30 октомври - 1 ноември 1997 година. Тогавашният министър-председател Иван Костов е на двудневно официално посещение в Украйна. Придружават го 40 наши бизнесмени, част от които ръководят известни държавни фирми: Вазовските машиностроителни заводи, "Булгаргаз", "Булгартабак", "Асарел медет", "Химимпорт", АЕЦ "Козлодуй", Варненска корабостроителница, "Главболгастрой" и др. След Киев делегацията посещава Одеса. Там заедно с домакините ги очакват десетки българи с украински паспорти.
"Вие сте първият български премиер, който идва при нас" - радват се потомците на българите, които преди 2 века са избрали за своите домове благодатната украинска земя. Някои са пропътували стотици километри, за да се видят с пратениците на България. (В Украйна живеят и днес около 300 000 верни на корена си нашенци.)
По време на трогателната среща с техните представители става ясно, че тамошната областна администрация е отредила част от помещенията в едно старо кино за културен дом на българите в Украйна. Само че сградата се нуждае от сериозен ремонт. Едно патриотично дело, за което трябват пари. Оказва се - взети от държавата, а дарени - от името на Костов и СДС.

Повелята на премиера

След завръщането си у нас Иван Костов - в качеството си на министър-председател - изпраща писма до ръководителите на фирмите, участвали в делегацията: "Обръщам се към вас с молба да подпомогнете финансово ремонта на българския културен дом в Одеса". В писмото са посочени изрично номерата на банковите сметки, по които да се превеждат парите: "Булбанк" АД 1006299101 за български левове и 1106299110 за щатски долари. Не се упоменава обаче титулярят на сметките. Вместо това е вмъкнат знаменателният израз: "Ние вече внесохме 1 000 000 лева". Кои са тия "ние" не е съвсем ясно. Ясно е обаче, че сумата е дадена като пример за подражание. Като летва, под която никой да не минава.
Писмата са на бланка "Република България - министър-председател" (виж по-горе факсимилето). И с подпис от Костов. Парафираната от премиер-министъра думичка "молба" - съвсем разбираемо - е изтълкувана като "настоявам". До 2 - 3 дни след получаването на посланието се събират управителните съвети на съответните фирми.
Познайте от първи път дали откликват на повелята на премиера.
Да, откликват - както богатите държавни монополисти, така и някои от онези, които са толкова затънали икономически, че няма откъде да плащат на работниците си. В по-късен момент те ще узнаят, че титулярът на сметките, които пълнят, е не Министерския съвет, а (!) СДС!

Даренията от джоба на данъкоплатеца

Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) - Сопот превеждат по посочената от премиера сметка 10 милиона ст. лева. Които тогава са равни на 10 000 германски марки. Сега може да не изглеждат огромна сума, но в ония времена, когато държавата още е на колене от кризата на Жан Виденов, а минималната заплата е към 50 000 ст. лв. (50 марки), това са много пари. Това са неполучените пари на хора, които няма с какво да нахранят семействата си.
На 18.11.1997 г. управителят на ВМЗ - Сопот чинно уведомява за преведените пари министър-председателя с нарочно писмо (виж факсимилето на стр. ). В момент, когато под прозорците на директорския кабинет още не са стихнали протестните митинги на работниците от ВМЗ - защото социалните им придобивки са орязани, а заплатите се плащат нередовно. "Живеем на вересия от бакалиите!", викат работниците по време на денонощните си бдения пред сградата на директорите (виж снимката горе). С 10-те милиона, внесени по сметката на СДС, ръководството на ВМЗ е могло да плати поне на 50 души. (Средната заплата от това време там е 180 000 - 200 000 стари лева).
И в "Химимпорт" АД не рискуват да оставят без отзвук писмото от "Дондуков" 2. То е получено на 10.11.1997 г. Още съдия ден е свикано извънредно заседание на Съвета на директорите. И е взето решение за превеждане на 2 млн. ст. лева.
Безотказно реагира и помоленият от премиера "Асарел - Медет" - Панагюрище. Дава 1 млн. лева "Булгаргаз" ЕАД - София се отчита с 11 млн. лева. АД "Благоевград" - БТ с 2000 долара.
И Националната електрическа компания, и Българската търговско-промишлена палата и др. не скършват хатъра на шефа на Министерския съвет. Като резултат в посочените от него сметки са събрани 31 194 281 лева и 10 028 щатски долара.
По тогавашния среден курс за март 1998 г. на БНБ това прави 27 105,40 долара или 49 512,89 германски марки.
С друго писмо от 23 март 1998 г. г-н Иван Костов - но забележете: вече в качеството си на председател на СДС! - уведомява началника на управление "Финансово-счетоводно" при външното министерство, че е събрана въпросната сума за ремонт на културния дом на българите в Одеса. И че СДС - не друг, а СДС! - упълномощава генералния консул на България в Одеса да се "разпорежда с парите по предназначение".
Сумата е получена във външното министерство, което дава писмено уверение за това на 7 май и обещава да уведомява ръководството на сините партийци за оползотворяването й.

Равносметката

Парите, заделени от портфейла на всички български граждани и дарени само от името на тия, които членуват в СДС, са употребени действително в полза на културния дом в Одеса. А той е средище на хора, привързани към татковината ни. Това установи проверка на "Труд".
"Общоукраинският център за българската култура е разположен в самия център на Одеса - разказва Тодор Витев, наш консул там. - Това е 3-етажна сграда, бивше кино. Ремонтирано е с дарения. Сега е под разпореждане не на българската държава, а на украинската агенция за опазване паметниците на културата. Домът съществува, работи активно, дейността му е добре известна на територията на Одеса."
Ремонтът наистина е станал. Това е хубаво. Лошото е, че парите са събрани по престъпен начин.
Отделен въпрос е, че на практика събраните от българските данъкоплатци средства се влагат в имот на чужда държава. Защото нуждаещата се от ремонт сграда в Одеса не е собственост на България. Нещо повече - имотът не е и предоставен за управление на българско ведомство. Той е собственост на Украйна. Фактически отделни помещения от сградата са дадени под наем на Дружеството на българите в Украйна. Тъй или инак, делото е наистина родолюбиво. Лаврите обаче обират не истинските дарители - например бедстващите работници в Сопот, а Иван Костов.

---

Продължава тук...