- Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна проверка в електроразпределителните дружества. Има ли вече резултати от нея, г-н Николов?

- КЗК има образувано производство за наличие на картелно споразумение между трите ЕРП-та, Асоциацията на търговците на ток и Института за енергиен мениджмънт. Направихме претърсване на място в офисите. Оказа се, че адресът на асоциацията съвпада с този на едно от ЕРП-тата. Това не е забранено, но е странно, тъй като в управителните органи на асоциацията и на института участват представители и на трите енергодружества. Проверката ни е насочена към евентуално картелно споразумение за прилагане на съгласувани практики, които пречат на смяната на доставчик на ток. Предстои иззетата информация да се анализира и да се установи дали има нарушение на Закона за защита на конкуренцията.

- КЗК започна и секторен анализ на енергетиката. Какво трябва да покаже той?

- Той е необходим, тъй като предстои пълна либерализация в енергетиката. Анализът ще покаже участниците нa пазара на природен газ и електричество, ефективността и прозрачността на процесите. Ще стане ясно как се вземат решенията за ценообразуване, от какво се влияят и дали има опасност от ограничения за достъп до пазарите. Няма друг пазар като енергийния, в който да има толкова регулации. ДКЕВР дава лицензите, определя цените, утвърждава разходи и инвестиции на предприятията, общите условия за работа с потребителите, определя начините на плащане и вида на фактурата. Същевременно ДКЕВР може да налага санкции в немалък размер - до 1 млн. лв., по Закона за енергетиката например. Остава много малка част, която КЗК би могла да регулира, и то в случаи на вече извършени нарушения. Въпреки това ние го правим - досега сме наказвали всички ЕРП-та със сериозни глоби, като най-високата бе над 3 млн. лв. Санкционирали сме и топлофикации, а софийската - неколкократно. Това показва, че има проблеми, които анализът трябва да посочи и да се намери решение за тях.

- Какво трябва да се направи, за да се подобри борбата с картелите?

- Струва ми се, че е дошло време борбата срещу картелите да придобие и друга насока. Участието в картел е престъпление, което се преследва по общия ред в повече от половината страни, членки на ЕС, сред които Австрия, Великобритания, Унгария, Румъния, Италия, Гърция, във Франция от 1953 г., а също така в САЩ, Канада и Япония. В този смисъл в България трябва да се започне дискусия относно поемането и на наказателна отговорност от тези, които вкарват компаниите в картелни споразумения. Борбата с картелите трябва да е приоритет на цялата държава, а не само на КЗК.

- Толкова ли са вредни картелните споразумения, че трябва да се носи и наказателна отговорност?

- Картелите са най-голямата опасност за пазара, защото имат за цел да елиминират конкуренцията. Цените на дадена стока например да се направят изгодни за участниците в споразумението и в ущърб на потребителите. Да се разпределят пазари, което отново води до елиминиране на конкуренцията. Последната форма на картел, която установяваме, е при участие в обществени поръчки и манипулиране на търговете. КЗК вече изпрати на всички потенциални възложители Насоки за борба с тръжните манипулации, за да могат да правят проверки и да ни сезират, ако имат съмнения за картел при дадена поръчка.

- Но наказателната отговорност е персонална. Няма ли опасност участниците в картел да се скрият зад обяснението, че е взето решение на колективен орган - например управителен съвет или съвет на директорите на дадено предприятие?

- Създаването на картели не става с явни договорки и понякога е трудно да бъдат установени. Но когато са ангажирани МВР, прокуратура, съд, смятам, че ще бъде още по-добър начин за борба с картелите. Възможността на участник в картел да бъде потърсена наказателна отговорност, би го възпряла от подобни действия. Наказателната отговорност, е лична и тя може да се търси от този, който е представлявал предприятието в забраненото споразумение.

- Съгласувате ли проверките, които правите с ЕК?

- Да, включително и последните проверки в ЕРП-тата. КЗК работи в изключително добро взаимодействие с ЕК. Смея да твърдя, че ние сме сред водещите антимонополни органи в ЕС. КЗК например е единственото българско ведомство, което има статут в ОИСР. Дори България няма статут в организацията и в момента подготвя съответните документи. При това членството в ОИСР става само с покана от самата организация, а не чрез кандидатстване. ЕК доста често назначава КЗК като докладчик по различни дела. За последно бяхме докладчик по делото срещу "Майкрософт", на която ЕК наложи глоба от близо 1 млрд. евро. Конференцията на ООН за търговия и развитие реши да направи център на Балканите, за да предаде опита си в областта на конкуренцията на всички държави от региона, и за партньор бе избрана отново КЗК.
За миналата година например ние имаме 12 производства за картел, в ЕК са били 4,
а в отделните държави - по 1-2, което показва активността на КЗК.

- Това не означава ли всъщност, че предприятията в България просто не спазват така стриктно правилата за конкуренция, за разлика от тези в другите държави?

- Възможно е да се погледне и от този ъгъл, но мисля, че по-скоро броят на производствата се дължи на нашите усилия и проверки.

- А нужни ли са повече правомощия на КЗК, за да бъдете по-ефективни в работата си?

- Българският Закон за защита на конкуренцията е напълно съобразен с европейските правила. Единствената посока, в която може да се мисли, е дали да се въведе като нарушение и злоупотребата с т.нар. значителна пазарна сила. По-скоро КЗК има нужда от бюджетно укрепване. Защото последните проверки показват, че предприятията разполагат с модерен софтуер, а нашата Форенсик-лаборатория е оборудвана преди 7-8 г. Възможно е да се стигне дотам компаниите да скриват файлове с важна информация, която ние да не можем да засечем заради остарялата техника. Обновяването на лабораторията би ни позволило да съкратим значително сроковете на проверките.

- Премиерът Райков наскоро призова КЗК да посочи монополите в България. Кои са те?

- КЗК има такова правомощие само в производства за извършени нарушения. Конституцията е тази, която допуска съществуването на монопол, но само държавен. Със закон такъв може да се създава в железопътен транспорт, далекосъобщения и пощенски услуги, взривове, ядрена енергетика и химически вещества. В тези сфери вече е настъпила почти пълна либерализация. Извън тези сфери, ако някой придобие значително пазарно присъствие, се нарича господстващо положение. В енергетиката чрез лицензите, издадени на ЕРП-тата, е създадено именно такова. По закон господстващото положение не е нарушение. Наказуема е злоупотребата с това положение, за което ние постоянно следим. Законът посочва монополистите така, както е в цяла Европа. /24chasa.bg