Избрано 25.08.2022 07:57 Снимка: ДНЕС+
Наследството на ПП: Бюджет 2023 с дефицит от 11 млрд. лв. и 14 млрд. лв. нови дългове
Рекорден бюджетен дефицит се очертава за идната година, както в номинално изражение, така и в относителен план. Междинната прогноза на Министерство на финансите сочи дефицит от 11 млрд. лв., което прави 6.9% от брутния вътрешен продукт (прогнозиран на 165 млрд. лв.).
Това е очакването при запазване на сега заложените политики, енергийни помощи, пенсии и други социални разходи. За рекордния дефицит държавата ще се принуди да изтегли 14 млрд. лв., с което отношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт ще доближи 40%.
В същото време икономическият растеж се прогнозира на скромните 2%, но и това ще е добър резултат, ако се постигне, на фона на очертаващата се европейска рецесия. Непосредствено това означава практически край на амбициите ни да влизаме в еврозоната догодина (поне това е добра новина), защото срещу България почти със сигурност ще се открие процедура по свръхдефицит от Европейската комисия. Дългосрочните последствия обаче ще са далеч по-тежки.
С бюджетни дефицити между 5% и 8% спрямо брутния вътрешен продукт и необходимото за покриването им дългово финансиране, на България ѝ остават четири, максимум пет години преди да стигне предела на здравословна задлъжнялост от 60% спрямо БВП (критерий за еврозоната).
Далеч преди това лихвите ще започнат да се повишават, като ще става все по-трудно публичните финанси да издържат без вдигане на данъци или осигуровки. За обедняването на българите ще допринася и структурата на разходите, които ще са изключително концентрирани в текущи плащания и ще поддържат инфлацията висока при растеж значително по-нисък от потенциалния.
Къде сбъркахме?
Няма съмнение, че отговорността за такъв сценарий е на „Продължаваме промяната“, защото очертаващият се дефицит е при допускания да няма отклонение от сегашните политики. Разходите на „Продължаваме промяната“, умножени по инфлационните ангажименти срещу приходи, които следват собствен ход, главно зависещи от растежа и от инфлацията, но само когато потреблението расте. Азбучна истина, призната от всички икономически школи (освен от Симеон Дянков и избирателно от Кристалина Георгиева) е, че във времена на криза разходите се увеличават, а при растеж следва консолидация. С колко и кога и как, е въпрос на компетентност.
Но „Продължаваме промяната“ опитаха да пренапишат учебниците по политикономия като обявиха всички разходи за инфраструктура за априорно корупционни и отказаха да плащат за пътно строителство, ремонти, почистване и поддръжка.
Освен влошаване на пътната инфраструктура и изолиране на региони, тази политика пречи и отказва бизнеса да влага спечеленото. И в първата година след локдауните и пандемията България ще се окаже със силно редуцирани и закъснели инвестиции.
Малко контекст
В десетте години след Жан Виденов България намали задлъжнялостта си до 14% спрямо БВП. За 10 години (от 2010-2020) ГЕРБ я удвоиха в номинално изражение и я докараха до 26% от БВП в относителен план. Сега за две години политика на Кирил Петков и Асен Василев задлъжнялостта ще стигне 40% от БВП и без спешни мерки преди да изтече първата половина на десетилетието може да се окажем свръхзадлъжняла държава.
Стефан Антонов, „Гласове“
Още по темата
CHF | 1 | 2.082 |
GBP | 1 | 2.35096 |
RON | 10 | 3.93061 |
TRY | 100 | 5.15798 |
USD | 1 | 1.76423 |
Последни новини
- 22:53 САЩ прехванаха изстреляни от Иран ракети към Израел
- 22:34 Георги Недев, кандидат за кмет на район „Одесос“:Влизам с позитивна нагласа в предизборната компания
- 22:23 Коалиция ГЕРБ-СДС откри предизборната си кампания във Варна
- 21:02 Хороскоп за сряда, 2 октомври 2024 г.
- 19:38 Пи Диди обжалва решението на съда да остане в затвора, докато очаква съдебен процес
- 19:30 Отложиха местните избори в Нова Каледония за края на 2025 г.
- 19:23 ЕС е внесъл кафе за 10,6 млрд. евро през 2023 година
- 19:18 Свива се мнозинството на управляващата коалиция в Чехия