След атентатите в Нигерия светът за пореден път безучастно наблюдава как шайка престъпници, криещи се зад Корана, провежда систематичен геноцид над християнско население. Жертвите в тази африканска страна са повече от 80 души и за никого не е тайна, че в основата на насилието е ислямистката групировка „Боко Харам“. Стигна се до изявление на президентът на Нигерия, цитиран от БиБиСи, че ситуацията в страната със сигурността сега е по-сложна, отколкото по време на гражданската война през 60-те години на миналия век, когато загинаха над един милион души.

Ако обаче попитате по темата турския министър председател Ердоган със сигурност ще се сети, че французите са избили 15 процента от населението на Магреба преди два века. Като се замисли човек, то преди 5 -6 века турците са изтрепали и повече от половината население на Балканския полуостров.
Играта с историческите факти винаги е опасно занимание.
Затова понякога най-доброто, което може да се направи, е да се посегне към чистата статистика.

От 1980 г. насам САЩ са били принудени в една или друга степен да водят военни действия поне 20 пъти. Практически всички сблъсъци (с изключение на войната срещу Милошевич) са провокирани от конфликти, заложени от мюсюлмани (често срещу други мюсюлмани). Нека си припомним само част от дългия списък – две войни в Ирак, дългогодишен ангажимент в Афганистан, конфронтацията с Кадафи, размириците в Судан, Пакистан и т.н.

Статистиката и при другите велики сили, включително тази за Русия, не изглежда много по-различно. Тлеещият конфликт в Чечня сякаш няма край.
Все повече информация се появява и за проблемите на Китай в Синдзян-Уйгурския автономен район. На 5 януари 2007г. китайското контраразузнаване разкрива терористичен тренировъчен лагер в Памирското плато в южен Синдзян. Открити са над 1500 ръчни гранати, 18 терористи са убити, а други 17 са заловени в престрелка между движението за независимост на Източен Туркестан и Китайската народна армия.

Очертава се един наистина универсален източник на напрежение в отношенията на исляма с останалия свят.
И това е пълното разминаване в осмислянето на всичко случващо се в съвременния свят.
Застъпниците на т.нар. „политическа коректност“ са убедени, че екстремистите, бунтовниците и т.н., са едно относително малцинство в Ислямския свят, което нарушава догмите на Исляма, вършейки атентати, показни убийства и самоубийствени акции. А мнозинството мюсюлмани са мирни хора, които не симпатизират на терористите.

Тази теза има и сериозна научна и теоретична подкрепа.
Всеки, който познава Корана, е наясно, че пророкът Мохамед никога не е разрешавал самоубийството, например. И, че понятието Джихад* няма нищо с атентата на 11 септември 2001г. в Ню Йорк.
За съжаление пред тази иначе стройна и смислена конструкция (Политическата коректност) има само един проблем.
В реалния свят има сериозен недостиг на доказателства в подкрепа на изводите на полит-коректниците.

Ясно е, че НЕ всички мюсюлмани са терористи.
Но огромните мнозинства в ислямския свят са убедени, че терористите защитават свята КАУЗА!
И по един или друг начин им симпатизират.
Много показателен е следният факт - в повечето случаи проявите на инакомислие в ислямския свят се смазват не от властта на държавата, а от властта на тълпата.
По-голяма част от тези хора очевидно нямат никаква вътрешна потребност от диалог (така, като го разбира европейската политическа мисъл) с когото и да било!
Затова и такъв диалог вътре в ислямския свят... почти няма!

Някой, например, да е чувал за мирна демонстрация на умерени палестинци срещу зверствата на „Ал Фатах“?
Или за хепънинг, провеждан от бедуини в знак на протест срещу отношението на Саудитската кралска фамилия към жените и сексуалните малцинства?
Ами „Ал Кайда“?
Никой в ислямския свят не протестира срещу кървавите атентати, провеждани от тази групировка, но когато американците убиха Бин Ладен всички мюсюлмани потънаха в неутешима скръб!

