Ноевият ковчег на Командира

Избрано 10.04.2012 23:56

Даниел Митов, Петър Николов, Христо Ангеличин и Прошко Прошков напуснаха ДСБ. Това, ако се вярва на партийните клишета, беше бъдещето на партията. Беше. Сега, както се вижда, бъдещето е свързано само с Иван Костов. То така и си е било.

На прощаване четиримата казаха собствената си истина за тази раздяла. Както и при предишните напускания, основният аргумент е разочарованието от лидера и лична обида.

"Обидата от тази метафора и от лекотата, с която тя беше произнесена от лидера на ДСБ, не ни дава никакво основание да продължаваме да бъдем част от политическата сила, която преди осем години учредихме", написаха четиримата. Те казаха, че не искат да се чувстват част от инвестиционната програма на Иван Костов. Понеже той им казал, че повече няма да инвестира в тях.

И добавиха това, което повечето хора извън ДСБ, а някои и отвътре си говорят: това е личният проект на Иван Костов, неговият Ноев ковчег. Както в класическия ковчег, и в Костовия бяха приютени застрашени видове; и, разбира се, самият патриарх Иван Костов.

За разлика от Библията обаче нещо не спира да вали.
Вали единайсета година вече и няма признаци, че ще спира.
И някои от пътниците взеха да напускат. Напуснаха някои от първите, сега се махат обаче и такива, които са родени на ковчега. Не издържат.
Днес Иван Костов, някога най-силният човек в държавата, има всичко на всичко петима депутати плюс десет, които се водят на друга политическа сила, на СДС. Влиянието и на ДСБ, и на цялата Синя коалиция без всякакво притеснение може да бъде наречено декоративно.

Сегашната драма на Костовата партия не би имала никакво значение, ако не беше продължение на дългата агония на една от основните политически сили на българския преход - на СДС.

През 2004 г. Костов напусна СДС, отмъквайки по-голямата част от парламентарната група, голяма част от структурите, една немалка част от избирателите. Това стана по нецивилизован начин, с тотално отрицание, с будеща недоумение морална претенция. Пет години по-късно моралната претенция беше изоставена в името на прагматичната стратегия за политическо оцеляване, счупената ваза беше залепена, направена беше Синята коалиция
Днес, когато стойностни хора напускат и си търсят друга партия, и повтарят аргументи отпреди доста години, хубаво се вижда, че егоизмът е взел връх в един политически проект, който имаше амбицията да върне политиката при хората, да върне хората в политиката, да въведе високи морални стандарти.
Отвътре в ДСБ това може би все още изглежда постижимо. Може да не се печелят избори, може влиянието да е маргинално, но все пак нещо удържа лодката цяла - усещането, че има хора, които имат обща кауза.

Отвън, където вече са и четиримата напускащи, ДСБ все повече изглежда като личното убежище на Костов. Потребно само нему.

"С течение на времето ние се превърнахме от общност на каузата в клика, която търси само и единствено собственото си оцеляване", написаха четиримата напускащи.

Какво повече може да се каже.

Георги Даскалов, Екипнюз