Сигурно шестимата отцепници от НДСВ са си въобразявали, че с напускането си ще предизвикат парламентарна криза и на инициативата им ще се погледне с разбиране, а не като опит за самоизява на няколко случайно попаднали в политиката души. Но не стана. Както не се получи след излизането на първата партида техни колеги през март миналата година.

Новият момент в упражнението "разпадане на жълтата парламентарна група" бе надеждата, че в НС е възможно да се роди още една политическа сила. Надеждата угасна за по-малко от 24 часа, а от публичните изяви на недоволните пролича обида, че премиерът не е забелязал възможностите им за по-добра управленска реализация досега. След писменото заявление на Димитър Стефанов, че ще продължи да принадлежи на НДСВ, необходимата бройка така и не бе запълнена. Толкова ли сигурни са се чувствали петимата от НИЕ, та не поканиха Елка Анастасова, или просто имат някакви свои си причини за това, не стана ясно. Очевидното е, че ако идеята им за раждането на нова ПГ не е само прах в очите на публиката, ще се наложи спешно да преговарят с Анастасова. Традицията повелява тя пък да постави свои условия и цена за предишното пренебрежително отношение.

Засега твърде мъгляво стои и въпросът с онези 7 души, готови мигом да се включат на страната на отцепниците, пазени в дълбока тайна от парламента и обществото. Но тяхното идване изглежда не е толкова сигурно, колкото искат да го представят Никола Николов и Пламен Кенаров в многобройните си интервюта след първия несполучлив опит за нова депутатска група.

Нещата около отцепниците обаче се развиват динамично. През дългите дни и месеци, които изминаха до тяхното решение, основният проблем бе недоволството от авторитарния стил на Пламен Панайотов. Вчера евентуалният лидер на НИЕ Никола Николов заяви: "Царят излъга народа".

Какво наложи тези силни слова ли? Наложи ги необходимостта от намирането на сериозен аргумент за напускането им, от една страна, и спешното търсене на възможности за привличането на хора от други ПГ, от друга. Недоволството от Панайотов е, меко казано, несериозно, защото борбата срещу Панайотов и панайотовщината може да се води само вътре в групата, а не извън нея. Сигурно една част от депутатите се чувстват обидени от менторския тон на шефа на ПГ, но това едва ли е повод да се подменя вотът на избирателя. Още повече, че заявените приоритети на петимата от НИЕ са същите като тези на НДСВ.

Противопоставянето на Симеон е нещо съвсем различно. То води след себе си и много сериозни последици. Не можеш да говориш, че си срещу някого, а да гласуваш предложените от него и мнозинството му законопроекти. Ще се съгласят ли останалите извън Николов открито да бойкотират премиера? Засега те се чувстват засегнати, че не са успели да се реализират като министри и зам.-министри. След напускането им е повече от очевидно, че се разделят завинаги с мечтата да управляват. Поне докато Сакскобургготски е премиер.

Или просто Николов е поставен в позиция да се оправдава за решението си и сега търси начин да не изглежда смехотворен в очите на всички. Дали обществото обаче има желание да научи отговорите на тези въпроси?
Даниела Добрева
В-к “Монитор”, 13 февруари 2003г.