За съжаление, редките изблици на желание за промени обикновено завършват по нелепия начин, по който си отиде младата иранска студентка Неда Ага-Солтан през лятото на 2009г.
Днес малцина си спомнят за нея.
А зверствата на басиджите** са си все така ежедневие в Иран.

Постепенно Западът осъзнава, че нищо не е свършило с края на Студената война.
Напротив - едва сега започва.
Не случайно се появиха референдумът в Швейцария срещу минаретата и законът, забраняващ бурките във Франция, както и проектозакона за Арменския геноцид също във Франция.

Християнският Изток от своя страна никога не е забравял за близостта на Исляма.
Векове наред коптите в Египет, християнските общности в Ливан и навсякъде другаде в Близкия Изток - в буквалния мисъл на думата - водят военни действия за да защитят собственото си съществуване.

Все повече става ясно, че Европа няма избор.
След т.нар. арабски революции за пореден път събитията доказаха, че ислямистите са мнозинство във всяка една от разбунтувалите се арабски страни.
Тези хора не вярват в мирното съвместно съществуване между религиите.
За тях мултикултурните общества са подигравка.
Нещо повече – те са насилие над собствения им „непогрешим“ мироглед.
Ислямистите вярват, че Западът е арогантен наследник на кръстоносците, а православието, католицизмът и протестантските деноминации (в по-ново време) са техен вековен враг.

Едва ли не всички други вкупом са виновни за бедите на правоверните.
Според тяхната логика по-добре беше американците да бяха оставили Саддам да избива кюрдите в Ирак, отколкото, християнски крак да „скверни“ Багдад.

България също няма много пространство за маневри и хитруване.
В турската армия няма нито един офицер – християнин.
Обаче натискът от страна на различните турски правителства за повече интеграция (тоест, за назначения на офицерски постове) на български турци в нашата армия и полиция никога не спирал.
Въпреки че само преди 100 години в съседна Турция (преди Балканската война) са живели милиони християни,*** днес те са едва 100 хиляди.
Не случайно образованите турци и голяма част от младото поколение вече са притеснени за наследство на Ататюрк.
Ердоган вече надделява и над елита на турската армия - класическият защитник на светското начало в Турция.
В следствие на което, управляващите там стават все по-самоуверени!
И налагат все повече в турското обществено мнение убеждението, че правилата за приемане в ЕС не се отнасят за тях и за държавата им.
И, че, едва ли не, нарочно пречките по пътя на Турция към ЕС стават все повече и повече.
Значи фламандци и валонци могат с десетилетия да съжителстват в Белгия!
И никой от тях, никога не е отричал проблемите между двете общности.
До скоро те не можеха даже правителство да съставят.
Но спазваха и продължават да спазват правилата, наложени в ЕС.
Поради което, мюсюлманите в Брюксел имат много повече права и свободи от християните в Истанбул.
Каквото и да си мислят в Анкара никой в Европа НЕ е длъжен да измисля или налага специални правила, които да важат единствено за Турция!
Антон Луков


* Когато Мохамед се намирал в Мека, Джихад е означавал единствено НЕ насилствената и лична борба, онова вътрешно усилие, необходимо за осъзнаването на божествените мистерии.

** Басидж - проправителствените милиции в Иран

*** Православният патриарх Вартоломей от години се бори за повторното отваряне на теологическия семинар на остров Халки. Семинарът бе закрит през 1971 г. и оттогава църквата няма къде да провежда своето обучение. „Малко са страните, които могат да се похвалят с такава богата християнска култура като Турция. Тук са местата, където ап. Павел основава едни от първите църкви, включително тази в Ефес. Седем църкви, намиращи се исторически на територията на днешна Турция , са споменати в „Откровението” на ап. Йоан. Кападокия, Константинопол, вселенските събори, Византия... всичко това е част от територията на днешна република Турция.“/dveri.bg