Автор: о.з. полк., доц. д-р Гергин Гергинов

Мирът в Украйна е все по-необходим, но интересите на САЩ, Европа, Русия и Киев остават несъвместими. Зад призивите за прекратяване на огъня стоят не само военни и политически цели, а и борба за природни богатства за трилиони долари. Докато Вашингтон търси изход и възможности за договаряне с Москва, Европа е изправена пред риска да плати цената на конфликта и да остане без достъп до ресурсите, за които се води той. Това е основната теза в анализа на о.з. полк., доц. д-р Гергин Гергинов.

По време на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН украинският конфликт е един от най-обсъжданите. Според президента Йотова за разрешаването му все повече се използват думи като мир, дипломация и преговори, т.е. това е признак, че все повече страни настояват за разрешаване на конфликта със средствата на дипломацията. Това е правилна позиция и тя трябва да се отстоява. Проблемът е в това, че реализирането ѝ изисква постигане на баланс на интересите между четирите участници в конфликта. Интересите, политически и  икономически, на основната четворка заинтересовани страни — САЩ, Европа, Украйна и Русия — на този етап са несъвместими и поради това реализирането им е изключително трудно.

Несъвместимите политически цели

Политическите интереси на основните участници в украинския конфликт са твърде противоречиви. Тези на САЩ и Европа се свеждат до нанасяне на стратегическо военно поражение на Русия с цел да я принудят да се откаже от съпротивата си срещу техния свят, основан на техни правила, и отново да я използват като източник на ресурси и пазар за стоките си, а при пълен успех да наложат нейното раздробяване на отделни страни за по-лесно управление. Така те завинаги биха отстранили Русия като пречка пред стремежите си за хегемония на планетата.

През 2014 г. в Киев, с помощта на САЩ и Европа, беше извършен преврат от украинските националисти, поставили си за цел създаване на унитарна държава от десетки крупни етноси с един език и една идеология. Жителите с руско самосъзнание, почувствали се застрашени след преврата, обявяват създаване на автономни Донецка и Луганска народни републики. В страната започва гражданска война. През пролетта на 2022 г. Украйна планира настъпателна операция срещу ДНР и ЛНР и за да защити вече приелите руско гражданство жители, през февруари с. г. Русия започна специална военна операция, изпреварвайки разправата с двете републики. В резултат на мащабното руско настъпление Украйна поиска преговори за мир. През април 2022 г. те завършват в Истанбул с парафирано споразумение, но след намесата на Вашингтон и Лондон то е отхвърлено от президента Зеленски. Тогава в Украйна решават, че с помощта на САЩ и Европа ще могат да станат исторически победител над Русия и ще си върнат отделилите се от нея ДНР и ЛНР, станали след референдум конституционни субекти на Руската федерация. Това и до днес остава главната политическа цел на Украйна.

Политическата цел на Русия е противоположна на украинската политика и на политическите цели на САЩ и Европа. Тя воюва, за да постигне политически суверенитет, да не допусне непосредствена заплаха от НАТО при настаняването му на украинска територия и да защити населението с руско самосъзнание, за което има законно право. Впрочем от такова право се възползва и България, защитавайки македонските граждани с българско самосъзнание, ярък пример за което е защитата на Ива Михайлова, несправедливо обвинена и нуждаеща се от медицинска помощ в България.

Вашингтон се оттегля, Москва настоява за траен мир

През изминалите четири и половина години от началото на украинския конфликт политическите цели на САЩ, Европа и Украйна дори частично не са изпълнени. САЩ вече разбраха, че не могат да постигнат целта си и затова постепенно се оттеглят от конфликта, ловко превръщайки се от организатор и участник в посредник, с което поставят Европа пред труден избор. Създалата се обстановка налага на САЩ, Европа и Украйна да настояват за примирие, а не за постигане на мир. Русия обаче отхвърля искането им и настоява за постигане на дълготраен мир, продължавайки специалната военна операция.

