- Драмата с опрения в челото на Ахмед Доган газов пистолет ме завари в Китай, стрелбата пред Съдебната палата – в Южна Корея, а когато започнаха протестите, бях в Европа, във Виена. Още с първите два случая влязохме в световните новини, за съжаление, не с най-доброто си лице. Протестите, разбира се, имат съвсем различен характер – такива протести има не само в България, можеш да ги видиш в Гърция, Испания, Италия и на много други места в Европа. Хората по света схващат прекрасно, че никой не протестира, ако има подреден живот. Протестира се, когато имаш да кажеш нещо на управляващите и всички други средства са изчерпани.

Така че протестиращите навсякъде по света се ползват със симпатията на общественото мнение. Друг е въпросът, че и протестите, макар и справедливи, макар и симпатични, като цяло влошават образа на България, защото те са ясна индикация, че нещо в държавата не върви. Това прави инвеститорите особено предпазливи, още повече че част от протестиращите издигнаха лозунги за национализация, за изгонване на чуждите капитали от България и така нататък.

- Това как ви звучи?

- Убеден съм, че това не са исканията на огромното мнозинство протестиращи, но това е вик на отчаяние, който много лесно може да бъде експлоатиран от обичайните заподозрени в българския посткомунистически сценарий – хората, които винаги са обичали да “ловят” много риба в мътна вода. В България винаги е имало

хора, които печелят най-много именно по време на кризи, но огромното мнозинство от протестиращи, които са с най-чисти помисли, няма как да знаят това. Да се иска национализация по начина, по който веднъж сме я правили след 9 септември 1944 г., е не просто глупост, то направо звучи зловещо. Призивите да изгоним чуждите капитали от България са също глупави. Няма държава в света, дори и най-развитите като САЩ или Германия, които да не насърчават привличане на чуждестранни инвестиции, като не забравяме, че това са държави с огромен индустриален потенциал и с огромни вътрешни пазари. Какво остава за малка България с оскъдни производствени възможности и с много малък и обеднял вътрешен пазар. Нашата беда не са чуждестранните инвеститори – нашата беда са неефективното законодателство и деморализиращата среда, от които много бързо и много лесно някои чужди инвеститори се възползват, но те се възползват от лошото законодателство и от корумпираната администрация точно толкова, колкото се възползват и част от нашите родни бизнесмени. Да насочваме гнева си срещу чужденците, означава да сме слепи за собствените си недостатъци, което значи, че нито искаме, нито можем да ги отстраним ефективно. А това може да се окаже драматично.

Този въпрос има и още един аспект: от лозунга “Вън чуждите капиталисти” до “Вън чужденците” има само една крачка. Даваме ли си сметка, ако отношението към нашите два милиона българи, които работят в чужбина, стане същото? България е част от ЕС и ние съвършено основателно защитаваме правото на българските граждани да работят навсякъде в Европа – например в Англия, независимо от мерките, които предлага срещу това британското правителство. За да имаме моралното право да защитаваме нашите сънародници, пръснати из Европа, ние трябва да се отнасяме толерантно към чужденците в България.
Но, слава богу, мисля, че мнозинството протестиращи разбират това много добре. Аз например харесвам позитивния национализъм в техните действия – независимо от крайното недоволство срещу българския политически елит и към политиките през последните години, хората развяват българското знаме, пеят националния химн 

и “Стани, стани, юнак балкански”, което е симпатично и много далеч от нихилизма на някои протести по света.

- Това означава ли, че сте на страната на протестиращите?

- Разбира се. Голямата част от нашия народ едва свързва двата края. На този фон огромните печалби и алчността на тъй наречените монополи стигнаха отблъскващи

размери. Това е очевидно и няма нужда от особен коментар.

Но позволете ми да кажа още нещо: протест като този може да даде диагнозата на обществото, а тя е “ножът е опрял до кокала”, но почти никога не може да даде решението. Струва ми се, че протестиращите тепърва ще се сблъскат с тази горчива истина. Едва ли някой в България може да постави под съмнение почтеността и искреността на огромна част от протестиращите, но въпросът при всички революции е не в добрите намерения на участниците, а в това кой обира плодовете след това.

В този смисъл аз никак не съм съгласен с поведението на повечето политици и медии към протестиращите – то е поведение на очевиден флирт с тях, а от това протестиращите не печелят. Всеки, който уважава излезлите на улицата български граждани, трябва да изкаже на глас всички рискове, които съпътстват такъв тип протести. Първият голям проблем ще възникне с представителството на тези протести, защото няма как всички протестиращи да участват едновременно в разговорите за бъдещето на страната си. Дано да намерят достатъчно разум най-напред този въпрос да бъде решен.

Последните няколко дни, откакто съм в България, непрекъснато слушам радио и гледам телевизия и виждам как някои от водачите на протестиращите с гордост заявяват, че това е гражданското общество. Те нямат никакво основание да се срамуват, че са излезли да защитават своите права, но всъщност те са на улицата заради липсата на изградено гражданско общество през последните десетилетия. Ако в България имаше добре структурирано гражданско общество, властта в страната щеше да бъде контролирана ежедневно и нямаше да се налага хората да излизат на улицата от отчаяние и безсилие. 

Да, аз съм на страната на протестиращите с цялото си сърце и точно затова не искам да бъдат лъгани.

- Вие се изказахте доста остро за стария политически елит?

- Политиката не трябва да се превръща в пожизнен занаят Има смисъл да си в политиката, докато можеш да дадеш на обществото. През последната седмица българските политици трябваше да разберат, че гневът на хората ги постави в един отбор, че ги направи по неволя съучастници, а това е много опасно, защото започват да се размиват границите между различните политически формации, защото се обезсмислят програми, идеи и политически платформи.

- Как трябва да реагира държавата?

- Нека най-напред кажа, че не съм съгласен с противопоставянето народ срещу държава. През всичките години на прехода у нас и журналисти, и политолози хвърлиха много усилия да противопоставят “добрия български народ” на “лошата българска държава”. Това внушение ни лишава от така необходимата ни самокритичност. Искаме държавата да поеме всичките вини за нашия лош живот, но това води до липса на самовглеждане. Защото трябва да изречем болезнения извод, че нашата държава е такава, каквито сме ние, нейните граждани.

Моралът на политиците е отражение на обществения морал. Оттам трябва да започнем. Ще кажете, картината би се променила драстично, ако имаше справедливи и в същото време сурови закони. Към това трябва да добавим справедливи и неподкупни магистрати. Но дори да имахме и двете, обществото ни ще се излекува само тогава, когато успеем да изградим така наречения дух на законност. Тоест, когато не се лъже

и не се краде не само заради страха от закона, а защото хората са възпитани, че това е неморално, обществено осъдително и в ущърб на ближния ти.
Затова обаче се иска изграждането на нов морал, а той започва от семейството, от училището, от църквата и за него трябват десетилетия. В известен смисъл това е лоша новина, защото хоризонтът на днешните ни утопични очаквания опира до възклицанието: ех, да имахме добри закони и честни магистрати! Лошата новина е, че само то не е достатъчно. Аз се отплеснах ненужно, но протестите у нас освен всичко друго трябва да бъдат и повод да си кажем на глас някои болезнени истини. /в-к 24 часа