Фактът, че Варна се превръща в „остров на пустошта“ вече не е предмет на дискусия. Всички, които не са слепи, виждат разрухата в морската столица.
Упадъкът е навсякъде! И във всичко!
За никого в България не е тайна, че в дъното на разрухата е Кирил Йорданов и символизирания от самия него управленски модел.

Нещо повече - сбъднаха се всички прогнози от местните избори!
В един от диспутите (този в Радио Варна) на Кирил Йорданов му беше казано в очите, че няма причина той да управлява добре за в бъдеще, след като... никога не го е правил.
Никакъв ГЕРБ не му е виновен на варненския кмет, който все така нагло се опитва да пробута версията, че градът е едва ли не забравен от поредното правителство, с което кметува.
Не че ГЕРБ-ерите са съвсем невинни – просто не са толкова виновни.
И фактите говорят сами за себе си.

Години наред Кирил Йорданов управлява с друга власт. Областен управител, назначен от СДС. Стана депутат от БСП, после го избраха за кмет с помощта на гласовете и политическата подкрепа на БСП.
По време на Тройната коалиция червеният варненски кмет управлява с комфортно мнозинство от червени съветници, председател на ОбС от БСП (Борислав Гуцанов), червен президент (Първанов), червен премиер (Станишев).
И нищо!
Разрухата си беше все същата.
Не че от БСП са съвсем невинни – просто не са толкова виновни.
И фактите говорят сами за себе си.

В наши дни се стигна до там, че всяко поредно изхвърляне на Йорданов в публичното пространство вече се възприема единствено с презрение и насмешка!
Нещо като вреден навик, който всички обсъждат с... досада!

И преди местата в детските градини не достигаха. И сега е същото.
И преди инфраструктурата във Варна беше в разруха (пътища, тротоари, паркове, озеленяване и т.н.). И сега е същото!
И преди имаше проблем с пречиствателната станция! И сега е същото!
И преди Варна и варненци бяха принудени с данъците си да изплащат дълговете, натрупвани от Кирил Йорданов и администрацията му.
И сега е същото!

Колкото и странно да звучи практически няма никакво значение с кого управлява Кирил Йорданов.
Островът на пустошта пак си е тук, и пак си е същият.
И ако изобщо на Варна й се случило нещо хубаво, най-често то е продукт на внесени от вън управленски решения.
Президент, правителство, депутати, ЕС, ако щете марсианци, говорещи на клингонски – всички те, които и да са те през годните, независимо от политически пристрастия и разлики все с нещо са допринесли, разрухата във Варна да е поне малко по-поносима.

Като се замисли човек и това е нещо!
Ако Варна беше оставена единствено и само на „грижите“ на Кирил Йорданов от морската столица нямаше да остане съвсем... нищо!
Антон Луков