От Фейсбук профила на журналистката Полина Паунова

Няколко думи от мен като колега на Мария. С нея сме състудентки.  ФЖМК не ни направи приятели, но ФЖМК рядко може да свърши нещо смислено. Впоследствие професията ни сближи - в смисъл, че изповядваме кажи-речи една идея какво означава да си журналист.  А именно: да се опитваш (както можеш, със средствата, които владееш) да разказваш, обясняваш и влизаш по-навътре от епидермално ниво.

Мария е почтен човек и добър журналист.  И в среда, в която повечето журналисти нито са добри хора, нито са добри в професията ни, се опитваш да държиш стандарт - ставаш рок звезда. Аз за себе си съм сигурна, че не бих могла да вирея в професионалната среда, в която е тя. И да запазвам така блестящо добрия тон.

Често докато Мария е в ефир ѝ пиша съобщения: НАТИСНИ ГО, бе! И после си давам сметка, че тя се справя отлично и без моите възклицания. 

Отново: пълна подкрепа за Мария и професионализма ѝ. Би ми се искало да прочета това в официална позиция и на трите национални телевизии.  Уви, обаче. 

А сега няколко думи от мен като герой на тоя текст, защото Desislava Nikolova i Nikolay Staykov са описали два случая, с които имам връзка.  Ще коментирам само последния, щото е пресен и доста комичен. Политически журналист пие кафе на публично място с кандидат-депутат (в случая с Божидар Божанов от ПП-ДБ). Ден по-рано пак в тоя район пих кафе с друг кандидат, от друга партия.  Снимка не се появи.  Имам обяснение защо. Но да издам една тайна: журналистите сме длъжни да общуваме с всички. В това число даже и с доказани престъпници. Защото ние работим това: да получаваме информация.

Апропо, предполагам и кой направи снимката (няма да спомена имената, защото не мога да докажа, че точно те са снимали). Но по перспективата, от която е снимано знам кой стоеше на съседното кафене, защото минах покрай компанийката, в която освен останалите стоеше и една дама, която иначе съм защитавала при разместване на медийните пластове и твърденията, че нещо е цензурирана от "лошите".