Години наред ни убеждаваха, че българските тайни служби са… необходими. Още по време на т.нар. кръгла маса, непосредствено след 10 ноември 1989 г., българските комунисти не даваха и дума да се изрече срещу идеи, имащи нещо общо с лустрацията или с разформироване на частния им милиционерски клуб, наричан за благозвучие “български” и незнайно защо “таен”.

Постепенно и комунисти, и милиционери си повярваха, че са незаменими. И така вече близо 20 години всичко си тече и… не се променя.

В наши дни обаче комедията започна да прераства в абсурд. Това ли ви е професионализмът бе, другари от службите? Новините в България от сутрин до вечер представят една ужасяваща картина – нашите ченгета, шпиони, милиционери (както искате така ги наричайте) изглеждат суетни като застаряващи мадами, приказливи като махленски клюкарки и малоумни като естествени блондинки.

Месеци наред във Варна например, някакъв договор, за някакви палми, беше таен. В същото време общественото внимание беше приковавано от сапунени сериали едновременно в МВР, в ДАНС и комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента. Знае се, например, кой от червените е зайче и какви вълци го преследват. Знае се кой кого подслушва, но не се знае защо! Знае се кой бил агент, но се проверява кой го бил издал и т.н, и т.н.

Абсолютен цирк!

Такава ужасяваща липса на собствено достойнство може да бъде квалифицирана само по един начин – подигравка. Тези ли палячовци ще ни пазят от руски шпиони, например? Или от МОСАД? Или от ЦРУ? Че те като им удари животът един шамар под формата на уволнение и започва повсеместно циврене, при това, пред медиите - ред сълзи, ред сополи, гарнирани с възпитани (но многозначителни) покашляния, намекващи за много информация, която, видите ли, щяла да разтресе държавата.

Ще разтресе - друг път! В държава, в която на никой не прави впечатление, че офицерите нямат никакво понятие от офицерска чест, едва ли някой ще се трогне от информация че лицето X, видите ли, имало далавера с Y.

Каквото и да си говорим, за този цирк си има причина!

Не бяха разформировани комунистическите служби. В България нямаше лустрация. Накрая същите хора, които бяха свикнали да обслужват клановите интереси в БСП, си останаха в същите служби, които иначе - за благозвучие - наричат български. И когато по случайност някой изгори, те не се държат като мъже, защитаващи офицерската чест или националните интереси, а като прецакани служители в частна фирма. Започват оплаквания пред камери и микрофони, съдебни дирения за обезщетения и т.н…

Само профсъюзите липсват. Всъщност, партийните кланове заместват профсъюзите.

За съжаление, това е истината – откакто е умрял Гешев, България няма български тайни служби. Има частни милиционерски клубове, основани на кланово-комунистически принцип и в крайна сметка - работещи като такива.

Просто няколко палячовци в повече!

Обсебили са всичко - политика, медии, икономика… българо-руската дружба даже. После се чудим защо животът ни се е превърнал в цирк?

Как беше?… И татко Карло създаде малко дървено човече. В един хубав слънчев ден, на една китна уличка “Латинка”, малкото дървено човече уби татко Карло.
И започна да се самовъзпроизвежда. И така - палячо след палячо на всеки километър и на всеки четири години.

Просто няколко палячовци в повече!
Антон Луков