„Съдиите са арбитри“; „Те са крайна инстанция“; „Независимостта на съдиите е свещена, тя трябва да се пази като зеницата на окото“! Горе-долу така звучаха години наред обичайните мантри и заклинания около самонареклата се демократична общност. Същите нито са демократи, нито са общност, но това е тема за друг разговор. Изброените лозунги имаха за цел най-просто да внушат на обществото, че съдиите безусловно са добри, а прокурорите – неизменно лоши. Разделянето на съдебната система на черни овци и всички останали имаше за цел не просто да обслужи политико-корпоративните интереси на ръководената от олигарха Прокопиев групировка. Нещо повече – става дума за специална операция по овладяване на третата власт в България, чрез използването на „мека сила“

Или с други думи – публичен рекет, че ако не играеш по свирката на задкулисието и неговите проксита, то неминуемо ще попаднеш в списъка на чумавите – онези, до които никой не трябва да се докосва, защото носят зараза в обществото.

През последните дни нагледно бе демонстрирано точно как работи пропагандната машина по вече описания начин. Изненадващо този път жертва на структурата за очерняне на репутации стана българският съд и по-специално административното правосъдие. Което, забележете, според всички наши и европейски проучвания е едно от най-добрите в Европейския съюз. И, тъй като не могат да му намерят слабо място, споменатите вече кръгове решиха да го засипят с жълто-кафява помия. Като например, вулгарните внушения, че висш съдия използвал контактите си в здравната система, за да си осигурява влияние сред своите колеги.

Както често се оказва, щом става дума за кръга около Прокопиев и „Капитал“, то и в този случай иде реч за крещящ и граничещ с цинизъм двоен стандарт. Ето защо:

Когато административното правосъдие угажда на зелените, спирайки АМ „Струма“ или втория лифт в Банско, то е добро. Защото отговаря на корпоративната стратегия на капиталци.

Когато административното правосъдие посече инсталираната от „Капитал“ власт за „Капитан Андреево“ и „Брикел“, то е лошо.

Когато Прокопиев осъди медия, политик или общественик, става дума за върховенство на правото.

Когато осъдиш свързан с Прокопиев човек, това е „плесница“, репресия, натиск. А, ако съдът каже, че арестът на опозиционния лидер Борисов е незаконен – това е мафия.

Когато медии покажат нередности в семейството на бившия съдия №1 Лозан Панов, разкрият как членът на ВСС Атанаска Дишева години наред живее във ведомствен апартамент десетки пъти по-евтино, ако някой излезе с критична статия за Калин Калпакчиев или друг виден фактор от върхушката на ССБ, то става дума за бухалка.

Но, ако се използват махленски аргументи (защото не могат да се намерят други) за оплюване на административното правосъдие, това е обективна, честна и почтена журналистика.

И сега въпросът е:

Ще бъде ли задълбочено обсъдена по време на следващото заседание на Съдийската колегия на ВСС атаката срещу съдебната система от пропагандната  машина на „Капитал“ и Прокопиев? Помним добре как това се случваше заради „критични статии“ по адрес на бившия председател на ВКС Лозан Панов или върхушката на ССБ. В негова защита се ляха тежки слова от Прокопиевите пера, същите, за които вече съдиите станаха всичко лошо на света. Но бързото изминаване на пътя от „Осанна“ до „Разпни го“ е напълно обясним. Все пак Панов обслужи ментора на „Капитал“ в редица случаи – от инициираното Тълкувателно решение на ВКС, свързано със запорите от КПКОНПИ върху имуществото на Прокопиев, през намесата по делото „Иванчева“ до тормоза, на който подложи вече закрития спецсъд – там, където бяха делата на олигарсите.

Но Панов им вършеше работа. Което явно не се отнася за административното правосъдие. Защото решенията му не са в полза на правилните хора. Ако бяха в услуга на Прокопиев, то със сигурност щяхме да сме свидетели на десетки статии как точно тези съдии са единствените стожери на демокрацията, върховенството на правото и независимостта на съдебната система.

Административното правосъдие явно е виновно и за друго – че на изминалите избори за представители на съдиите в следващия съдебен съвет стана ясно, че лидерите на ССБ и близките до „Капитал“ магистрати така и не се ползват с одобрението на своите колеги. Нищо, че са окупирали публичното говорене, предвид и фактът, че почти всички от тях правораздават в столицата, където са и свързаните с тях „жълтопаветни“ НПО и медии. Уви, мисията за овладяване на съдебната система дотук е неуспешна. И това предизвика бяс в нейните поръчители.

А те опитаха всичко през своите наместници в политиката. Най-пресният пример е комсомолският плам на служебния правосъден министър, имащ мерак да реже прокурорски правомощия – без конкретни мотиви, ясни цели и изчерпателна обосновка и пренебрегвайки сума ти мисии у нас, по време на които европейски наблюдатели дори изказваха мнения, че възможностите на държавното обвинение всъщност са малки.

Помним разбира се и идеята на бутафорната министърка Надежда Йорданова (превърнала правосъдното министерство във ведомство за битка с прокуратурата) за списъци със съдии, вероятно основно от ССБ – Калин Калпакчиев, Мирослава Тодоров и прочие – които да могат да разследват главния прокурор.

И се чудим после защо никой няма доверие в държавата, държавността се разпада. В унисон със зададения тон на институционална ненавист, нека премахнем и ВСС. Пък да става ръководител в съдебната система, който е написан в „Капитал“, с бележка за благонадеждност от БХК.

В обобщение:

Не са доволни от ВСС, защото не махна Гешев (макар той да беше избран по приетите от тях правила). Не са доволни и от съда, защото не присъжда, каквото те поискат.

Не са доволни и от прокуратурата, защото не обвинява, когото искат. Не са доволни и от спецсъда, защото обвинява не когото трябва – като например Бобоков, с когото се оказа, че е била в близки служебни отношения с Лена Бориславова – началник на експремиерския кабинет и говорител на правителство, закрило специализираното правосъдие в услуга на персони, имащи от години проблеми със закона и правораздавателната система на Републиката. В крайна сметка спасението на давещите се е в техните ръце. В случая не се давят само атакуваните магистрати, а всички ние като общество. Ако позволим на задкулисието и мафията за пореден път да ограби живота ни, да ограби бъдещето ни така, както ограби миналото ни. От нас зависи. /в.”Стандарт”