26 юли бе рожденият ден на английския писател-фантаст, философ, автор на романа „Прекрасният нов свят” Олдъс Хъксли.

Ето един текст, написан от него преди почти век, който си заслужава вниманието:

„Опасностите, които наистина заплашват нашата цивилизация, едва ли са външни по своята същност. Те не са лудите политици, не са войните и не са банкрутите, които генерират. Значително по-голяма тревога предизвикват онези опасности, които я застрашават отвътре – застрашават не толкова здравето и имуществото, колкото самото съзнание на съвременния човек.

По мое мнение, от всички разнообразни отрови, които нашата цивилизация бавно синтезира в собствената си утроба, едва ли има по-мощна от странното и ужасно явление, означавано в ежедневието с термина „удоволствие“ (слагам тази дума в кавички за да покажа, че не говоря за истинско удоволствие, а за разпространените в нашето общество видове организирано свободно време). Като всеки друг човек със здрав ум и нормална психика, аз мразя работата. Но по-скоро бих се съгласил да седя по осем часа на ден зад чиновническото  бюро, отколкото да бъда обречен на живот, пълен с „удоволствия“.

Имаше време, когато забавлението изискваше определени умствени усилия от хората. Например, през 17-ти век членовете на кралските семейства и тяхното обкръжение изпитваха голямо удоволствие да слушат речите на ерудирани проповедници (да речем д-р Дон) и дебатите на теологични и метафизични теми. Част от развлекателната програма, предложена на пфалцграф Фредерик по случай женитбата му с дъщерята на Джеймс I, беше научна дискусия, забравих на каква философска тема, между пазителя на кралския печат лорд Уилямс и група логици от Кеймбридж. Представете си какво ще каже един сегашен властник, ако университетски учени му предложат да се позабавлява по този начин!

Кралските особи не бяха сами в любовта си към интелектуалните удоволствия. В елизабетинската епоха всяка дама или джентълмен със средно културно ниво можеше, ако е необходимо, да участва в изпълнението на мадригал или мотет. Запознатите с невероятната сложност и изтънченост на музиката от 16-ти век ще разберат какво означава това. Дори обикновените хора избираха за себе си развлечения, които изискваха известна интелигентност, оригиналност и лична инициатива. Слушаха например Отело, Крал Лир и Хамлет – явно с интерес и разбиране. Те пееха и свиреха на музикални инструменти. Година след година селяните изпълняваха обичайните си ритуали: през пролетта и лятото имаше танци, през зимата - пантомими, през есента - празник на реколтата. Техните удоволствия бяха интелигентни и оживени, а хората сами полагаха усилия да се забавляват.

Ние променихме всичко това. На мястото на старите удоволствия, които изискваха интелигентност и лична инициатива, ние инсталирахме гигантски организации, които ни доставят готови развлекателни продукти - продукти, които не изискват нито лично участие, нито някакво забележимо интелектуално усилие от търсачите на удоволствия. Милиони кинотеатри радват публиката с едни и същи безвкусни глупости. Треторазредни писатели и драматурзи винаги е имало, но в миналото техните произведения бързо са умирали, без да прекрачат границите на града или държавата, в която са родени. Днес творбите на бездарни сценаристи се разпространяват от Лос Анджелис по целия свят. Не се изисква никакво умствено усилие, никакво участие от безбройните зрители – те просто трябва да седят и да се пулят в екрана.

Имат ли хората в демократичните страни нужда от музика? В старите времена те са я създавали сами. Сега трябва само да пуснат грамофона. А ако искат литература, за това има преса. Разбира се, номинално пресата съществува, за да доставя информация. Но всъщност нейната задача е да занимава хората, без да изисква от тях ни най-малко усилие и без да натоварва умовете им с нито една мисъл.

Трябва да се признае, че тя се справя с тази задача с изключителен успех. Можете да четете два вестника всеки делничен ден и още един в неделя в продължение на много години подред, без изобщо да се налага да използвате мозъка си или изобщо да се концентрирате - достатъчно е не особено внимателно да плъзгате поглед по отпечатаните колони.

В определени слоеве на обществото спортовете, които изискват лично участие от човека, все още са популярни. Много хора от средната и висшата класа играят голф и тенис, докато по-богатите стрелят по птици, ловуват лисици и карат ски в Алпите. Но огромни маси от населението дори със спорта се занимават индиректно, предпочитайки да гледат футболен мач пред трудностите и опасностите на самата игра. Вярно е, че във всички слоеве все още танцуват - но те танцуват, навсякъде правейки едни и същи движения на едни и същи мелодии. Всички следи както от местна, така и от индивидуална оригиналност, вече са старателно изтрити от танца.

Тези пасивни удоволствия, тези готови забавления, еднакви за всички жители на западния свят, със сигурност представляват огромна опасност за нашата цивилизация. През работното си време по-голямата част от хората вече са заети да изпълняват чисто механични задачи, а сега и през свободното си време прибягваме до забавления, които е също толкова стандартизиранио и изискват също толкова малко интелигентност и инициатива. Добавете този вид свободно време към този вид работа и ще получите безупречно празен ден, чийто край вече е огромно облекчение.

Отравяйки се по този начин, нашата цивилизация може лесно да изпадне в преждевременен маразъм. С душа и мозък, атрофирали от бездействие, неспособни да се забавляват и толкова захранени с клиширани забавления, че само все по-очевидни демонстрации на насилие и жестокост могат да го докоснат, демократичното общество на бъдещето рискува да се разболее от фатална хронична скука. Напълно вероятно ще следва пътя на древните римляни, които в крайна сметка, също като нас сега, загубиха способността да се забавляват; римляните, които също като нас започнаха да живеят с готови забавления, без да вземат никакво участие в организацията им.

Непоносимата скука ги караше да искат все повече и повече гладиатори, все повече и повече слонове, които могат да ходят по опънато въже, все повече и повече екзотични животни, които могат да бъдат заклани пред очите на публиката. Нашето общество изисква не по-малко, но благодарение на съществуването на няколко идеалисти не получава всичко, което иска.

Най-жестоките форми на забавление вече се ползват само тайно; за да задоволите жаждата си за убийства и кръвопролития, трябва да станете член на ку клукс клан. Не бива обаче да се отчайваме: най-вероятно все пак ще видим кръв, която тече по арената на хиподрума. Обуздаването на желанието на хората да прогонят скуката на всяка цена може да бъде трудна задача дори за идеалистите."

Превод Мария Рускова

Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател и философ. В младостта си той се разболява от болест, която го ослепява за известно време, поради което отлага следването си в университета в Оксфорд. След като преодолява здравословния си проблем, завършва английска литература. След това се посвещава на пътешествия из Европа като изкуствовед и литературен критик.

На двадесет и две години той публикува първата си стихосбирка „Пламтящото колело“ (1916).
Едва през 1932 г. Хъксли написва една от най-известните си творби – „Прекрасният нов свят”. Тази художествена творба е футуристична, песимистична и визионерска. Става въпрос за кастово общество, в което наркотикът сома играе важна роля.