- Разкажи ми за семейството си? То ли те насочи към това поприще?
- Всичко, което се случва с мен в музикална насока, го дължа на баща ми Рашко Топулев. Той също е музикант и ме насочи към музикалния бизнес. Майка ми Иванка Топулева участва във фолклорен ансамбъл “Албена”. Игра 16 години народни танци. Тя ми даде много ценни съвети за поведението ми на сцената, за визията ми. Всичко дължа на родителите си.

- Как започна всичко?
- Първата група, която сформирахме – “Феникс” беше в читалището в Лятно кино “Тракия”, през 1989 г. Тогава станах вокал на групата. Свирехме “Юръп”, много беше нашумяла тогава. Явявахме се по много фестивали, а след време започнах да се явявам и сам. През 1992 г. във Варна спечелих голямата награда на фестивала “Откритие” на Доно Цветков.

- Кога започна кариерата ти в чужбина?
- Тя започна пак благодарение на баща ми. С него сформирахме групата Brothers и през януари 1992 г. заминахме за столицата на Финландия Хелзинки. Там свирехме в много хубав нощен бар. Тъкмо бях навършил 18 години и бях взел задграничен паспорт. Всъщност баща ми показа пътя към чужбина. През 1996 г. започна соловата ми кариера като пианист. Много съм горд, че работя за най-добрата компания за певци и пианоплеъри – норвежката “Trent Dipner”, в която работят само пет души от България. Изпълнителите там са основно канадци, англичани и американци. Много е трудно някой от Източна Европа специално да влезе в тази агенция.

- Къде си работил досега? Знам, че си бил на много места.
- В Швейцария, Норвегия, Финландия, Дания, Швеция. Бил съм и на пасажерски кораби. Последно бях в пиано-бара на Христо Стоичков и Орлин Попов в Барселона, където успях да се запозная с Роналдиньо, с Деко, с Джовани и да стана приятел с тях. Бях щастливец, защото те почти всяка вечер идваха в заведението, в което работя, и се наслаждаваха на песните ми. Канили са ме и сме вечеряли заедно много пъти.

- Кои други световни звезди си печелил с твоя талант?
- В Швейцария два пъти ми се случи мои слушатели да са принц Чарлс и синовете му Хари и Уилям. Това стана съвсем случайно. Те имат предпочитания към зимните спортове, обичат да карат ски в зимните курорти в Швейцарските Алпи. През февруари 2003 г. и февруари 2004 г. те присъстваха в бара, в който работех, и поискаха да им изпея песни на Роби Уилямс и Елтън Джон. Държаха се много готино, бяха седнали около мен. Бяха незабравими моменти. През декември 2001 г. в бар-хотел “Цук” в Швейцария влезе Сузи Куатро. Имаше концерт с нейната група. С нея пяхме Proud Mery на Тина Търнър. Беше страхотна вечер. През януари 2002 г. бях слушан и от Куинси Джоунс, който беше в Швейцарските Алпи. Той остана очарован от моите изпълнения.

- Пял си на български пред много хора по света. Какви впечатления остават българските песни?
- На хората им става много интересно. Моят английски вече е много добър и хората трудно могат да разберат, че съм от Източна Европа. По принцип ме мислят за италианец, а някои и за испанец. Винаги, когато изпълнявам песни на Елтън Джон, Ерос Рамацоти, Роби Уилямс, накрая ме питат “Добре, ти откъде си?” и аз им отговарям, че съм от България. Тогава искат да чуят нещо българско. Моите любими парчета са на Георги Христов, Орлин Горанов, Васко Кеца. Те са мои приятели, познавам се много добре с тях. Винаги пея техни песни и хората много се кефят на такава музика. Остават учудени как може да има такава хубава българска музика.

- Като твой приятел знам, че много често чужденци те разпознават в български заведения и те поздравяват. Какво е усещането?
- Клиентите в заведенията в курортите, в които пея, са обикновено богати хора. Много пъти ми се е случвало, като се качвам в някой самолет, да ме питат “Ти не беше ли от пиано-бара?”. Случвало ми се е и когато си чекирам багажа или сядайки до някой човек, той да ми каже “Ама аз имам снимка с теб”. Ти сам видя как в пиано-бар “Класик” един норвежец скочи на врата ми и ме пита дали не го помня.

- Обиколил си доста места по света, но не пропускаш да се прибереш във Варна. Всъщност кой е любимият ти град?
- Аз съм бил в цяла Европа, няма европейска столица, в която да не съм пял или гостувал като турист. Много мои колеги успяха да се справят с носталгията. Те си имат нормален живот. Някои от тях се ожениха за норвежки, финландки, швейцарки, но аз не мога да направя това нещо, поради простата причина, че изпитвам много голяма носталгия. Много обичам Варна и въпреки че ме дразнят дупките по пътищата, трудното каране, липсата на колегиалност у шофьорите, лошото държане на някои хора по заведенията. Опитвам се да преживея това. Виждам и хубавата страна и за мен Варна е най-хубавият град и не мога да живея на друго място. Имал съм връзки с други момичета. Живял с тях, но това винаги ми е пречило. Даже те са се чудели какво ми става, защо не мога да свикна с тези идеални условия навън. Варна винаги ме е теглела. Тя е номер едно за мен.

- Ще направиш ли един паралел между Варна и един европейски град, например любимия ти?
- За мен Варна е европейски град. Просто ние имаме много голямо богатство тук – боровите гори, пясъка по плажовете, хубавото море. Единствената ми забележка е към хората – не трябва да бъдат толкова злобни и алчни. Хората навън са по-умерени и се забавляват повече. Тук хората са по-озлобени. Например, когато карам и спра на пешеходна пътека, хората просто не могат да повярват, че това се случва. Ако станем по-добри, ако хората започнат да гледат себе си, а не в паничката на другия, това ще бъде един от най-добрите градове.

