Пимен Зографски: Причина за нападките срещу о. Василий е да се удари книгоиздателското дело на Зогра
Избрано 31.01.2014 15:18
Църквата не е светски парламент с отделни политически фракции, а общество от вярващи. Когато един другиго се очерняме, наново разпъваме Христос, казва игуменът на Германския манастир „Св. Йоан Рилски", метох на Зографския манастир в България
- Ваше Всепреподобие, вие подписахте отвореното писмо в защита на отец Василий Зографски и зографското книжовно дело. Защо подкрепихте о. Василий?
- Някои се опитаха да представят моята подкрепа като следствие от подписа на дядо игумен в тази подписка. Други може би си мислят, че аз участвам в някакви приятелски кръгове с някого. Но истинската причина да подкрепя о. Василий е в моето християнско съзнание, което ми посочва как трябва да реагирам в случая, като почерпя разум от Светото Евангелие. А то ни учи, че ако имаме любов помежду си, по това ще разберат всички хора - не само вярващите, но и езичниците - че сме Христови ученици. А нали Господ ни казва да не гледаме сламката в окото на ближния, а гредата в собственото си око. Светите отци на Църквата во главе с монашествующите са ни дали личен пример как да се отнасяме към братята си, срещу които не трябва да излизаме в ролята на самозвани противоцърковни съдници. Затова смятам, че преценката относно поведението на о. Василий в конкретния случай трябва да бъде направена от Пловдивския митрополит Николай и епархийския съвет на пловдивската св. митрополия, от духовния му наставник и от Зографския събор. Това, което става във форумите, е съвсем нездраво. То показва ниското духовно ниво на православния българин, неговото антиканонично самосъзнание. Мислим си, че всеки може да съди всекиго и анархията, която цари в държавата, се е пренесла и в православната ни Църква.
- В някои медии отец Василий беше обвинен в „младостарчество" и непосилно строг начин на духовно ръководство.
- На Света гора да бъдеш йеромонах и да бъдеш изповедник са две различни неща. Изповедникът е специално одобрен от епископ, който му чете и специална молитва. Тази традиция я няма в България. Моето скромно мнение е, че тази светогорска традиция е правилна. Българската духовна практика е, че всеки, който се ръкополага за йерей, има правото да изповядва. По тази логика излиза, че всеки български свещеник след ръкоположението се превръща в младостарец.
В духовния живот се казва, че моят старец е най-добър за мене. Защото ученикът сам доброволно избира стареца си, а не старецът - ученика. Затова ученикът напълно носи отговорност за този свой избор. И когато едно духовно чедо тръгне да обвинява своя старец, то малодушно прехвърля своята отговорност върху друг. Аз, който съм йеромонах, не се наемам да преценя духовното ръководство на който и да било духовник, тъй като просто това не е моя работа. И затова не мога да приема самонадеяността, с която миряни обсъждат тази проблематика. Това е много незряло и крайно неправилно.
Бившите духовни чеда на о. Василий, които сега се „изповядват" наляво и надясно по медиите, правят голяма духовна грешка. Тайнството изповед и духовното ръководство са съкровени неща и се изисква поверителност както от едната, така и от другата страна.
Само си представете, че о. Василий започне и той по светски да изкарва техните деяния по медиите, защото това е нормалният ответен удар, който по светски трябва да им нанесе. А борбата срещу него се води напълно по светски, а не духовно.
- Има ли някакви скрити причини за продължаващите яростни нападки срещу о. Василий?
- Скритата причина за нападките срещу о. Василий е да се удари книгоиздателското дело на Зограф. Всъщност въпросното бивше духовно чедо бива употребявано за атаки не само срещу личността на отеца, но и срещу издателството на манастира, а и срещу цялостната дейност на Зограф в България.
Всяко човешко дело е несъвършено и сигурно в издателската дейност на Зограф са допуснати грешки. Но докато някои хора само мечтаят за съвършенство и осъждат, Зограф реално издаде 400 православни книги, от които се ползват и владици, и свещеници, и миряни в цяла България.
Поради прекъсната традиция, в Българската църква няма готови хора, които да могат при такива условия да извършат подобна дейност. Затова е било необходимо да се работи именно по създаването на такива кадри, с неизбежните трудности и грешки. Хората, които имат претенции, че са по-компетентни, са добре дошли да се включат със свои качествени проекти в нашата книгоиздателска програма. Няма човек, който да е предложил добър превод на православна книга в Зографското издателство и да е бил върнат. Или пък да е предложил поправки в някое наше издание - и те да не са били взети предвид при второ издание. Смятам, че в случая с о. Василий най-упорити в неговото злепоставяне са някои от онези, които се занимават с книгоиздаване в нашата сфера.
Но това, което най-много ме наскърбява в цялата тази ситуация, не е охулването на о. Василий, нито злепоставянето на манастира Зограф. Голямата ми болка е, че православният българин няма правилно изградено понятие за това що е Църква. Църквата е тяло Христово, общество от вярващи, обединени около светата Евхаристия. Когато един другиго се очерняме, наново разпъваме Христос, разяждаме отвътре тялото Христово. От Църквата правим светски парламент с отделни политически фракции и това не е градивно. Затова молитвата ми за Българската православна църква е: любов да имаме помежду си, за да бъдем наистина Христови. /24chasa.bg
- Ваше Всепреподобие, вие подписахте отвореното писмо в защита на отец Василий Зографски и зографското книжовно дело. Защо подкрепихте о. Василий?