Срещата в Ирландия и натискът за прекратяване на огъня

На сесията на ООН през септември президентът Зеленски потвърди, че е „съгласен за прекратяване на огъня“. Възможно е да е стигнал до това решение след срещата с директора на ЦРУ Джон Ратклиф на 21 септември на летище „Шанън“ в Ирландия. Докато зареждат самолетите им с гориво, двамата държавници провеждат беседа на летището, по време на която на Зеленски вероятно е обяснена създалата се обстановка около конфликта и са му дадени определени указания, което в САЩ, по някаква причина, не е трябвало да се направи. В противен случай защо срещата със Зеленски би се състояла извън САЩ? В някои медии се допуска, че е възможно на нея да е присъствала и директорката на британската разузнавателна служба МИ-6. Така Зеленски е бил подготвен за 40-минутната среща с Тръмп, на която двамата се съгласяват, че трябва да се постигне поне някаква отстъпка от Русия, и се договарят, че ще се иска прекратяване на ударите по енергийните обекти. САЩ използват различни подходи за натиск, един от които е т.нар. белоруски сценарий. В началото на месеца в САЩ са работни групи от Русия и Украйна, които преговарят чрез американски представител. Задачата е да се склони Русия към някакъв компромис, като САЩ предлагат частична отмяна на санкции срещу освобождаване на политически затворници. От Кремъл отговарят, че в страната няма осъдени по политически причини.

Кой има нужда от примирие

Частично спиране на огъня е необходимо на президента Тръмп, за да демонстрира успех преди предстоящите избори, на Украйна, за да получи време за превъоръжаване и подготовка на половинмилионната си армия, да се подготви за очертаващата се тежка зима и да възстанови колкото е възможно пораженията върху промишлената, транспортната, енергийната и комуникационната инфраструктура на страната, а на Европа, за да демонстрира поне някакъв успех, с който да оправдае пред гражданите си направените огромни разходи за поддържане на конфликта.

Призивите в ООН не променят позицията на Русия

Освен резултата от срещата Тръмп–Зеленски две са съществените стъпки в това отношение. Като начало проблемът се обсъжда на срещата между държавния секретар Марко Рубио и министър Сергей Лавров. На нея руският външен министър повтаря, че преговори за мир са възможни, но бойните действия на фронта и ударите по територията на Украйна ще продължат. След това на 23 септември в Ню Йорк, преди заседанието на Съвета за сигурност на ООН, посветено на Украйна, е организирано съвместно заявление на Европейския съюз, Украйна и на други страни — общо петдесет и една. Както всички заявления, така и това е израз на определено становище и няма силата на декларация за подписване, поради което по-скоро прилича на медийна изява срещу Русия. Представено е от върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас в присъствието на украинския министър на външните работи Андрий Сибига и на френския министър на външните работи Жан-Ноел Баро. Заявлението осъжда „агресивната война на Русия срещу Украйна“ и призовава Москва да приеме „пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня“. Че това трябва да направи и Украйна, не се посочва, поради което излиза, че тя е прекратила огъня, а Русия не желае да го направи, което не отговаря на истината. Тези действия не оказват никакво влияние върху политиката на Русия, защото те се отнасят до частичен проблем и не засягат уреждането на два важни въпроса — постигане на мир и създаване на еднаква система за сигурност на всички страни.

Икономическите интереси зад войната

Освен политически, четирите страни в украинския конфликт имат и  икономически интереси. От началото на настоящия век в Украйна се настаняват над 30 крупни американски и европейски промишлени компании. Под натиска на Международния валутен фонд на 1 юли 2021 г. мораториумът за покупка и продажба на земя е вдигнат. За кратко време трите американски гиганта „Cargill“, „DuPont“ и „Monsanto“ закупуват, според „Australian National Review“, общо 17 милиона хектара земеделска земя, което представлява 28% от цялата обработваема площ. Още около 4 милиона хектара се контролират от структури с чуждестранно участие. Сред тях, както твърди „The Wall Street Journal“, е и Китай, който от 2013 г. има 50-годишна концесия за 9% от най-плодородната земеделска земя. Германия дори започна да изнася украински чернозем с жп композиции, т.е. така, както през 40-те години на ХХ век е правил Хитлер.

