Същински ужас от вота на съдиите у нас със сигурност изживява лидерът на „Да, България“ Христо Иванов

Източник: Труд.бг

Исторически избор направиха над 1400 от съдиите у нас през изминалия уикенд. Измежду общо 15 кандидата, мнозинството от магистратите излъчиха шестимата си представители в следващия състав на Висшия съдебен съвет. Резултатът от гласуването показва пълен провал на олигархичния кръг „Капитал“, с предводител Иво Прокопиев, и в съдебната власт, идентичен с този от краха на кабинета „Петков“.

Нито един от шестимата, пряко избрани съдии, не е член на политически и олигархично зависимия Съюз на съдиите в България, който от години се опитва да прокарва в правосъдието лобистките интереси на кръга „Капитал“ и свързани с него адвокатски кантори. Нещо повече - тримата явни кандидати на ССБ - настоящият председател - Татяна Жилова, бившият председател Атанас Атанасов и близкият до върхушката Владимир Вълков, останаха извън шестимата фаворити. Вотът е особено показателен, защото, само преди един състав на ВСС, ССБ бе представляван от няколко членове, сред които и Калин Калпакчиев.

В настоящия състав на кадровия орган - двама членове на Съдийската колегия, избрани пряко от съдиите - Атанаска Дишева и Олга Керелска, защитаваха интересите на ССБ, а в пет от седемгодишния си мандат, като председател на Върховния касационен съд, Лозан Панов беше влязъл в ролята на лобист на съсловната организация.

Преди 3-4 години не минаваше заседание на Съдийската колегия, в което тогавашният съдия №1 не прокарваше в дневния ред точки, спуснати му от върхушката на ССБ. Освен това, с безапелационното си гласуване, мнозинството от съдиите у нас разобличиха продължаващите с години внушения за представителността на ССБ, разпространявани от върхушката на организацията и най-вече от медиите от кръга „Капитал“. Извън чисто професионалните изводи, вотът на магистратската общност е знак за пълния провал на прокламираната от олигархичния кръг „съдебна реформа“, натрапена от политически проксита като „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.

Разбира се, не закъсня и недоволството на кръга „Капитал“ и ССБ от вота на 1411 от общо 2197 съдии, излъчили - зам.-председателя на Окръжния съд във Варна Мария Терзийска, председателя на административния съд в Пловдив Явор Колев, председателя на Окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова, председателя на Окръжния съд в Ямбол Васил Петков, заместник-председателя на Районния съд в София Даниела Александрова и председателя на Районния съд във Велико Търново Младен Димитров, за членове на Съдийската колегия от професионалната квота.

В медиите от кръга на Прокопиев се внушава, че всичките били административни ръководители или заместник-председатели на съдилища. Това е отбелязано като недостатък, но не се отбелязва, че това означава повече административен и управленски опит, т. е. познаване на реалните проблеми на съдиите. Дискриминационно звучи и друго внушение от либералните медии - само един от бъдещите кадровици бил от столицата. Подчертава се, че нямало съдии от върховно и апелативно ниво. Последното се дължи на факта, че такива магистрати изобщо нямаше сред 15-те кандидата.

Няма да е изненада, че най-голямата атака ще дойде от провалилите се при преките избори активисти на ССБ, които със сигурност ще обжалват резултата пред Върховния административен съд. Аргумент за това олигархичното задкулисие им даде в навечерието на проведеното в събота и неделя гласуване. Два дни след като вече бе в оставка, министърът на електронното управление и член на ръководството на „Да, България“ Божидар Божанов атакува системата за пряко гласуване. Божанов изрази недоволство, че ВСС не му предоставил достъп до системата, което било нарушение на приета само преди няколко месеца поправка в ресорния закон. Министърът в оставка пропусна да уточни, че независим одит на системата за пряк избор, администрирана от ИТ-специалисти на ВСС, е извършван само преди три месеца и той е потвърдил нейната сигурност. Нещо повече, опитът за саботаж, спретнат от Божанов, в съдействие с провалилата се като правосъден министър Надежда Йорданова, дойде цели две седмици след като следователите вече бяха избрали своя представител - председателят на Камарата на следователите Петко Петков. Именно с мотивите на Божанов, провалилите се активисти на ССБ ще пробват да дискредитират новия състав на ВСС от професионалната квота, но шансовете им да успеят да убедят върховните административни съдии на практика са никакви.

Същински ужас от вота на съдиите у нас със сигурност изживява и лидерът на „Да, България“ Христо Иванов, за когото резултатите са пореден личен провал. Иванов обича да изтъква как 20-години е работил за съдийското самоуправление, което на практика „изчегърта“ фаворитите на собствените му кукловоди. Дали в този парламент, ако успее да се сформира правителство, дали в следващ, със сигурност Христо Иванов ще пробва да пробута представители на ССБ в Съдийската колегия. Иванов ще изживее истински катарзис, тъй като ще лобира прокситата на кръга „Капитал“ да влязат във ВСС от квотата на парламента, при положение, че в продължение на години се е противопоставял на политическата намеса при избора на кадровици.

По-големият проблем пред избора на парламентарната квота обаче не е този на Иванов, а фактът, че по негово предложение преди седем години парламентът прие промени в Конституцията и въведе мнозинство от поне 160 народни представители за избор на кадровици, което в този парламент изглежда невъзможно. Това означава, че с голяма вероятност настоящите кадровици ще продължат мандата си и след началото на октомври месец.

Идната събота предстои и Общото събрание на прокурорите, които трябва да излъчат четирима свои представители. Вотът за обвинителите е насрочен за 9 юли.