Победата на Калин Джорджеску на първия тур на президентските избори в Румъния предизвика тревоги в ЕС, че страната може да премине към "промосковския лагер", пише Никола Винокур в Politico. Но бившият президент Траян Бъсеску е убеден, че избирателите просто са "много ядосани" от ширещата се корупция.

Грузия. След нея Молдова. Сега и Румъния?

Камбаната за тревога прозвуча в Брюксел, след като първият тур на президентските избори в Румъния беше спечелен в неделя от крайнодесен проруски кандидат, който се появи от нищото.
Зашеметяващата победа на ултранационалиста Калин Джорджеску поражда опасения, че след оспорваните избори в Молдова и Грузия, Москва ще се опита да привлече Румъния, член на НАТО и ЕС и играч от тежка категория в Централна и Източна Европа с население от 19 милиона души, в своя лагер.

Реформаторката Елена Ласкони, която ще се изправи срещу Джорджеску във втория тур на 8 декември, направо предупреди, че румънците трябва да се обединят, за да предотвратят падането на страната обратно под управлението на Русия, която я окупира след Втората световна война. Тя призова своите поддръжници в Букурещ да не позволяват разочарованието от сегашния елит да се превърне в "уязвимост, която Русия ще използва".

Първият тур на изборите в неделя беше шокиращ, като се има предвид, че Румъния има репутацията на надежден партньор в ЕС и съюзник в НАТО. Какъв контраст с малки държави като Унгария, Словакия и България, където освен сериозни проблеми с върховенството на закона има и проруски настроения! Ако Букурещ също тръгне по антиевропейски и проруски път, това сериозно ще подкопае съгласуваната работа на ЕС и ще усложни консенсуса между страните членки.

Безпартийният Джорджеску натрупа около 3,8 милиона харесвания в TikTok и се вписва до голяма степен в образа на радикален десен популист през 2024 г.: той говори откровено, избягва западната догма, мразен е от основните медии и е скептичен към ЕС и НАТО.

"Успехът на този мълчалив, но екстремистки проруски кандидат е част от хибридната война на Русия срещу европейската демокрация", каза консервативният румънски евродепутат Зигфрид Мурешан.

Всъщност изненадващият резултат от първия тур в Румъния съвпадна с обширните руски усилия да примами страните от Европейския съюз и техните съседи в промосковския лагер.

Наблюдатели предупредиха за опити за влияние върху резултатите от последните избори в Молдова и Грузия. Междувременно лидерите на Унгария и Словакия (и двете членки на ЕС) вече подкрепят проруските възгледи, а Чешката република скоро може да се присъедини към тях, ако бившият премиер Андрей Бабиш спечели парламентарните избори догодина.

"Ако следите какво правят руснаците в този регион, знаете, че Румъния е много важна за тях", каза Милан Нич, анализатор в Германския съвет за международни отношения. "Техният план е да отрежат Румъния от Черно море... това е текущата руска игра."

Досега Румъния, която граничи с Украйна на източния край на блока, играеше важна поддържаща роля в западната подкрепа за Киев. По-специално, конфликтът увеличи стратегическото значение на военновъздушната база "Михаил Когълничану" на Черно море.
Но всичко това може да се преобърне, ако Джорджеску победи.

Страховете за възможна, но недоказана (руска) намеса в румънските работи произтичат от факта, че Джорджеску спечели с 22,94% без никаква партийна подкрепа, а проучванията на общественото мнение напълно пренебрегваха популярността му.
"Той е продукт на вакуум в румънската политика и вероятно на руски пари", добави Нич. "Ако може да си позволи да хвърля толкова много пари в TikTok, това повдига въпроси."

Ултранационалистът победи либералната реформаторка Ласкони, която остана втора с 19,8% от гласовете.

Предупредителен сигнал

Мурешан, видна фигура в консервативната фракция на Европейския парламент - Европейската народна партия (ЕНП), направи паралели между Румъния и Молдова, където проевропейският президент Мая Санду многократно е предупреждавала за мащабни опити на Русия да насочи изборите в страната си в полза на промосковски кандидати.

"Преди три седмици Молдова отхвърли това корумпиращо влияние и избра проевропейски президент. Сега румънците трябва да направят същото", добави Мурешан от Националната либерална партия на Румъния (НЛП). Съпартиецът му зае пето място на изборите с резултат 8,79%.

Сега Брюксел се опасява, че Джорджеску може да спечели втория тур на 8 декември, добавяйки Румъния към нарастващия списък на страните, чиито лидери са критични към ЕС и НАТО и приятелски настроени към руския президент Владимир Путин.

Както унгарският премиер Виктор Орбан, така и словашкият му колега Роберт Фицо разкритикуваха усилията на Запада да помогне на Украйна да се бори с руската агресия. Джорджеску разкритикува американския противоракетен щит, разположен в Румъния, и нарече Путин "лидер, който обича страната си".

"Това е един от многото предупредителни знаци", добави Нич.

Генералният секретар на ЕНП Танасис Баколас предупреди, че резултатът на Джорджеску е доказателство за растежа на "екстремизма" в целия ЕС. "Тази борба срещу популизма, срещу екстремизма е безкрайна", каза той. "И тя трябва да продължи."

ЕНП, най-голямата политическа фракция в ЕС, трябва "не само да действа като гарант срещу крайностите, но и да подкрепи широка и жизнеспособна центристка коалиция", убеден е той.

Но не всички са разтревожени от перспективата Джорджеску да стане следващият лидер на Румъния. Траян Бъсеску, президент на страната от 2004 до 2014 г., каза, че не вярва Джорджеску да спечели втория тур и увери, че румънците като цяло все още имат "изключително положително" отношение към ЕС и НАТО.

Но, предупреди той, румънските избиратели са "много ядосани", че корупцията се завърна в страната им и съдебната система е "отново под политически контрол". Това е свързано с поражението за управляващите на предстоящите парламентарни избори, каза той.

"Това, което направиха тези две партии през последните две години, е просто катастрофа", каза той, имайки предвид социалдемократите и националлибералите в управляващата коалиция. "Подозирам, че ще загубят властта."

След победата си в неделя Джорджеску получи подкрепата на крайнодесния политик Джордже Симион. Въпреки това, дори с всички гласове на Симион на втория тур, Джорджеску ще получи само 36,82% - малко под общия резултат на либералната реформаторка Ласкони и лявоцентристкия премиер Марсел Чолаку, които получиха съответно 19,18 и 19,15 процента.

Така всичко ще зависи от това дали достатъчно привърженици на традиционните партии ще преминат на страната на неочаквания триумфатор от тази седмица, пише в заключение "Политико".