Зеленият преход и икономическата сигурност са допълващи се явления, които могат да създадат положителна обратна връзка.

Това пише Мигел Отеро-Иглесиас, който е старши анализатор в кралския институт Elcano в Мадрид.

Изправен пред избор между успешно завършване на зеления преход, ефективно постигане на икономическа сигурност и стремеж към фискална дисциплина, Европейският съюз е изправен пред нова трилема — и не може да изпълни и трите.

Но докато Германия – със своята дългова спирачка, предназначена да ограничи бюджетните дефицити, и решението от ноември на нейния Конституционен съд, застрашаващо нейното финансиране за зелен преход – изглежда силно възприема последната опция за фискална дисциплина, това е стратегическа грешка.

Зеленият преход и икономическата сигурност са допълващи се явления, които могат да създадат положителна обратна връзка. И Европа трябва да осъзнае това.

Зеленият преход е абсолютна необходимост — както на европейско, така и на световно ниво. И предвид наличните научни доказателства, ускоряването на темпото му е напълно оправдано. Абсолютно наложително е да достигнем до 2050 г. с нулеви нетни въглеродни емисии, ако искаме да избегнем огромните смущения, свързани с глобалното затопляне. И според новосъздадения Научен консултативен съвет на ЕС за изменението на климата, това означава, че емисиите трябва да бъдат намалени със зашеметяващите 95 процента от сега до 2040 г.

Разбира се, такъв относително бърз преход ще има цена.

Ако се разпределят несправедливо, макроикономическите корекции могат да доведат до социални или политически вълнения. И с много крайнодесни партии, които вече ожесточено критикуват Зеления Нов курс и бизнесите, които заклеймяват зелените амбиции на блока като отиващи твърде далеч и подкопаващи конкурентоспособността им спрямо Съединените щати и Китай, имаме предупреждение, на което да обърнем внимание.

По този начин, в настоящия геополитически контекст на съперничество между великите сили, изглежда, че увеличаването на икономическата сигурност на ЕС е неизбежно. Последните събития — включително извънтериториалните санкции, наложени срещу европейски компании от администрацията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, войната на Русия срещу Украйна и въоръжаването на нейните продажби на газ, както и принудителните мерки на Китай срещу Литва и евентуалното му нахлуване в Тайван — убедиха повечето столици на ЕС , и със сигурност Европейската комисия, че както намаляването на риска, така и повторното поддържане са необходими.

Индустриалната политика се завърна и всички ние станахме по-директни.

Новият слоган за ЕС и неговите страни членки е „защита и насърчаване“ на техния индустриален капацитет. И както показва неотдавнашен документ на испанското председателство на Съвета на ЕС, това предполага допълнителни публични инвестиции за постигане на икономическа сигурност в областта на енергетиката, технологиите, здравеопазването и осигуряването на храна - както и в по-спорната област на военната сигурност, особено тъй като Тръмп заплаши да изостави НАТО в миналото и може да го направи отново, ако бъде преизбран.

И нищо от това няма да е евтино. Ще се сблъскаме с големи разходи, независимо дали тази нова индустриална политика е хоризонтална — фокусирана върху завършването на единния пазар и подобряването на човешкия и физическия капитал на ЕС — или дали е вертикална, с фокусирани инвестиции, увеличаващи производството на полупроводници, квантови изчисления, изкуствени интелект и биотехнологии. (Разбира се, същото важи и за отбранителните способности.)

Това ни отвежда до третия зъб на трилемата за фискална дисциплина, тъй като страните-членки на ЕС в момента преговарят за фискалните правила за тази нова ера.

Всички са съгласни, че фискалната устойчивост е приоритет, ако блокът иска да остане заедно, а новият консенсус е, че фискалните корекции трябва да бъдат специфични за всяка страна. Там, където изглежда има несъгласие обаче, е темпото на корекцията и дали тя трябва да бъде автоматична, въз основа на зададени количествени намаления.

Германия, по-специално, подкрепя този подход, тъй като има много строга рамка за ограничаване на вътрешния дълг. А страната, която е в рецесия, в момента обсъжда как да намали публичния си бюджет.

Нека сравним това със САЩ с неговия Закон за намаляване на инфлацията и неограничени данъчни облекчения за зелени технологии, които (предимно) се произвеждат у дома, изглежда, че Вашингтон е решен да преследва първите две цели на трилемата – зеления преход и икономическата сигурност – като същевременно изоставя фискалната дисциплина (поне за сега). В интерес на истината фискалният дефицит на САЩ ще бъде на север от 6 процента от БВП тази година.

Това наистина са две противоположни стратегии. И засега изглежда, че САЩ печелят.

Разбира се, знаем, че САЩ имат предимство. Тя емитира основната международна валута и следователно се радва на „прекомерната привилегия“ да не е толкова фискално дисциплинирана, колкото други страни. Но ЕС емитира втората най-използвана международна валута и също трябва да използва част от своите привилегии.

Например NextGenerationEU — планът на блока за възстановяване след пандемия — е ембрионът на централизиран фискален капацитет, но е разделен на национални подходи. Следващата стъпка сега трябва да бъде разработването на европейска индустриална и технологична стратегия, достойна за това име, и с централни ресурси, за да се осигурят равни условия на единния пазар.

Такава стратегия би позволила на страните-членки на ЕС да се стремят към постигането и на трите цели. Освен това държави с ограничено фискално пространство и нуждаещи се от намаляване на националните си дефицити — като Испания или Италия — вече се възползват от публичните фондове на NextGenerationEU, за да инвестират в своя зелен преход и икономическа сигурност.

Разбира се, безплатен обяд няма. Дългът, издаден за внедряването на NextGenerationEU - и, да се надяваме, за непрекъснатия фискален капацитет, необходим за конкуриране със САЩ и Китай - ще трябва да бъде изплатен. Ето защо дебатът на ЕС относно собствените ресурси трябва да приключи възможно най-скоро, тъй като ще тласне доходността на дълга на ЕС по-близо до нивата на Германия и Франция.

Като цяло климатът, геополитическият и геоикономическият натиск на настоящето и бъдещето изискват по-големи публични инвестиции за осигуряване на необходимите обществени блага в целия ЕС.

Колкото по-скоро Германия и други европейски обществености се убедят в това, толкова по-добре.

Превод "Блиц"