Основната причина за идването на миряните в храма на Велики петък е минаването под плащеницата, което означава да минеш под мъките, под гроба на Христос. Ние минаваме за здраве, но ние не си даваме сметка, че Христос е бил разпънат. Той е изпитвал мъки като човек. Кръстната смърт е бавна и една от най-тежките, тя отнема няколко дни. Тази кръстна смърт е била за най-големите разбойници по онова време и редом до тях е бил разпънат и Христос.

Това каза пред БГНЕС отец Спас от столичния храм "Св. Рождество Богородично", говорейки за символиката и случилото се в петия ден от страстната седмица.

"Според искането на юдеите, Христос е разпънат на кръста. Това е било неговата присъда. Това наистина е най-тъжният ден, но е важно да кажем, че на кръста се случва изкупуването на нашите грехове. Основната мисия при идването на Христос на земята е това нашите грехове да бъдат изкупени и дверите на Рая да станат отново широко отворени, тъй като в Стария завет пише, че те са били затворени, дори за старозаветните праведници. С идването на Христос, дверите на Рая отново са отворени. Затова казваме, че Великден е празник на празниците, защото без Възкресение не би имало спасение за нас, не би могло да наследим Рая, не бихме могли да имаме време за спасение", заяви свещеникът.

По думите му от една страна петък е най-тъжният ден, но от друга не е.

"Тъжен остава петък, защото ние хората разпъваме Христос. Месията който е дошъл сред нас го осъждаме на смърт, не го припознаваме като нашия спасител. Това е било огромна грешка, но и в днешно време често пъти правим нещо такова, като изключваме Христос от своя живот. По този начин, чисто символично, ние така го разпъваме като го гоним от нашия живот“, обясни отец Спас.

Той уточни, че по време на утринното богослужение плащеницата се изнася и през целия ден богомолците могат да минат под нея.

"На вечерното богослужение, т.нар опело Христово символично сваляме Христос от кръста и го носим до гроба. Тогава обикаляме храма и внасяме плащеницата вътре в олтара, където остава до Възнесение Христово, Спасов ден. Тогава се минава под самата плащеница, която свещениците държат на входа на храма и всички минават отдолу", поясни той и подчерта, че заради пандемията са въвели мерки, които стриктно се спазват.

Една от тях е честото дезинфекциране на иконите, разчертани места за изчакване в двора на храма.

От думите му стана ясно, че първо причастие ще се дава с една и съща лъжичка, но след всеки човек тя се дезинфекцира, потапяйки я в спирт, гореща вода и след това в студена.

"Най-святото, което имаме в православното християнство, това е причастието, тайнството евхаристия, което е установено от самия Христос", каза духовникът и добави, че ако капка капне на килима, то той трябва да се изреже, изгори, а ако е на твърда основа трябва да се попие, като дори се е случвало свещеникът да го изконсумира от земята.

В навечерието на празника отецът припомни, че Църквата винаги е казвала на православните християни да бъдат в единомислие, да бъдат като едно цяло.

"Приемайки на светата литургия и причастието по този начин и ние се причестяваме, т.е. ставаме причастни на Христовите мъки и по този начин ние ставаме едно цяло. Църквата са хората, а глава на църквата е Христос", заяви отец Спас и пожела на миряните да имат силна вяра и да вярват в Христос и то в Бог, така че да знаем, че той е предвидил най-доброто за нас. /БГНЕС