Защо се чудим на случилото се в Народното събрание? Кое му е изненадващото на това, че група депутати предпочетоха луксозен мобифон пред труд в полза на електората?

Да не би, ако беше станало обратното - ако бяха поканили парламентарните репортери да се облажат, резултатът щеше да е различен?
Каквото и да говорим, тук иде реч за манталитет.

Онзи гаден, милиционерско-катаджийски манталитет, който тъпо и упорито се настанява не само във властта, но и в съзнанието на българина.
Няма печен далавераджия, който да се хване на елементарна далавера!
И демонстрацията с мобифоните само потвърди този факт. Никой от истинските тарикати не се върза на клопката.

Сега ще наплюем едно хубаво Лъчо Мозъка и… толкова. Нищо повече.
Всички са вперили поглед в пикантните подробности, защото така е удобно.
А проблемът е много по-голям от дребния опит за голяма журналистика.
Ченгетата с катаджийския манталитет овладяха всичко в България – власт, икономика, медии. Прелъстиха до голяма степен сърцата и душите на българите.
В един момент, мнозинството българи свикна не само да дава на катаджиите. Свикна и да взема без капчица свян - пак също като катаджиите.

Не само на депутатите щяха да им светнат очичките, ако им бяха предложили луксозен мобилен телефон. По абсолютно същия начин щяха да реагират и повечето общинари, парламентарни репортери, бакшишите, продавачите на пазара, санитарките, зидарите, докерите, инженерите, учителите, учениците и които друг там ви дойде на ум.
И пак най крадливите, най-печените нямаше да се вържат.
Досещате ли се кой щеше да мине метър?

В България полицията е единственото място, където ченгетата са кът.
Навсякъде другаде - с лопата да ги ринеш. Един от друг по-хитри, по-мазни и по-гадни интриганти.

Нещо повече! Когато ченге ти скрои шапката, няма да се задоволи само да ти я закачи.
Унижението, което днес са принудени да изтърпят една малка група български депутати, по нищо не се отличава от унижението, което търпят лекарите и учените от БАН.

Утре може да е всеки друг. Тези, които днес се смеят, утре ще плачат. Защото защита срещу ченгеджийско коварство в милата ни родина няма измислена.
Много горчива истина има във вица, че демокрацията в България се изразявала в конкуренцията между отделните бивши и настоящи тайни служби.
Днес едни ченгета прецакаха цивилните на другите ченгета. После ще се случи обратното. Ще го отнесат цивилните на първите ченгета, заради уреждането на стари ченгеджийски сметки.

И така, до онзи прекрасен момент, когато последното ченге изяде предпоследното.
Все някога и това щастливо събитие трябва да се случи.
Не знам само дали ще го доживеем

Антон Луков