- Създава се усещането, че това, което най-много се случва, е обилната медийна комуникация на премиера с публиката.
- За мен усърдието, с което премиерът Борисов се опитва да отговори с диалог на конкретни обществени проблеми и засегнати общностни интереси, е положителна промяна в българската политика. Мнозина наблюдатели окачествяват тази практика като обикновен и неприкрит популизъм. За мен причината не е толкова важна - нека да е популизъм. Един политик трябва да знае, че е зависим от тези, които са го избрали - и от които очаква да го преизберат. Високомерието към обикновените граждани струваше скъпо на редица предшественици на ГЕРБ в управлението на страната. Друг е въпросът, че доведена до крайност, политиката на “слушане на народа” създава предпоставки за хаос в управлението. По-добре е да проучиш обществените интереси и настроения, преди да приемеш един закон, отколкото на пожар да го отменяш и ремонтираш под обществен натиск. Но по-добре така, отколкото властта да е твърда, “напук” на недоволните граждани.

- 3 години на власт управляващите не спират да се оправдават с тройната коалиция. Докога тази стратегия ще хваща дикиш?
- Тази стратегия отдавна не хваща дикиш. Напоследък единствено усърдието на Станишев да сравнява своето управление с това на ГЕРБ вдига лесни топки за отиграване на Бойко Борисов. Иначе хората отдавна не се интересуват от тройната коалиция. През четвъртата година на своя мандат едно управление може да се сравнява само със самото себе си - с обещанията си, с равносметката на осъществените си и провалени ангажименти. Дори липсата на надеждна алтернатива не е в състояние сериозно да повлияе върху оценката за изминалия мандат.

- В последната година на мандата по всичко личи, че отлаганите досега тежки реформи като тази в здравеопазването пак няма да се състоят, а инвестиции в образование, наука и мерки за насърчаване на икономическия растеж не се задават. Какво изобщо ще вършат управляващите до следващото лято?
- Последната година от мандата не е време за реформи - дори и за правителства с висок стратегически капацитет. Реформата е нещо, което боли. Броени месеци преди избори болката на избирателите трябва да бъде минимална. По тази логика най-вероятно е да има продължение на управлението на кризата “на парче”, с надеждата обикновените хора да оценят по достойнство съществуващата стабилност, построените магистрали и затегнатия обществен ред (с цялата противоречивост на използваното определение).

- България - поради некомпетентност или комплекс за малоценност, стои встрани от дебата за бъдещето на Европейския съюз. Какво пропускаме, вгледани самовблюбено в пъпа на финансовата си стабилност и влюбено в очите на Меркел?
- Самовлюбването във финансовата стабилност и влюбеността пред взора на Меркел са пропагандна повърхност на факта, че ние нямаме нито какво да кажем, нито какво да променим в ЕС в този болезнен период на неговото кризисно преобразуване. Проблемите на Гърция, Испания и Италия отклоняват вниманието от институционалната недостатъчност на България да се възползва пълноценно от членството си в ЕС. Вероятната посока на развитие на ЕС към “Европа на много скорости” е възможно най-лошата новина за България в дългосрочен план. В този смисъл демонстрацията на единство и вярност към “силния на деня” - Германия, е стар български трик поне да избегнем най-силните удари, като се сгушим максимално плътно до този, който може да ни ги нанесе. Един предишен български външен министър бе дефинирал блестящо политиката на България в дебатите на ЕС - ние, казваше той, ще се присъединим към консенсуса. Затова българските интелектуалци - леви или десни, могат да имат претенция към стилистиката на българското поведение към ЕС при управлението на ГЕРБ, но не могат да изискват сегашното правителство да прави нещо радикално различно от предишните. Бих казал нещо повече. На България не отива да демонстрира прекалена активност. Вижте с какъв ентусиазъм външният министър Младенов е тръгнал да демократизира Близкия изток като част от общата западна стратегия за подкрепа на т.нар. арабска пролет. Само че в резултат на тази “демократизация” навсякъде на югоизток от нас идват на власт ислямистки режими. Този процес определено не е в полза на България в дългосрочен план и нашите европейски и атлантически ангажименти трябва да бъдат съобразени с този факт.

- Надига се вълна от гражданска активност - протестите срещу АКТА, шистовия газ, закона за горите, застрояването на морската градина във Варна... Може ли тя да се превърне в основен, макар и непартиен, политически фактор?
- Това е процесът на закъсняло навлизане на по-младите поколения граждани в обществения живот. След 1989 г. поколението, което днес е в 50-те си години, отстрани по-старите поколения от властта като “идеологически непригодни” за новото време и монополизира основните позиции в стопанския и политическия живот. Задържаното развитие на следващите след него поколения днес избухва като тапа от шампанско и поставя на дневен ред проблеми, които не са част от досегашната логика на българското развитие след комунизма. (Вълната на царските “юпита” и вносът на селектирани елитни кадри за управлението бе имитация на овластяване на младите поколения.) Обърнатата демографска пирамида в България прави този бунт по-слаб и уязвим, но това не отменя простия факт, че на младите принадлежи бъдещето. Чистата природа, изгребването на тинята от корумпираната публична система, изтласкването на мутренската олигархия от икономиката - без постигането на тези цели за хората, които днес са на 20, 30, 40 години, остава само изборът Терминал 1 или Терминал 2 на Софийското летище. Затова те се радикализираха и заявиха на властта - “Не ни познаваш”. Политическата реализация на това движение ще дойде най-рано след 3 -5 години. Гражданската реализация обаче се състои днес и горко му на този, който я подценява. 

- Новоучредената партия на Меглена Кунева с етикет на гражданско движение на коя писта се намира - на пистата на протестите или на пистата на една статуквена опозиция на статуквото?
- Казва ли ти някой... Ако слушаш презентациите на г-жа Кунева, наслаждаваш се на стилистиката и витиеватия изказ, но от гледна точка на политическо съдържание от там вее хладна пустота. Събрани са хора с доказани качества, без да е известно дали ще направят екип. Искрено желая успех на партията - “Движение България на гражданите”, но засега няма никакви сериозни аргументи да преценя - дали то е на пистата на олигархичното статукво, или на пистата на промяната в полза на тези, които заявяват “не ни познаваш”. Г-жа Кунева бе сред най-приближените фигури на Симеон Сакскобургготски. Това също ни ориентира в потайностите на “България за гражданите”.

- Какви са шансовете на т.нар. традиционна десница да оцелее и в следващия парламент?
- И трябва ли? Ако промяната в СДС е в посока “присъдружна партия на ГЕРБ”, за какво ни е СДС в следващия парламент? Интересен спринт се очертава за ДСБ, ако искат да се класират - трябва поне да удвоят популярността си. Този въпрос е капан за самоуверени политолози. Не съм от тях...
Веселин Стойнев, trud.bg