- Някои се опитаха да представят моята подкрепа като следствие от подписа на дядо игумен в тази подписка. Други може би си мислят, че аз участвам в някакви приятелски кръгове с някого. Но истинската причина да подкрепя о. Василий е в моето християнско съзнание, което ми посочва как трябва да реагирам в случая, като почерпя разум от Светото Евангелие. А то ни учи, че ако имаме любов помежду си, по това ще разберат всички хора - не само вярващите, но и езичниците - че сме Христови ученици. А нали Господ ни казва да не гледаме сламката в окото на ближния, а гредата в собственото си око. Светите отци на Църквата во главе с монашествующите са ни дали личен пример как да се отнасяме към братята си, срещу които не трябва да излизаме в ролята на самозвани противоцърковни съдници. Затова смятам, че преценката относно поведението на о. Василий в конкретния случай трябва да бъде направена от Пловдивския митрополит Николай и епархийския съвет на пловдивската св. митрополия, от духовния му наставник и от Зографския събор. Това, което става във форумите, е съвсем нездраво. То показва ниското духовно ниво на православния българин, неговото антиканонично самосъзнание. Мислим си, че всеки може да съди всекиго и анархията, която цари в държавата, се е пренесла и в православната ни Църква.
- В някои медии отец Василий беше обвинен в „младостарчество" и непосилно строг начин на духовно ръководство.
- На Света гора да бъдеш йеромонах и да бъдеш изповедник са две различни неща. Изповедникът е специално одобрен от епископ, който му чете и специална молитва. Тази традиция я няма в България. Моето скромно мнение е, че тази светогорска традиция е правилна. Българската духовна практика е, че всеки, който се ръкополага за йерей, има правото да изповядва. По тази логика излиза, че всеки български свещеник след ръкоположението се превръща в младостарец.
В духовния живот се казва, че моят старец е най-добър за мене. Защото ученикът сам доброволно избира стареца си, а не старецът - ученика. Затова ученикът напълно носи отговорност за този свой избор. И когато едно духовно чедо тръгне да обвинява своя старец, то малодушно прехвърля своята отговорност върху друг. Аз, който съм йеромонах, не се наемам да преценя духовното ръководство на който и да било духовник, тъй като просто това не е моя работа. И затова не мога да приема самонадеяността, с която миряни обсъждат тази проблематика. Това е много незряло и крайно неправилно.
Бившите духовни чеда на о. Василий, които сега се „изповядват" наляво и надясно по медиите, правят голяма духовна грешка. Тайнството изповед и духовното ръководство са съкровени неща и се изисква поверителност както от едната, така и от другата страна.
Само си представете, че о. Василий започне и той по светски да изкарва техните деяния по медиите, защото това е нормалният ответен удар, който по светски трябва да им нанесе. А борбата срещу него се води напълно по светски, а не духовно.
- Има ли някакви скрити причини за продължаващите яростни нападки срещу о. Василий?
- Скритата причина за нападките срещу о. Василий е да се удари книгоиздателското дело на Зограф. Всъщност въпросното бивше духовно чедо бива употребявано за атаки не само срещу личността на отеца, но и срещу издателството на манастира, а и срещу цялостната дейност на Зограф в България.
Всяко човешко дело е несъвършено и сигурно в издателската дейност на Зограф са допуснати грешки. Но докато някои хора само мечтаят за съвършенство и осъждат, Зограф реално издаде 400 православни книги, от които се ползват и владици, и свещеници, и миряни в цяла България.
Поради прекъсната традиция, в Българската църква няма готови хора, които да могат при такива условия да извършат подобна дейност. Затова е било необходимо да се работи именно по създаването на такива кадри, с неизбежните трудности и грешки. Хората, които имат претенции, че са по-компетентни, са добре дошли да се включат със свои качествени проекти в нашата книгоиздателска програма. Няма човек, който да е предложил добър превод на православна книга в Зографското издателство и да е бил върнат. Или пък да е предложил поправки в някое наше издание - и те да не са били взети предвид при второ издание. Смятам, че в случая с о. Василий най-упорити в неговото злепоставяне са някои от онези, които се занимават с книгоиздаване в нашата сфера.
Но това, което най-много ме наскърбява в цялата тази ситуация, не е охулването на о. Василий, нито злепоставянето на манастира Зограф. Голямата ми болка е, че православният българин няма правилно изградено понятие за това що е Църква. Църквата е тяло Христово, общество от вярващи, обединени около светата Евхаристия. Когато един другиго се очерняме, наново разпъваме Христос, разяждаме отвътре тялото Христово. От Църквата правим светски парламент с отделни политически фракции и това не е градивно. Затова молитвата ми за Българската православна църква е: любов да имаме помежду си, за да бъдем наистина Христови. /24chasa.bg
CHF | 1 | 2.082 |
GBP | 1 | 2.33574 |
RON | 10 | 3.92982 |
TRY | 100 | 5.17741 |
USD | 1 | 1.77335 |
Последни новини
- 22:36 Доц. д-р Галинка Павлова: Дистанционните прегледи ще улеснят достъпа до лекар
- 19:30 Откриха мъртъв бившия полицейски шеф от Горна Оряховица
- 19:18 Как да подготвим стайните растения за зимата
- 19:10 Израелски удари убиха 29 души в Газа, Хамас поднови ракетния обстрел на Израел
- 18:59 Акт за ТЕЦ-Перник заради запрашаване
- 18:45 ЦИК сключва договор с "Информационно обслужване" за компютърни конфигурации
- 18:33 12 задържани в борбата с купуването на гласове
- 18:20 Мексико съди американски оръжейни компании заради поток на оръжия към картелите