Продължение…

---

БСП не може да се справи в мажоритарна конкуренция и панически бяга от нея, отговарят нововремците. Според тях столетницата няма имена, които да предложи на публиката и се осланя на инерцията при чисто партийния пропорционален вот.
Факт е, че т.нар. гражданска квота в Коалиция за България - хората, които са депутати заради собствените си качества - подкрепя с 2 ръце кодекса.
Тежката гвардия в НДСВ - хората от кръга "Панайотов", имат същите основания като социалистите. Засега обаче не ги изразяват публично, вероятно от страх да не ги сложат в един кюп със старите партии и да ги обявят едва ли не за бариера пред прогреса. Затова те се въздържат от публични мнения и без много приказки осуетяват вкарването на закона на второ четене.
Мълчаливият им отказ обаче лесно ще се обърне срещу тях. Независимо от съдбата на Избирателния кодекс, политически дивиденти от него ще извадят само и единствено нововремците. Ако законът бъде приет, това ще е тяхната най-голяма победа в 38-ия парламент. Ако големите партии обаче спрат проекта, те ще имат още един аргумент да се разграничат от статуквото и да се обявят за носители на нови идеи.
Въпросът е ще може ли традиционната партийна класа да обясни страховете си на избирателите, заради които не иска да поверя съдбата си изцяло в техни ръце.

Кодексът обединява в едно тяло законите за провеждане на президентските, парламентарните и местните избори. Той не въвежда нови постановки на активното и пасивното избирателно право, не претендира за качествено изменение в заканодателството, свързано с избор на президент и вицепрезидент, но изцяло преобръща схемата на гласуване за депутати.
През последните години депутатите се избираха така - страната се разделя на 31 района, партийните централи пишат листи за всеки един район и първите в тези листи влизат в НС, пропорционално на получените гласове. Кодексът променя нещата основно.
Страната се разделя на 119 района /+ 1 за българите в чужбина/, всеки един от които избира 1 депутат. На практика - средно около 57 000 души ще избират един народен представител, което означава, че обикновен софийски квартал ще си има свой представител в парламента.
Останалите 120 депутати ще се избират от партийните листи - пропорционално, както и досега. Листата обаче ще бъде една за всички избиратели от цялата страна. Т.е. за кандидатите от една партия ще се гласува и 120-те района. Кандидатите с най-много гласове влизат в парламента.
За целта избирателите ще гласуват на парламентарни избори с две бюлетини - с едната за мажоритарен кандидат, а с другата за листа.
Въпреки че половината депутати се избират пропорционално, а половината мажоритарно, изборите няма да се водят "смесени". Те са пропорционални с мажоритарен елемент. Защото за резултатите е важно пропорционалното гласуване. Ако при сегашната - пропорционална система, една партия получи 10 % на изборите, тя вкарва 24 депутати. Толкова ще вкара една партия и при новата система, въпреки че примерно 15 от депутатите й са избрани мажоритарно. В парламента обаче ще влязат 15-те избрани мажоритарно и първите 9 от листата.
Не е ясно какво става, ако една партия получи 10 % пропорционално, но 25 нейни кандидати са избрани мажоритарно. При подобни случаи в Германия увеличават броя на депутатите. При нас това е невъзможно - народните ни представители са 240 по конституция.
Революционно нововъведение на кодекса е, че той дава право и на партии, които не са минали 4-процентната избирателна бариера, да бъдат представени в парламента. По действащия закон партия, която има 3.99 % не вкарва депутат в НС, а тази, която има 4 % вкарва 10 депутати. Сега нещата се променят така - важно е дали партията има поне трима избрани мажоритарно депутати. Ако има, тези депутати ще "дръпнат" в НС още един, двама или повече от листата на партията, въпреки че партията не е минала бариерата. Ако партията Х е спечелила 2.5 % и трима нейни кандидати са избрани мажоритарно, в парламента тя ще бъде представена от 6 депутати.
При изборите за Велико народно събрание страната се разделя на 200 едномандатни района и 32 многомандатни.
Кодексът предвижда промяна и при гласуването за общински съветници. Тези избори ще се провеждат в "четири преференциални избирателни райони". Това означава, че град като София, който има 61 общински съветници, ще бъде разделен на 15 района, във всеки един от които ще бъдат избирани по 4 съветника. Преференциалният избор се получава, когато избирателят има право да избира 4 кандидати от партийната листа, в която ще има десет имена. Тези, които имат най-много "преференции", стават общинари.
Друго нововъведение на кодекса е, че създава постоянно действаща изборна администрация за всички видове избори. Постоянните членове на ЦИК ще бъдат 9 души с мандат 6 години, като на всеки две години този състав частично ще се подновява. По време на избори ЦИК ще се увеличава с 12 души "временен състав".
ЕКИП НА "СЕГА"
в-к “Сега” , 2 февруари 2004г.