крайната десница нормализират заклеймявано преди това поведение, подчертава Валентим, тъй като гражданите, които вече са имали ксенофобски или крайно десни възгледи, се чувстват по-комфортно да ги изпълняват.

На политическо ниво, продължава Валентим, крайно десните партии "в крайна сметка определят дневния ред и карат другите партии да говорят много за техните проблеми", особено след изборни победи. Основните партии често се оказват в състояние да въведат "вид политика, която често пъти крайно десните партии биха искали да предложат сами", допълва той, което само допълнително нормализира крайната десница.

В този смисъл разликата между реакцията на Брюксел на победата на АПС този уикенд и тази отпреди близо 25 години е показателна.

След парламентарните избори в страната през 1999 г., когато партията, ръководена от покойния Йорг Хайдер, трябваше да влезе в австрийското правителство, блокът наложи дипломатически санкции на Виена, включително прекратяване на срещи на високо равнище. Министрите открито обсъждаха изключването на Австрия от Европейския съюз.

Измина четвърт век и изглежда, че ЕС посрещна победата на АПС с прозявка - преди да продължи да работи както обикновено.