Природни богатства за трилиони долари

САЩ и Европа имат огромен интерес към природните ресурси на Украйна. През 2022 г. канадската компания „SecDev“ оценява общата стойност на украинските природни богатства на 26 трлн. долара, от които 12,4 трлн. се намират в Донецка, Луганска, Запорожска и Херсонска области. В последните две има залежи от цирконий, титан и уран, а рудата, която се добива в Белозерския железоруден район в Запорожка област, съдържа 68% желязо – обемът на залежа е 10 млрд. тона. През февруари 2025 г. Русия потвърди контрола си над най-голямото в Европа Шевченско литиево находище в Донецка област, чиито запаси са 13,8 млн. тона. Запорожската АЕЦ с шестте си енергоблока с обща мощност 6 ГВт е най-голямата в Европа — руският контрол върху нея е още от 2022 г. и това лишава от електроенергия не само Украйна, но и Европа.

Херсонската и Запорожската области са центрове на украинската зелена енергетика – в тях са изградени огромни ветрови и слънчеви електростанции за стотици милиони долара. Част от тях са под контрола на Русия, а бойните действия разрушават останалите. В тези области е най-плодородният чернозем в Европа с уникална напоителна система за 326 хиляди хектара — без нея възможностите на украинското земеделие са силно ограничени. Залежите на природен газ в шелфа на Азовско море са такива, че Украйна можеше да бъде крупен износител за Европа. Същото важи и за Донецкия въглищен басейн, чиито запаси от 30 млрд. тона антрацит и коксуващи се въглища са 63% от всички въглищни запаси на страната. Без тях няма тежка металургия и топлоелектрически централи. Приведените данни показват, че Украйна можеше да стане крупен ресурсен и енергиен износител преди всичко за Европа, но отказът ѝ от Минските споразумения през 2015 г. и от договореното с Русия в Истанбул през 2022 г. предотвратиха тази възможност и днес тя все повече се деиндустриализира и остава без голяма част от природните си богатства. Такъв е резултатът от желанието ѝ да победи ракетно-ядрена Русия.

Борбата за ресурсите и европейската сметка

САЩ вече разбраха, че връщането на историческите руски области на Украйна е невъзможно и затова постепенно се оттеглят от конфликта. В същото време те активно водят преговори с Русия за съвместно разработване и използване на природните богатства на четирите области. Вече е ясно, че достъпът на Европа до тях е невъзможен, което също е резултат от нейната политика преди и след началото на украинския конфликт. А може би политиката ѝ е била добре планирана, но решителната намеса на Русия разруши плана. Обстановката вече е такава, че САЩ и Европа не могат да постигнат политическите си интереси, а икономическите им ще се решат по правото на силата. Тя обаче не е нито на САЩ, нито на Европа.

Рискът от нов конфликт и необходимостта от дипломация

Оттук идват увеличаващите се, особено в Европа, нервозност и страх от очертаващото се поражение, прикривани с гръмки призиви за подготовка за защита от руска опасност. Едва ли на Русия е необходимо да напада Европа. Тя има достатъчно територия и природни богатства, а необходимите ѝ технологии може да създаде сама или да получи от азиатските промишлени корпорации. Затова няма никакъв интерес да воюва нито с НАТО, нито с ЕС при евентуалното му превръщане във военнополитически блок. Напротив, именно те могат да предизвикат нов конфликт, например блокада на Калининград. Навярно има такъв план, щом като тези дни президентът Путин отново предупреди, че за защита на Калининград ще се използват всички налични средства. Известно е какво значи това. Има и друг вариант — към 2030 г. Европа да започне нов поход на изток, включително с възроден Четвърти райх. Времето обаче е друго, оръжията са други и поради това е съвършено разумен призивът за постигане на мир със средствата на дипломацията. В противен случай ще повторя за размисъл думите на руския президент от края на септември 2026 г., повторени и от Сергей Лавров: „Войната ще бъде друга и много кратка“. Това са думи, които нашият ЕС не би трябвало да пренебрегне и върху които би трябвало добре да помисли. Ако той не го направи, ще го направят редица негови членове. За да не се стигне дотам, наложително е да се активизират дипломатическите усилия за разрешаване на украинския конфликт, достигнал вече до твърде опасни размери.