За поредна година се вижда истинската разлика между приемния бал в столицата и в част от областите в България

През последните няколко седмици текат тежки обсъждания на промени в закона за училищното и предучилищното образование. Част от тях са свързани с приема след 7-и клас в математически и природоматематически гимназии. Има ли основания министерството за част от предложенията? За да проверим това, правим преглед на данните от текущото класиране на ученици след 7-и клас в математическите гимназии в паралелките с математически профил.

Представената информация е събрана чрез преглед на публикуваните минимални балове на второто класиране на електронните страници на Регионалните управления на образованието за 2025 г. За всяка област са показани данни за най-ниския достигнат бал за прием в математическа паралелка в математическа или природоматематическа гимназия.. Следва да се има предвид, че математическите гимназии традиционно се считат за едни от най-добрите училища за всяка област, а профилирането по математика и сходното балообразуване дават възможност лесно да сравним интереса към тях.

*Някои важни бележки по данните: 1. В области Монтана Кърджали няма паралелки с математически профил в съответните математически гимназии или в други училища в областта. В област Добрич няма паралелка с математически профил в ПМГ "Иван Вазов", като единствената математическа паралелка в областта е в СУ "Стефан Караджа", гр. Каварна с минимален бал на второ класиране 78,5 т. 2. За области Силистра, Благоевград, Шумен, Сливен и Смолян са използвани баловете за прием на първо класиране, тъй като няма класирани кандидати на второ класиране (всички приети са заели местата си). 3. В области с повече от една математическа гимназия е използван по-ниският бал за прием в математическа паралелка - за област Хасково - ПМГ "Академик Боян Петканчин", Хасково; за София (област) - ППМГ "Асен Златаров", Ботевград; за София (столица) - СМГ "Паисий Хилендарски"; за Стара Загора - ППМГ "Никола Обрешков", Казанлък; за Търговище - Първо СУ "Св. Седмочисленици", Търговище.

За поредна година се виждат огромните различия в приемния бал между столицата и част от областите в България - над 4 пъти по-слаби резултати между първия и последния в класацията. Разликата между първия и втория е близо 30 точки. В едва шест области необходимият бал е над 400 точки. В осем той е под 300 точки - това означава, че на практика за прием в тях вероятно не е необходима усилена подготовка. А в три области изобщо няма паралелки с профил "математика" в математическите гимназии.

С други думи профилираната подготовка в най-силните математически училища у нас се предлага на ученици с много различни постижения и резултати "на старта". Докато в столицата приемът в тях е изключително труден и дори отлични резултати по математика не са достатъчни, то в Силистра, Ловеч и Разград това не е така. Посредствените приемни резултати на гимназиите в големи областни центрове показват, че срещу нищожни усилия може да се получи чудесно средно образование.

И ако се върнем на предложените промени в ЗПУО, които засягат математическите гимназии - да не преизбират своите ученици след 7-и клас, за да не изпуснат някой математически талант, ще установим, че повечето училища нямат нужда от тях. С изключение на Софийска математическа гимназия всички гимназии имат по-голям прием в 8-и клас, отколкото в 5-и, а в по-голямата част от тях необходимият приемен бал не е проблем за учениците.

Ще обърнем внимание и на още нещо - ако в част от регионалните математически гимназии интересът към математиката е толкова слаб, а съответно и учениците, които още в 8-и клас избират да профилират математика, са толкова малко, то какво остава за общообразователна подготовка по математика на всички останали ученици в другите училища? Не ли по-добре МОН да се концентрира върху това да увеличи часовете в прогимназията (5-7 клас) и да подобри общообразователната подготовка за всички ученици, вместо да се занимава с МГ-тата или изобщо с гимназиалния курс?

Авторът д-р Петя Георгиева е икономист във фондация "Институт за пазарна икономика" от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция "Бюджет" на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд "Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес".

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>