– Г-н Минчев, стана ясно, че сте запознат с отмяната на хиндуисткия концерт във Варна. Как ще коментирате случая?
– Няколко нещо по този случай правят доста фрапиращи впечатления. Първо, забраната от страна на светската власт, извинявам се, че използвам това понятие от Средновековието, но то съвсем много приляга, забраната от страна на кмета на един концерт под натиска на местния владика. Какъвто и да е изнасящият този концерт, мисля, че самият факт, че светската власт трябва да се съобрази с натиска на религиозния авторитет в града е малко стряскащ като институционална проява.

На второ място, България е в такава степен разграден двор, че в страната оперират съвършено свободно възможно най-опасните ислямистки, фундаменталистки и всякакви други радикални сектантски формации и фондации. Да се отказва правото и възможността на една, доколкото аз съм запознат, умерена хиндуистка проява и то в светската й форма, като се забранява този концерт, за мен е скандално в контекста на това, което казах. А именно възможността в България да работят абсолютно всички и то най-опасните сектантски, фундаменталистки организации.

И на трето място, бих искал да поставя въпрос, тъй като скандалите, свързани с варненския владика не са един или два, самият той предизвиква изключително оспорвани и полярни коментари, та искам да попитам под егидата на варненския владика и неговата митрополия колко концерта са организирани във Варна или където и да било другаде, колко лекции на религиозна тематика са изнесени, колко гладни са нахранени, колко болни са утешени и изобщо каква благотворителна, социална, интелектуална и каквато и да е друга дейност развива той и подчинените му клирици в града, имащи самочувствието да се борят със средствата на светската власт срещу конкурентни духовни прояви и учения?

Какво е направил за духовното развитие и израстване на град Варна отец Кирил Великопреславско-Варненски та да си позволява с подобна арогантност да ангажира светската власт, в случая кмета на града, за да прекратява концерта на гостуващия хиндуистки или какъвто ще да е музикант и проповедник? Единствената “заслуга”, която на мен ми е известна, на владиката Кирил към духовността на град Варна е уволняването и изхвърлянето от църквата с мутри на отец Любомир Попов, който беше най-уважаваният, най-интелигентният, най-предпочитаният духовен пастир на православното християнство във Варна и точно заради това Кирил го изгони от църквата.

Това, което се случва, на практика е скандално, то превръща Варна в една феодална провинция, в която кметът и владиката, обединени от общи спонсори, на практика си позволяват произвол, който е безпрецедентен в историята на всяка една демократична система в Европа, за Европейския съюз изобщо не говоря.

– Говори се, че митрополит Кирил е гласен за бъдещ патриарх на България?
- Пази Боже... пази Боже!

- А не е ли малко странно, че това се случва сега, когато вече сме членове на ЕС, а доколкото на мен ми е известно от училище, в православния свят, за разлика от католическия, светската власт е над религиозната по традиция?
- В духовно отношение, както вече казах, Варненската митрополия е напълно импотентна. Тя има потенциал само с личните си връзки със светската власт да осуетява конкуренцията на други духовни прояви в града, но не и самата тя да даде какъвто и да е принос към духовния живот на Варна. Толкова по-зле за България, ако допусне това лице да стане патриарх на БПЦ. Ще трябва да си потърсим друго вероизповедание тогава. Опасността ще е за цяла България, тъй като той е окупирал още две митрополии.