България ще избере своите депутати за Европейски парламент на 20 май, въпреки че много избиратели все още не познават добре тази институция. 18-те български депутати в ЕП обаче получават тежки отговорности, които гласоподавателите също трябва да познават.

Европейският парламент е създаден с Римския договор от 1957 г., но първите преки избори за депутати са през 1979 г. Те се провеждат на пет години, като последните бяха през 2004 г. Тогава бяха избрани 732 депутати от 25 държави. Тъй като през 2007 г. България и Румъния се присъединиха към ЕС, ЕП се увеличи с 18 представители на нашата страна и 35 от Румъния. Те ще служат на интересите на европейските граждани до 2009 г.

Председател на парламента е Ханс-Герт Пьотеринг от ЕНП-ЕД. Секретариатът на ЕП се намира в Люксембург. Пленарните заседания се състоят веднъж месечно в Страсбург, където е и официалното седалище на парламента. Т.нар. мини-заседания и заседанията на постоянните комитети се провеждат в Брюксел.

Броят на депутатите в ЕП се определя от големината на държавата-член и нейното население. Представителите в ЕП са обединени в политически групи, но се опитват да защитават и националните си интереси.

Досега България имаше 18 депутати в ЕП с временен статут, избрани от Народното събрание. Те заеха местата на наблюдателите в ЕП, които представляваха българските интереси от септември 2005 г. Те нямаха право на глас, но участваха в работата на парламентарните групи и комисии.

Основната им обща кауза е кампанията в защита на несправедливо осъдените български медици в Либия, лобиране в полза на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй” и възстановяване на работата им, общи действия в подкрепа на усилията на българските институции за изпълнение изискванията на ЕК, подобряване образа на страната ни в Европа.

Функции и правомощия на ЕП

Европейският парламент има законодателна функция, която споделя със Съвета на ЕС – т.е. да приема нормативните актове на ЕС. Участието му в законодателния процес помага да се гарантира демократичната легитимност на приетите текстове. При изпълнението на своите правомощия, свързани с бюджета, ЕП изразява политическите си приоритети. ЕП одобрява обикновено през декември бюджета за следващата година. Бюджетът не влиза в сила, докато не го подпише председателят на ЕП.

При изпълнение на надзорната си функция ЕП одобрява кандидатурите за членове на Европейската комисия и има право да поиска оставката й. Той упражнява политически надзор върху работата на останалите институции.

Парламентът одобрява важните международни споразумения на ЕС, включително приемането на нови държави-членове и търговските и асоциативни споразумения между ЕС и трети страни

Парламентът избира Европейския омбудсман. ЕП връчва всяка година наградата „Сахаров“ на личности или организации, допринесли за защитата на човешките права по света.

Политически групи в ЕП

С най-голямо влияние в ЕП след изборите през 1999 г. е групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи (ЕНП-ЕД) с 277 членове. От тях четирима са българи - Филип Димитров и Мартин Димитров от СДС, Константин Димитров от ДСБ, Стефан Софиянски от ССД.

Председател на парламентарната група е Джоузеф Дол (Великобритания). ЕНД-ЕД представлява консерваторите в ЕП. Последната сериозна инициатива на групата е свързана с премахване акцизите върху горивата и алкохола, намаляване на цените на роуминга при мобилната телефония. Предложението за отмяна на акциза върху домашния алкохол е на Мартин Димитров, който направи и официално запитване за изцяло отваряне на работния пазар на ЕС за българи.

Това е най-многочислената политическа група от 1999 г. насам. Тя е създадена през 1953 г., като група на Християндемократите към Асамблеята на тогавашната Европейска общност за въглища и стомана - първата парламентарна институция.

Парламентарното обединение между ЕНП и Съюза на европейските демократи става факт през 1996 г. Тогава 8 от десетте партии в рамките на европейските демократи се присъединяват към новата структура.

Групата на Партията на Европейските социалисти е втората по големина в Европейския парламент с 218 представители. Председател на групата на ПЕС е Мартин Шулц. Партиите в ПЕС отстояват идеите на социалдемокрацията и демократичния социализъм.

От българска страна в нея членуват Георги Близнашки, Младен Червеняков, Евгени Кирилов, Маруся Любчева, Атанас Папаризов, Кристиан Вигенин, представители на БСП и на левицата.

С Манифеста за европейските избори от 1979 г. ПЕС определя следните политически приоритети: икономически растеж, борба срещу бедността, социална интеграция, сигурност и защита на околната среда, създаването на работни места. Кристиан Вигенин предлага отмяна на акциза върху домашния алкохол само за България.

Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа АЛДЕ е третата по големина - с 105 депутати. Председател на групата е Греъм Уотсън.

Групата на либералите съществува в този формат от 2004 г. В нея са представени интересите на Европейската либерално-демократическа и реформистка партия, Европейската демократическа партия и независими представители. Българското представителство в нея е на НДСВ и ДПС - Антония Първанова, Четин Казак, Неджми Али, Христина Христова, Филиз Хюсменова, Станимир Илчев, Лидия Шулева.

Нейни приоритети са демократизацията на ЕС, защитата на основните права на всички европейски граждани, скъсяването на разстоянието между икономическите и политическите измерения на ЕС, защитата на околната среда. Антония Първанова е вносител на предложение относно регламентирането за правата на пациентите в ЕС, работи по борбата с трафика на хора.

Групата на Съюза за Европа на нациите се разполага в дясното политическо пространство и се обявява за Европа на държавите-нации, която дава на правителствата и страните възможността да обедният усилия за координация и сътрудничество с оглед на създаване на по-интегрирана и по-стабилна Европа, основана върху многообразието. Групата е съставена от представители на Алианса за Европа на Нациите, част от представителите на партията ЕС Демократи и три необвързани национални партии. Групата е сформирана през 1999г. Групата има 44 депутати.

Групата на Зелените/Европейски свободен алианс се състои от Европейската зелена партия и Европейският свободен алианс. Групата е създадена през 1999 г. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс в момента има 42 представители в ЕП. Стремежът на тези политически сили е да преориентира ЕС от икономическата насоченост към социалните, културните и екологическите ценности.

Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица е социалистическа и комунистическа група в ЕП е съставена от Европейската обединена левица и Северната зелена левица. Групата се обявява за икономически растеж и заетост, солидарност и високи социални стандарти, откритост и демокрация, честност в отношенията с развиващите се страни и уважение към околната среда. Групата е създадена е през 1994 година има 41 представители.

Групата Независимост/Демокрация в Европейския парламент се противопоставя на европейската Конституция и е срещу „централизацията и бюрократизацията на Европа". Групата е създадена през юли 2004 г. като наследник на Групата на Европа на демокрациите и различията с 23-ма членове от 9 държави. Самите те се определят като „еврокритици, евроскептици и еврореалисти”

Групата Идентичност, Традиция, Суверенитет е най-новата Европейския парламент. Създаването й стана факт след 1 януари 2007 г. заради присъединяването на България и Румъния и представените парламентарно в тях националистически партии - партия „Велика Румъния" и партия „Атака". Българският депутат в нея е Димитър Стоянов. Той стана известен с расистките си изказвания, още в качеството си на наблюдател в ЕП.

Групата е определяна като крайно дясна и националистическа. Хартата на групата определя като основни политики признаването на националните интереси и на суверенитета, идентичностите и различията. Групата е сформирана през януари 2007 г. и включва 21 депутати от 7 европейски страни.

В ЕП има 14 независими депутати.

Bulgarian Post