Ако все още не сте чули за ACTA, по всяка вероятност сте прекарали последните две седмици в пълна изолация. Шумното публично говорене по проблемите на международното споразумение Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA), което според неговите противници може да разклати устоите на интернет, лавинообразно заля медиите и зарази по-голямата част от българското (а и не само) общество.

Само преди няколко дни въпросната четирибуквена абревиатура не говореше нищо на почти никого освен може би на шепа експерти по проблемите на интелектуалната собственост и авторското право. Много е вероятно и в момента да не знаете чак толкова много за ACTA, освен че по някакъв начин заплашва гражданските свободи в интернет – нещо, което за щастие все още е само в сферата на теоретичните опасности.

По всяка вероятност неинформираността по проблемите на ACTA щеше да цари и сега, ако през последните два месеца американската технологична индустрия не бе надигнала глас срещу два много по-радикални нормативни акта със същото поле на действие – проектозаконите SOPA и PIPA. Ако бъдат одобрени в настоящия си вид, те ще дадат изключително широки правомощия на щатската администрация да прави в интернет каквото пожелае: да блокира достъпа до сайтове във всяка точка на света, да спира финансови транзакции към тях, да разпорежда изваждането им от оналайн търсачките.

Бурният дебат около въпросните проектозакони, чиято връхна точка беше протестното спиране на най-голямата онлайн енциклопедия Wikipedia на 18 януари, обаче подейства на хората като огромен мигащ червен надпис, който гласи: "Нещо страшно се случва с интернет в момента!" И ги накара да се замислят, че онлайн свободата е нещо, което всъщност трябва отстояваш всеки ден, защото много лесно можеш да го загубиш.

Протестите срещу SOPA и PIPA заостриха вниманието на хората по проблема и изиграха ролята на своеобразна образователна кампания по въпросите на дигиталното право и гражданските свободи в интернет. Затова, когато на 26 януари представители на ЕС и 22 държави членки (сред които и България) поставиха подписа си под международното споразумение ACTA в Токио, онлайн населението се нуждаеше от едно-единствено нещо, за да въстане. Просто някой трябваше да каже: "Току що бе одобрен международният вариант на SOPA." Както и стана. /kapital.bg