Излъгаха ни, че не се отказваме напълно от руския петрол или газ, а просто ще "балансираме" вноса на суровини и ще се предпазим от "енергийно изнудване". Резултатът е налице, пише авторът

В Полша отчитат, че "енергийната сигурност" е постигната: всички връзки с Русия са прекъснати, пише Анджей Шчешчняк в Myśl Polska. Междувременно евтиният руски петрол беше конкурентно предимство за Полша, което тя изостави по собствена инициатива. Икономическите последици вече се усещат.

Операция "Енергийна сигурност" приключи успешно. Тази тема се дискутира в медиите толкова години, че всичко се обърка в главите ни.

И това не е чудно, защото тази информация се стовари върху главите ни като заплашителна лавина, упорито ни плашеха с истории колко сме енергийно уязвими и зависими, купувайки нефт и газ от Русия. Обявиха ни курс на избавление от тази зависимост и като утеха обясниха, че не се отказваме напълно от руския петрол или газ, просто искаме да "балансираме" вноса на суровини и да се предпазим от "енергийно изнудване". Политици, които изглеждат чувствителни към настроенията на обществото, с особен цинизъм започнаха да разрушават всички енергийни връзки с Изтока.

Обещаваха ни диверсификация, но днес, когато димната завеса утихна, вместо нея се появи "дерусификация". Тоест, прекъсване на всички (особено енергийни) връзки с Русия и заразяване на Полша с вируса на най-острия конфликт с този източен съсед. Днес тъкмо този агресивен термин – дерусификация – открито е използван дори сериозни държавни институции. Те вече могат да го използват открито, защото старата дума - "диверсификация" - е толкова подходяща за описание на настоящата ситуация, колкото чадър за риба.

В статията "Как преживява старата дама "Дружба"?" описах как свършва диверсификацията в Чехия. Но ние в Полша отидохме много по-далеч - вече напълно се отрязахме от петрола и газа от Изток, а скоро ще се откажем и от втечнения нефтен газ. Всъщност нашата нефтопреработвателна индустрия виси на тънка нишка - върху мощностите на морския петролен терминал "Нафтопорт" и померанския тръбопровод. Освен това тази нишка е много напрегната, тъй като терминалът в Гданск работи на максимален капацитет и дори над капацитета си: вече няма достатъчно петрол за рафинерията в Швед. Сега темата за диверсификацията в медиите замря и това не е изненадващо, защото спонсорите, които наложиха тази пропагандна вълна, постигнаха целите си и сега искат да затвърдят победата.

Междувременно ситуацията съвсем не е забавна. Вместо да диверсифицираме доставките, сега имаме един-единствен маршрут, свързващ полските рафинерии с петролните източници. В същото време той е изложен на много рискове, за които обаче е наредено да се мълчи.

Да, днес рафинериите могат да купуват суровини от всеки, по целия свят. Ето такава "свобода" получихме благодарение на новия модел на енергийна сигурност! Но ако при закупуването на суровини от Русия бяхме първи на опашката на "гишето", защото беше просто невъзможно да ни заобиколят, сега сме на края на опашката. Ние нямаме ресурса, който имат американците, за да притиснем продавача и да получим по-добри условия. Не сме толкова богати като японците или китайците, за да инвестираме в добив и да получим по-добра цена.

Остава само едно нещо - да плащаме повече.

И евтиният и надежден руски петрол беше единственото конкурентно предимство на нефтопреработвателната ни индустрия. За предприятията в страни без излаз на море като Унгария, Словакия или Чехия това беше условие за оцеляване. Първо, този петрол е по-евтин, защото е близо, а източната ни съседка го има в изобилие. Ние мълчим за тази икономическа гаранция за съществуването на страната, но германците директно пишат, че американският петрол, замествайки руския, струва с една трета повече. Затова инвеститори като Shell се отървават от дела си в германските рафинерии - те са загубили своята привлекателност, която се осигуряваше от евтиния петрол.

Останали без евтини суровини, петролните рафинерии в нашия регион ще бъдат безсилни пред глобализацията и новите рафиниращи мощности на такива гиганти като Китай, Саудитска Арабия или Индия. Ако на някого това изглежда невъзможно, нека погледне ситуацията с полските въглища, които имаме в изобилие поради собствените ни огромни залежи, но предприятията във въгледобивната промишленост и енергетиката затварят.

В нефтопреработвателната промишленост ние току-що бяхме лишени от единственото ни конкурентно предимство - достъп до евтин руски петрол. И това е реална заплаха за енергийната сигурност в нейното фундаментално, икономическо измерение. И първата стъпка към смъртта на полската нефтопреработвателна индустрия. Индустрията на производството торове (за която е необходим природен газ) следва подобен път, може би дори малко по-бързо.

Преди прилагането на "диверсификацията" в сегашния ѝ вид разнообразието на направленията на доставки беше много по-рационално и изгодно за нас. През 2005 г., въпреки че "Дружба" можеше да транспортира номинално 42 милиона тона, ние я натоварихме и транспортирахме колосалния обем от 51 милиона тона нефт. Полските рафинерии получаваха 18 милиона тона, а 24 милиона тона петрол отиваха за Германия по западната линия. (...) Преди всичко полската икономика печелеше от това, тъй като чуждестранните изпълнители плащаха за транзита и парите идваха в Полша.

Днес разходите са скочили до небето, да не говорим за загубените инвестиции в тръбопроводната инфраструктура, която (особено източната линия) не се използва достатъчно и започва да ръждясва...

Превод и редакция: Епицентър.БГ