Напусналият депутат от ИТН Кирил Симеонов, който се причисли към редиците на ПП, прикани със свой пост във фейсбук същото да направи и Явор Божанков от БСП. Според Симеонов, младият социалист трябва да последва примера му, след като въпреки мнението му, БСП са върнали хартиената бюлетина. Симеонов споделя също, че преди да вземе решението да дезертира от редиците на ИТН, именно Божанков е бил този, който го подтикнал към това решение, като сега той му връща услугата с въпрос дали не го е срам от действията на БСП.

Ето и какво написа Кирил Симеонов:

Яворе,добре ли се чувстваш?

Познавам добре Явор Божанков.

В парламента се сприятелихме и неведнъж сме излизали да обсъждаме ситуацията в държавата.

Спомням си много добре деня, в който статуквото начело с ГЕРБ свали председателя на парламента Никола Минчев и даде старт на свалянето на правителството.

На излизане от залата, Явор видя, че гледам надолу от срам.

Попита ме и ме провокира директно

- “Кириле, как се чувстваш? Харесва ли ти това, което се случва?”

Останах безмълвен.

Нямаше какво да му отговоря.

А и въпросът му беше риторичен - той много добре виждаше как се чувствам.

Беше изписано на лицето ми.

На другия ден излязох на трибуната пред цяла България и публично заявих, че не мога да продължавам така.

Всички видяхте.

Първи от многото колеги, които дойдоха в залата да ме поздравят, беше Явор Божанков.

Дойде, прегърна ме и каза “гордея се с теб”.

Всички виждате какво се случва в парламента сега.

Виждате как статкувото върна по най-безпардонен начин изборните фалшификации, за да овладее обратно държавата.

ГЕРБ, ДПС и БСП, с особено значителен принос на БСП.

Явор беше този, който гласува против хартиените схеми.

Против повелята на Корнелия Нинова.

Убеден съм, че той не е съгласен с това, което се случва, основна заслуга за което има БСП.

Знам, че се е борил публично със статуквото и че заедно с Благовест Кирилов и Крум Зарков са от онези читави млади хора в БСП, които заслужават уважение.

Неслучайно се казва Народен представител.

За съжаление, голяма част са по-скоро партийни представители, а не народни.

Позволявам си да се обърна към теб, публично, защото знам, че повечето мислещи и будни хора са на същото мнение.

Яворе, сега е мой ред да те питам, приятелю.

“Как се чувстваш? Харесва ли ти това, което се случва?”

Твой ред е.

А аз ще съм първият, който ще те поздрави.