Трудно е да се определи колко се знае за една ярка личност от нашето минало, но оставила светли следи в нашето съвремие. Освен подвигът и саможертвата, имат ли тези хора наследници, които в днешно време носят кръвта на великите българи, извоювали свободата ни и колко известни са потомците им?

Редакцията на ДНЕС+ се свърза с дружество, което има кауза. Кауза, довела до разкриването на много факти, неизвестни за масовата публика.

То се нарича "Независимо тракийско сдружение „Доган Хисар“. Каузата им е да запазят родовата памет на всички българи по света и у нас, които някога са дали нещо на България. Основните цели на участниците в дружеството са опазване и популяризиране на тракийското културно, духовно, историческо и материално наследство; спазване и защита на човешките и имуществените права на тракийските бежанци и техните потомци.

Поредната инициатива на сдружението е през 2021 година да издаде документален сборник, озаглавен "Капитан Петко Киряков - Доганхисарски, Родопски войвода".

Непубликувани до сега документи и информация ще видят бял свят. „Ще се опитаме да поместим цялата известна досега информация в документи, без авторска намеса, всичко от неговите биографи, кореспонденция, спомени, снимки, документи, народно творчество и легенди. Представяме Ви, накратко и първата новина“, заяви за медията ни Камен Караянев – представител на сдружението.

С помощта на Държавния архив, изследователи от дружеството са открили кореспонденция, която хвърля светлина относно житието и битието на един велик българин, свързал живота си с Варна и погребан тук – на Централни гробища -Варна.

Сдружението е открило кореспонденция и документи от българска институция, водена с Капитан Петко, в която се дава информация за първата му съпруга Мария, неговите син и дъщеря. От водената кореспонденция се разкриват любовта на великия българин и загрижеността му към род и семейство, както и огромното му желание да събере разпокъсаното си семейство.

Екипът на сдружението е открил още много документи, свързани с делото на великия защитник на Тракия и Отечество България. От тях стават известни факти, свързни с участието му в Съединението на България; връзката с Раковски, Филип Тотю, Македонски, Гарибалди, Петър Дънов, Стамболов, братята Ботеви, Коста Паница, Натанаил Охридски, руски, гръцки, италиански, френски и български държавни ръководители и министри; масонството и културно просветната му дейност.

„Ще публикуваме за първи път над 20 статии, открити от нас в западната преса: "Ню Йорк Таймс", "Дейли Нюз", "Телеграф" и мн други, както и всички статии от българската преса. Те ще бъдат публикувани в оригиналния им вид на страниците на сборника", уточнява г-н Караянев.

Сборникът ще даде на читателите възможността да се запознаят със съдбата на наследниците Кръстю Петков, със Спас Турчев и други персони, какви митове и легенди са се появили около личността на Капитан Петко, как животът и дейността му са описвани в годините преди и след 1944 г.

"Сборникът е съставен изцяло на база документи, без авторска намеса и внушения. Най-вероятно ще бъде издаден в три тома, като към момента разполагаме с над 2000 страници информация. Цената ще е равна на себестойността на отпечатването му плюс символична сума, която ще бъде дарена за изграждането на православен параклис "Света Петка Българска", в чиито основи ще бъдат вградени камъни от откъснатите земи от майка България. От Тракия, Македония и Добруджа“, подчерта още Камен Караянев за ДНЕС+.

Представяме ви част от кореспонденцията, пазена в архивите:

„Дедеагач, 8юни,1897г. До дружество Странджа. град Варна. Господа, В отговор на писмото Ви от 01.02.т.г. под номер 51 чест имаме да Ви съобщим от сведения, които събрах от биографията на Капитан Петко Киряков. Капитан Петко преди да излезе в гората с четата си, е бил женен в с. Кърджалъ, Еноска околия. От тази си съпруга на име Мария той е имал син, който от 10годишен, когато е изчезнал и не се знае дали е жив, и дъщеря, която сега е 18 годишна мома, живее заедно с майка си в бедно положение. Капитан Петко има двама братя, Вълчо и Митрю, които живеят по настоящем в с. ДОГАНХИСАР и се занимават единия със скотовъдство, а другият със земеделство. По настоящем се намират в бедно положение. Той е имал две сестри, които са умрели и оставили деца. Едната Теодора оставила един син на име Пею, а другата Петра, една дъщеря и един син. Дъщерята се омъжва има деца. С върлуването си по горите със своята чета, Капитан Петко е спомогнал много за запазването на околните български села и въобще е оставал добро впечатление на съотечествениците си.“

Очаквайте още подробности за живота и делото на Капитан Петко войвода!

Геновева Михайлова