- Какво още трябва да се промени във Варна?
- Най-вече инфраструктурата.

- Интересуваш ли се от политика?
- Не, определено не. Не, че не ме интересува, винаги, когато е имало избори съ гласувал. Даже си спомням, че съм пътувал 300 километра от Давос до Берн, Швейцария, понеже там в българското посолство е единствената избирателна секция. Бяхме много българи и всички бяха навити. Някои обаче се отказаха. Познавам и хора, които живеят на пет метра от избирателна секция, но не отиват да гласуват. Гордея се, че винаги ми е пукало за България и ще продължава да ми пука. Това е мястото, където искам да живея.

- Спомена, че България за теб е всичко и някой ден ще се върнеш тук. Кога ще бъде този ден и имаш ли планове, свързани с България?
- Нещата в България са се променили доста през годините, в които бях навън. Спомням си купонната система, правителството на Жан Виденов. Сега в страната има много работа. Който иска да работи, има възможности. Само мързеливите не могат да изкарат пари и по цял ден висят по кафенетата. Никой не е умрял от глад. Аз имам планове в България. Искам да направя свой сингъл, с който да стартирам, но за това трябва много време.

- Доколкото си спомням, ти имаше някакъв музикален проект преди две години.
- Да, участвах в първата Евровизия. Останах разочарован от скандала, който стана с група “Каффе”. Първата година бях със Слави Трифонов, с Графа, с много известни хора. Тогава България за първи път направи този кастинг за Евровизия. С нашата песен бяхме сред първите 24. Тогава много се разочаровах, защото видях, че пак има мафия, игри. Това обаче не може да ме спре и да ме откаже, защото хората виждат и слушат. Най-доброто жури е публиката. Аз смело продължавам напред, всичко е въпрос на време. Имам много ангажименти. Поканен съм като изпълнител на гала-вечерта в Цюрих, където ще започне европейското първенство по футбол. Това са много усилия, които ми костват много време. Лятото винаги си почивам тук за няколко месеца. Смятам вече да не правя толкова дълги турнета, да ходя по участия за 15 дни, месец. Имам такава възможност благодарение на норвежката фирма, за която работя. Те ми уреждат всичко. Като намеря време за моите лични планове, смятам да направя нещо и в България.

- Как те приеха в Испания?
- В Барселона има много джаз-клубове и дискотеки, но специално такъв тип заведение като парти пиано-бар не бяха виждали. Аз бях първият изпълнител, с който заведението подписа договор. Изкарах там пет месеца.

- Какво пият футболните звезди от “Барселона”?
- По принцип те са бразилци и много обичат бира. Постоянно пиеха “Хайнекен”, а на вечеря червено вино.

- А какво обичат да ядат, поддържат ли някакъв хранителен режим?
- Обичат риба и специалитетите на ресторанта на Орлин Попов “Баркено”, който предлага и скара. Бяха много приятно изненадани от този пиано-бар и ресторант и те им станаха любими.

- Пели сте в дует с Роналдиньо. Какво пяхте?
- Неговите любими песни са Imagine и We are the World. С него няколко пъти пяхме тези песни.

- Добър музикант ли е?
- Той е много музикален. Просто е мегазвезда, страхотен е. Има страхотен слух, свири много добре на барабани, много е ритмичен и пее добре.

- А Деко пробва ли се?
- Той обича да танцува.

- Какво ще кажеш за Христо Стоичков?
- Ицо е страхотен човек, винаги се е държал добре с мен. Мога да кажа, че съм приятел с него.

- Какво мислиш за попфолк индустрията?
- Като цяло не ми харесва, но нямам нищо против този род музика. По принцип обичам гръцката, сръбската, македонската музика. Примерно такива елементарни чалги с текст, в който има и цинизми не ми допадат. Попфолкът си е музикална индустрия. Щом хората го харесват, нямам нищо против. Всеки има право на избор.

- Kaкво е мнението ти за тазгодишното издание на Music Idol?
- Миналата година бях очарован от това състезание. Имаше много добри изпълнители и абсолютно заслужено Невена Цонева спечели състезанието. Тя е много добър изпълнител. Като цяло конкурсът миналата година беше на много по-високо ниво. Ако тези хора, които участват сега, се научат да не викат толкова много, докато пеят, ще им бъде от голяма полза. Не са технични, според мен изпълненията им са много слаби. Тазгодишният Music Idol няма нищо общо с миналогодишния.

- Какво ще пожелаеш на читателите на “ДНЕС+”?
Пожелавам им да се усмихват повече, да четат повече агенцията и да бъдат добри хора.

Наско Топулев, известен в музикалните среди с прякора Рамацоти, е роден на 31 октомври 1973 г. във Варна. Зодия Скорпион е. Завършил е Музикално училище “Добри Христов” като пианист. Започва да се занимава професионално с музика на 14 години. Първата група, в която взима участие, е сформирана през 1989 г. Няколко години по-късно създават група с баща си и заминават за Хелзинки. Работил е в много страни. Последно е пял в пиано-бара на Христо Стоичков и Орлин Попов в Барселона. Там е имал възможност да се запознае с футболни звезди като Роналдиньо, Деко, Джовани и дори да се сприятели с тях. Пял е в дует с Роналдиньо, който останал очарован от хита на Орлин Горанов “Светът е за двама”.