Противовъздушната отбрана на континента се изчерпва, пишат анализаторите

Атаките срещу европейски бази биха били особено значими поради екстремното изчерпване на противовъздушната отбрана на континента, главно поради дарения в подкрепа на украинските военни усилия и приоритизирането на американските запаси от противовъздушна отбрана за защита на съоръжения в Близкия изток. Това се посочва в доклад на Military Watch Magazine.

Иран заплаши вчера, че ще атакува американски военни обекти в Европа, сред които и авиобаза "Безмер" в България, ако продължаващите военни усилия допълнително ескалират, според доклад на Financial Times.

Това развитие на действията би представлявало значително географско разширение на конфликта и би могло да постави американските сили в цяла Европа в по-високо състояние на готовност, според Military Watch Magazine.

Иранските удари с дронове и ракети направиха американските бази в Близкия изток неизползваеми, включително най-голямото задгранично военно съоръжение на САЩ – авиобаза Ал Удейд в Катар. Това принуди САЩ да съсредоточат силно операциите си в Израел, където останалите противовъздушни отбранителни системи са особено гъсто концентрирани, както и в Източна Европа и Турция, които Иран по политически причини все още не е насочил внимание.

Съединените щати разчитат на обширна мрежа от военни бази в съюзнически европейски държави, които подкрепят операции в целия континент, Близкия изток и Африка, предоставяйки летища, логистични центрове, разузнавателни възможности и инфраструктура за въздушно презареждане. Всеки ирански опит да ги удари би имал последствия, далеч отвъд непосредствените военни щети, които са причинени. Това може да включва припокриване с руско-украинската война, където доставките и персоналът, придвижващи се в Украйна, разчитат на мрежи от бази в цяла Европа. Въпреки че Русия вече е предоставила подкрепа за насочване и разузнавателна информация за ирански удари по американски позиции в Близкия изток, атаки срещу цели в Европа, които биха могли да облагодетелстват позицията ѝ по-пряко, могат да доведат до разширяване на тази подкрепа.

През март Техеран изстреля две балистични ракети със среден обсег към Диего Гарсия, отдалечената база в Индийския океан, използвана съвместно от Съединените щати и Обединеното кралство, на повече от 3 500 километра от Иран, в очевидна демонстрация на сила. Диего Гарсия е значително по-далеч от Иран от повечето американски обекти в Европа, което означава, че европейските бази биха били значително по-достъпни и биха могли да бъдат атакувани с много по-нискокачествени ракети и дронове.

Корпусът на гвардейците на Ислямската революция постепенно усъвършенства операциите си с ракети и дронове, за да използва по-добре слабостите в американската противовъздушна отбрана, като същевременно принуждава Вашингтон да използва по-бързо все по-редките и скъпи прехващащи ракети.

Иран притежава един от най-големите и разнообразни арсенали от балистични и крилати ракети в Близкия изток, оценяван преди настоящите конфликти на хиляди единици (между 2500 и 6000). Неговата ракетна програма разчита на собствено производство и включва различни класове оръжия с обсег от стотици до над 2000 километра.

Гръбнакът на арсенала, включващ модели като „Шахаб“ (Shahab-3 с обсег до 1300–2000 км), „Емад“ и „Гадр“, способни да достигат цели в целия регион, включително Израел и Персийския залив.

По-модерни и лесни за бързо изстрелване комплекси като „Хейбар Шекан“ и „Сежил“, които намаляват времето за подготовка преди удар.

Иран представи оръжия като „Фатах-1“, за които твърди, че могат да маневрират и да преодоляват съвременни системи за противовъздушна отбрана. Широко разпространени са крилатите ракети „Кудс“ и ударните дрон-камикадзе системи като „Шахед-136“, използвани за прецизни атаки срещу инфраструктура.

"Дроновете са изключително важни за военната мощ на Иран. Те позволяват на Иран да нанася удари по ключова инфраструктура във враждебни държави поради естеството на тази оръжейна система. Особено "Шахед"-136 е по-труден за унищожаване от по-големите балистични ракети", казва Матю Пауъл, лектор в Университета в Портсмут, Англия, пред Дойде Веле. Той подчертава и още нещо: свалянето на иранските дронове излиза значително по-скъпо от самите дронове. В тази връзка лекторът от Портсмут припомня, че САЩ харчат приблизително по 1 милиард долара на ден за войната в Иран.

Друго предимство на войната с дронове за Иран е, че страната разполага с възможности за бърза подмяна на дроновете - поне при затишие. "Очакваната производителност е около 10 000 дрона "Шахед" на месец в мирни условия", казва Пауъл. Не е ясно обаче доколко войната е засегнала производствените капацитети.

Докато дроновете са сравнително лесни за подмяна, с ракетите е много по-сложно. Въпреки това Иран изглежда способен да се възстанови. Ислямската република разполага със структури за превъоръжаване, макар на Иран да се падат само 0,05% от световния внос на оръжие, според данните на Стокхолмския международен институт за изследване на мира за периода 2021–2025 г.

Миналата седмица генерал Али Мохамад Наини, говорител на Ислямската революционна гвардия, заяви пред държавната информационна агенция IRNA, че страната произвежда ракети "дори в условия на война и няма особени проблеми със съхраняването на запасите". Малко след това изявление Наини беше убит при въздушен удар.

Въпросът всъщност е дали Иран може да ги произвежда достатъчно бързо, за да замести тези, които са загубени в резултат на изстрелване или атаки на САЩ и Израел. Алекс Плицас, бивш служител на Пентагона, коментира пред канадската CBC, че в началото на войната Иран е можел да произвежда около 300 ракети месечно, но според него сега капацитетът е спаднал до около 40 на месец или "за един ден стрелба".

През март Техеран изстреля две балистични ракети със среден обсег към Диего Гарсия, отдалечената база в Индийския океан, използвана съвместно от Съединените щати и Обединеното кралство, на повече от 3 500 километра от Иран, в очевидна демонстрация на сила. Диего Гарсия е значително по-далеч от Иран от повечето американски обекти в Европа, което означава, че европейските бази биха били значително по-достъпни и биха могли да бъдат атакувани с много по-нискокачествени ракети и дронове.

Корпусът на гвардейците на Ислямската революция постепенно усъвършенства операциите си с ракети и дронове, за да използва по-добре слабостите в американската противовъздушна отбрана, като същевременно принуждава Вашингтон да използва по-бързо все по-редките и скъпи прехващащи ракети. 

Макар САЩ и Израел да изглеждат уверени, че са ударили съответните надземни цели, широко се съобщава, че има поне пет подземни "ракетни градове" в различни ирански провинции, включително Керманшах и Семнан, както и в близост до региона на Персийския залив, които са оцелели. Така че до заветната цел на САЩ и Израел - напълно да неутрализират Иран военно - очевидно има още дълъг път.