В книгата си „Енциклопедия на руската душа” пишете: „У нас в Русия от лек полъх може да произлезе всичко, включително и гражданска война”. Отчитайки демонстрациите от последните месеци, това може да се окаже едно мрачно пророчество.
В Русия всички неща са свързани: това е едновременно и вятърът на промяната – полъхът на свободата, но също така и устрем, който може да ни доведе до неизвестен финал.
Всичко това е свързано с усещането за застой.

Днес са малко тези, които мислят, че държавата ни е в разцвет, че се развива успешно и се движи в нова посока.

Огромната част живее практически ден за ден. Оттук идва и страхът – и това е най-адекватната дума – страх, че последните 12 години съвсем не са били цивилизационен скок, а продължаваща стагнация, че светът ни е заобиколил и подминал.
В това е и причината за неочаквания обществен взрив.

Вие участвате ли в протестните митинги?

Да, и признавам, почувствах близост с тези близо 100 хиляди, но не успях да говоря, защото на сцената изведнъж пробиха някаква групичка фашисти, в тъмното започна суматоха, хората започнаха да си тръгват… не успях да се обърна към тях.

Съгласен ли сте с експертите, които твърдят, че това е революция на „средната класа”?

В Русия не съществува средна класа. Това е изцяло европейско понятие, отнасящо се към стабилните и структурирани западни общества. Тук става дума за хора, които, по местния критерий, получават доста добри заплати. Това не е средна класа, а млади и в средна възраст трезвомислещи хора, които разбират, че нашата страна е поела път, който не води доникъде, път към „нищото”.

Няма особена промяна в усещането за това да си руснак: и днес то означава да си в перманентен конфликт с действителността, в която живееш, с целия свят.

Преди въпросът се свеждаше изключително до оцеляването. А сега… На читателите ви ще им се стори смешно, но сега да си руснак означава да изпитваш желание да притежаваш дом, семейство, работа, да си позволиш отпуск в Турция или Египет.

Преди бяхме част от общ „организъм”, целият руски народ. Практически нямаше място за „аз” и твърде много „ние”, нямаше място за размисъл, за анализ.

Сега се появи шанс за „аз“-а, за собствен избор. Оттук идва и рязката реакция към фалшифицирането на изборите.

Защото на хората им отнеха фундаменталното право да избират, което за тях вече е част от личността им.

С какво предизвика толкова яростната, брутална ненавист у националистите „Енциклопедията”?
Това е фантастична история чийто персонаж, руски интелигент от 90-те години, броди из Русия и потъва в отчаяние, потриса се от живота и от това, което съзира в себе си и в хората около себе си.
Всичко в романа, който наричат отвратителен, е „описателно”, всичко е така, както се е случило на мнозина от нас в онези години.

В „Енциклопедия на руската душа” има един прекрасен фрагмент, сравним с „тройката” на Гогол. Накъде лети Русия на Путин?

От самото начало беше ясно, че към Азия. Имам предвид, разбира се, не географията, а определени консервативни, антиевропейски тенденции и традиции в руското общество.
Путин беше техен изразител, той последователно се движи в тази посока.
Но въпреки това не си струва да го демонизираме.

Ако се опитаме да го сравняваме със Сталин и Ленин, да ги поставим на една плоскост, просто ще „умалим” злото, което те са причинили. А техните най-черни деяния могат да затъмнят светлината.

И впрочем въпреки цялата видимост, дори Путин е по-либерален и проевропейски, отколкото 70% от руското общество!

Ако Путин е проевропейски в сравнение с две трети от руснаците, това е страшно! И няма ли да се наложи Европа отново да избира между „червените” и „белите”… (бялото е символ на антипутиновите протести в Русия – бел. пр.)

Въпросът е кои сили ще надделеят в опозицията. Навални представлява сравнително малка част от движението, на първо място там са хората, искащи честни избори.
Макар че трябва да признаем – резултатът им няма непременно да е проевропейски.

В Русия расте броят на националистите, с голяма популярност продължават да се ползват комунистите. Ако съберем гласовете им, може да се окаже, че те са над 50%.
А от това следва, че Русия като начало трябва за начало да се справи сама със себе си.
Но какво ще се случи после, когато Русия укрепне? Много е сложно да се каже.

Вие пишете, че в Русия надеждата умира първа…

Ако властта реши да „затегне” репресиите, тази фраза, за съжаление, ще се окаже актуална и за ситуацията днес... Абсурдно е, но всичко зависи от Путин: дали ще реши да задуши опозицията в зародиш или все пак ще избере диалога.

От друга стран, властта започва да се опира на тези консервативни течения, включително и на най-консервативните течения в Руската църква (а те съществуват и укрепват), които твърдят, че по своята природа Русия е антизападна цивилизация, че тя не приема човека като мерило на всички неща (както в западната култура), а напротив – че човекът е създаден и длъжен да служи. И на държавата, и на Църквата.

А това вече изгражда абсолютната вертикала на властта.

Вас продължават да ви наричат „русофоб”, книгите ви бяха публично изгаряни и изхвърляни в тоалетните. Защо?

Когато Путин дойде на власт, започна пропаганда за „възвръщане към руските идеали”.
Нашите елити след разпадането на Съветския съюз не успяха да разберат, че традиционно западните и традиционно руските ценности никъде не се „срещат”.

И възниква въпросът, който си задавам в есето „Путин и пустотата”: А може би Русия се нуждае от пустота? Не бих отговорил на него напълно отрицателно. Пустотата като философска категория е приятна на източната руска душа. Тя изразява презрението към западната активност. От друга страна, Пустотата е възможност да се съпротивляваш и на активните елементи на руското общество: от олигарсите до комунистите, от демократите до екстремистите. Пустотата на Путин поражда страх, тя поглъща.

Сега Русия е страна, в която въпросите са твърде много, а отговорите – твърде малко. Ние сме в много тъмна гора, но излизайки от нея, може да се окажем на поле, сковано от руски имперски мраз...

Какво ще се случи? Не знам. В света няма нито един човек, който може да предвиди какво ще се случи.

*Виктор Ерофеев е известен руски писател, носител на наградата „Набоков”. Макар че е син на съветски дипломат, приближен на Сталин, през 1979 година е изключен от Съюза на писателите заради участието си в „самиздатски” дисидентски алманах. До 1988 година неговите произведения са забранени за печат и разпространение в Съветския съюз.

Автор е на преведения на 27 езика роман „Руска красавица”, а „Енциклопедия на руската душа” предизвика бурна реакция сред националистическите среди в Русия, авторът е обявен за „русофоб” и „враг на руския народ”. Книгата е публично изгорена, а срещу Ерофеев е заведено дело за „унижаване на националния дух и подклаждане на омраза срещу руския народ”.

Последният роман на Ерофеев е „Добрият Сталин”, посветен на баща му.

Виктор Ерофеев се присъедини към антипутиновата Лига на избирателите и беше освиркан и свален от трибуната от привърженици на руските националсоциалисти по време на митинг в Москва.

Превод: Анелия Димитрова /glasove.com