Предложението за промяна на турско-арабските имена на местностите в околностите на Варна, направено от Общинския съветник от ВМРО Костадин Костадинов е логично и закономерно.
То е продължение на една дълга и обоснована във времето политика, провеждана от българската държава още от времената непосредствено след освобождението от турско робство.

Няколко примера!

С княжески указ от 1882 г. Хаджиоглу Пазарджик се превръща в Добрич.
И така до 1912 г. от географската карта на България отпадат 65 турски имена.
Счита се, че към днешна дата, около 40 процента от селищата в страната са с променени имена, като са заменени старите турски с български.

И това е нормално!

В самата Турция имената на старите гръцки и български селища носят турски имена. Оригиналното име на Измир е гръцкото Смирна, а на Одрин гръцкото Адриануполис.
Така че, както се казва в такива случаи, съветниците от ДПС да се оплакват на арменския поп. Когато турците възстановят старото име на Измир може и да се поспори на тема „възродителен процес“.

Връщането на българските имена на местностите около Варна всъщност е акт на възстановяване на историческата справедливост.
Колкото и спекулативна наука да е историята... това си е нашата българска история.
На който не му харесва, да чете историята на Давутоглу!